Решение № 3500 от 21.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3500 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20211110212913 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на “***“ ЕООД, ЕИК: ****, представлявано от управителя А*** срещу Наказателно постановление (НП) № 588122 – F588726 от 16.07.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.

185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С жалбата се претендира незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че АНО не е изследвал произхода на установена в касата сума, а на следващо място се претендира наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. И., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Й******, която оспорва жалбата. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се 1 запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2021 г. около 17:27 часа била извършена проверка на търговски обект – йога-студио, находящ се в гр. София, бул. „Ч****, стопанисван от „Р***“ ЕООД, ЕИК: ***. Проверяващият екип се състоял от св. Н. Р. – инспектор по приходите и Г. Г. - инспектор по приходите. При проверката била извършена контролна покупка от свидетеля Р***, при скрито наблюдение, за което не бил издаден касов бон от управителя С******, в хода на проверката, било установено, че в обекта функционира фискално устройство модел DATECS DP – 150 , рег. № *******, което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Към към 17.27 часа дневният оборот, съгласно дневния отчет от ФП бил в размер на 0.00 лева. При проверка на касовата наличност в обекта била установена сума в размер на 34,10 лева, съгласно опис на парични средства, изготвен от Слава Лазова – управител на жалбоподателя. Като част от проверката, от фискалното устройство, бил отпечатан дневен финансов отчет № 0001248/05.02.2021 г. в 17.27.46 часа, видно от който оборотът е в размер на 0.00 лева. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 34,10 лева и представлявал въвеждане на пари в касата, която не била отразена във фискалното устройство в момента на извършването ѝ, с точност до минута.

За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0455513/05.02.2021 г. и били иззети и приложени към протокола дневен отчет от ФУ и опис на пари в касата. Проверката била извършена в присъствието на управителя С*******, която подписал протокола без да прави възражения по него.

На 08.02.2021 г. бил съставен АУАН № F588726 от св. Н. Р. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието на свидетел очевидец на установяване на нарушението Г. Ч. Г. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП и на А******* – управител на жалбоподателя, който го подписал без да прави възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН,

На база на съставения акт, било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 588122 – F588726 от 16.07.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.

33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Същото било връчено на управителя на дружеството на 13.08.2021 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните 2 доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие – Н. Р.

(актосъставител) и Г. Г., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: заверени копия на: Протокол за извършена проверка сер. АА № 0455513/05.02.2021 г.; опис на парите в касата на дружеството- жалбоподател; дневен отчет на дружеството- жалбоподател ;

Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на ИД на НАП; Заповед № 3766/25.09.2019 г..

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетелите Р. и Г. и прецени, че показанията им са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетелите излага своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираните нарушения и съставянето на АУАН, т. е. показанията на същите се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло. Безпротиворечиво свидетелите излагат, че след като е била извършена контролна покупка е последвал опис на касовата наличност и проверка на ФУ, при което е установена разлика в дневния отчет и наличността в касата.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти, съдът приема следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали 3 правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Съдът намира, че издателят на НП съотв. актосъстватителят са лица, които разполагат с необходимата материална компетентност съгласно приложената по делото Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. и Заповед № 3766/25.09.2019 г..

Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са издадени при спазване на съответните срокове.

Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, както и НП. Отделно от това, както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание визирано в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление. В тази връзка неоснователно е възражението, че не бил изследван произхода на сумата от 34,10 лева, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя. В случая дружеството е санкционирано на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са по-леки. Следва да се посочи, че за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС следва да е въведен като елемент от фактическия състав на нарушението, че е довело до неотразяване на приходи, да е посочен в АУАН и в Наказателното постановление и да е очертан в кръга на доказателствено – релевантните факти. В този смисъл са Решение № 4114 от 18.06.2018 г. на АССГ – IX касационен състав; Решение № 3956 от 13.06.2018 г. на АССГ – XI касационен състав и други. В конкретния случай в НП изрично е посочено, че деянието не води до неотразяване на приходи, поради което и подлежи на изследване въпросът за произхода на сумата.

По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от 4 фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена разлика в касовата наличност, като същата се изразява във въвеждане на сумата от 34,10 лева, а в разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство не са отразени "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

На следващо място, при проверката не е установено нарушението да е довело до неотразяване на приходи, поради което съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че неотбелязването на промяната в касовата наличност не е довело до неотразяване на приходи.

По отношение на наказанието съдът намира, че АНО е наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 във с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Настоящата инстанция намира, че съответната санкционна разпоредба е приложена законосъобразно от АНО, доколкото съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС „….Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“ като в случая, доколкото неотбелязването на промяната в касовата наличност не е довело до неотразяване на приходи е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, предвидена в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС за такива случаи.

Предвидената имуществена санкция е в размер от 500 – 2000 лева, като в случая е наложен минимален размер, поради което и съдът не намира за необходимо да ревизира преценката на АНО.

Осъщественото от жалбоподателя административно нарушение не представлява "маловажен случай". Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК , за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.