Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23787 от 29.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58020/2024
Вид
Решение № 23787
Подписан
29.12.2025
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 41 · Закон за собствеността
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 23787

***, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110158020 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че „*** дължи на *** сумата от 271,43 лв., представляваща стойност на заплатени суми за техническа поддръжка на общите части на цялата административна сграда, находяща се в ***, ул. „*** (***), за периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г., дължима от ответника пропорционално на притежаваните от него 27,3 % идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.06.2024 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.07.2024 г. по ч. гр. д. № 39868/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът ***, твърди, че е собственик на следния недвижим имот: 54,42 % идеални части от УПИ I /едно/ - за административни сгради, кв. 106, местност „*** по плана на ***, с площ от 4900 кв. м, заедно с 2 /втори/, 3 /трети/, 4 /четвърти/, 5 /пети/, 6 /шести/, 7 /седми/, 8 /осми/ етажи, със застроена площ на всеки етаж от по 384 кв. м (обща за посочените етажи площ от 2688 кв. м), в построената в УПИ I 11-етажна административна сграда, заедно с партер - 1 /първи/етаж, с площ 295 кв. м от обща площ от 398 кв. м, включваща входно фоайе от 75 кв. м и стълбищна клетка от 28 кв. м, 72,7 % идеални части от общите части на сградата, включително партер - I /първи/ етаж, състоящ се от входно фоайе от 75 кв. м. и стълбищна клетка от 28 кв. м, сутерен на административната сграда - ***, топла връзка от 628,57 кв. м, включваща 148 кв. м фоайе, сутерен под топла връзка, както и 41,95 % идеални части от абонатната станция с площ 98,56 кв. м, 41,95 % идеални части от трафопост с площ от 49,28 кв. м, както и 41,95 % идеални части от трафопост с площ 15,36 кв. м. Поддържа, че придобивното му основание е апортна вноска в капитала му, вписана с решение № 1/29.06.2007 г. на Софийски окръжен съд, ФО, по ф. д. № 730/2007 г., като от момента на придобиване на описания недвижим имот, както и понастоящем, без прекъсване е 1 собственик на същия. Заявява, че ответникът „*** (с предишно наименование „****“ ЕООД) е собственик на следния недвижим имот: обособена част, състояща се от 9 /девети/, 10 /десети/ и 11 /единадесети/ етажи, всеки един от по 356 кв. м, с обща разгърната застроена площ (РЗП) 1068 кв. м, от административна сграда, находяща се в ***, ул. „*** (***), цялата състояща се от сутерен и единадесет етажа с обща РЗП 4064 кв. м, построени върху терен от 504 кв. м. с абонатна станция - 56,88 кв. м, и трафопост - 28,43 кв. м. Уточнява, че имотът се намира в кв. 106, парцел I на ЗРП-м.

Гео Милев, ***; на 27,3 % идеални части от общите части на 11-етажната административна сграда и на 27,3 % идеални части от правото на собственост на мястото, върху което е изградена административната сграда с площ 504 кв. м, както и на 27,3 % идеални части от земята, върху която са изградени съоръженията към административната сграда - абонатна станция и трафопост и на учредено в полза на дружеството право на ползване върху две паркоместа в прилежащия към сградата терен съгласно скица на паркоместата, както и правото на преминаване през този терен. Заявява, че придобивното основание на ответника върху описания недвижим имот е апортна вноска в капитала му, вписана с решение № 1/04.04.2006 г. на Софийски градски съд, ФО, по ф. д. № 3756/2006 г., като от момента на придобиването му до настоящия момент той е негов собственик без прекъсване. Обощава, че двамата с ответника са собственици в режим на етажна собственост на всички самостоятелни обекти, заемащи цялата 11-етажна aдминистративна сграда, находяща се в ***, ул.

„*** (***), наричана административна сграда „Главпроект“, считано от 29.06.2007 г., като ищецът е собственик на първи, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етажи, както и на 72,7 % идеални части от общите части на сградата, а ответникът е собственик на девети, десети и единадесети етажи от същата сграда, както и на 27,3% идеални части от общите части на същата. Уточнява, че основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в административна сграда „Главпроект“, както и, че за техническата поддръжка на цялата сграда и необходимите за нейното запазване ремонти, включително на общите части, се грижи служител на ищеца *** ЕООД, което се отразява изключително добре на общия й вид и е от значение за отдаването на отделните помещения под наем и рефлектира върху стойността на пазарната наемна цена. Сочи, че това задължение се изпълнява изцяло от ищеца във връзка с постигнато между страните общо съгласие, в качеството им на единствените етажни собственици в сградата. Освен това, излага доводи, че ангажираният с дейността служител е извършил многобройни строително-монтажни и ремонтни дейности, което в случай на ангажиране на външна фирма би струвало значително повече. Твърди, че в периода от 29.06.2007 г. до 31.12.2011 г. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число и нейната техническа поддръжка, са уреждани на доброволни начала, като ответникът му ги е заплащал, а на 26.12.2011 г. между страните е сключено споразумение по отношение на извършените от страна на етажния собственик *** ЕООД разходи за управление и поддръжка на сградата за 2011 г. по следните пера: топлинна енергия, абонамент асансьори, почистване общи части, охрана и поддръжка на сградата. Твърди още, че ответникът е потвърдил съгласието си тези разходи за цялата сграда да бъдат извършвани и заплащани от ищеца, а ответникът се е задължил да заплати припадащата му се част от заплатените от ищеца разходи в размер на 27,3 % от общата сума, с което до края на 2011 г. отношенията между двете дружества са били уредени. Излага подробни твърдения относно отношенията между страните във връзка с поддържането на процесната сграда в периода 2012 г. – 2023 г., включително и за водени между тях съдебни дела.

2

Твърди се, че в периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2023 г. включително, ищецът е заплащал всички разходи за техническа поддръжка на цялата административната сграда под формата на трудово възнаграждение на негов служител, като извършените от него разходи били одобрени и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС, находяща се в ***, ул. „*** (***), по протоколи, както следва: протокол № 3/04.07.2019 г.; протокол № 4/28.02.2020 г.; протокол № 5/22.07.2020 г.; протокол № 6/07.04.2022 г.; протокол № 7/14.09.2023 г. и протокол № 8/22.12.2023 г.

Сочи се, че за периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г. разходите за техническа поддръжка на сградата са били в общ размер на 994,26 лв. без ДДС, като за доказване на реалното им извършване представя трудов договор, допълнителни споразумения към него – 3 броя, длъжностна характеристика и платежна ведомост за периода м.

11.2023 г. Заявява, че ответникът не е оспорил по съдебен ред приетите решения на ОС по цитираните протоколи № № 2-8 вкл., като в периода от 01.05.2016 г. до 31.03.2023 г. във връзка с образувани съдебни производства ищецът се е снабдил изпълнителни листове срещу ответното дружество за заплащане на разходите за техническа поддръжка на сградата. Сочи, че за процесния период от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г. заплащането и разпределянето на разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата се е извършвало в съответствие с влязло в сила решение на СРС по гр. д. № 57710/2016 г. – чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната сграда, но ответникът не е заплатил същите, с което обосновава правния си интерес подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и образуване на последвалото исково производство, предмет на което е сумата от 271,43 лв., представляваща стойност на заплатени суми за техническа поддръжка на общите части на цялата административна сграда, находяща се в ***, ул. „*** (***), за периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г., дължима от ответника пропорционално на притежаваните от него 27,3 % идеални части от общите части на сградата, чието заплащане претендира. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че ищецът *** е собственик на етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8, както и на 72,7 % идеални чати от общите части, а той самият е собственик на обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27,3 % идеални чати от общите части на същата 11-етажна административна сграда, но оспорва да дължи исковата сума, тъй като през процесния период ответникът е бил лишен от достъп до сградата и не е ползвал общите части, поради пречки, създадени виновно от ищеца. Заявява, че след 2015 г. ищецът трайно му създава пречки да упражнява правото си собственост на обособената част на етажи 9, 10 и 11, като във връзка с това е постановено съдебно решение, с което ищецът е осъден да му възстанови достъпа до асансьорите за етажи 9, 10 и 11 на административната сграда, като след влизането му в сила ищецът за кратко време е възстановил достъпа, след което отново е извършил действия, с които е създал пречки на ответника да упражнява правото си на собственост, които пречки са съществували както през процесния период – от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г., така и към настоящия момент. Предвид изложеното, счита, че не дължи сторените от ищеца разходи за извършена услуга за техническа поддръжка на общите части на административната сграда, тъй като същите са направени изцяло в негова полза, тъй като единствено ищецът е имал достъп до сградата. Твърди, че е завел искове за отмяна по чл. 40 ЗУЕС на част от решенията по посочените от ищеца 5 протокола от ОС на ЕС. Оспорва, че ОС на ЕС не са свиквани и провеждани надлежно, без на тях да е присъствал представител на дружеството, с което по съществото си представлява довод за привидност на взетите решения. С тези съображения моли за отхвърляне на 3 предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че са съсобственици на административна сграда, находяща се в ***, ул. „*** (***), построена в УПИ I, кв. 106, местност „*** по плана на ***, като *** притежава 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 етажи от построената в имота сграда, заедно с 72,7 % идеални части от общите части на сградата, а „*** - 9, 10 и 11 етажи, заедно с 27,3 % идеални части от общите части на сградата. Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства по делото - Дружествен акт (Устав) на „*** от 18.02.2016 г., Учредителен акт на „****“ ЕООД от 13.03.2006 г., решение № 1/04.04.2006 г. по ф. д. № 3756/2006 г. по описа на СГС, ФО, Дружествен акт (Устав) на „*** ЕООД от 15.06.2007 г., решение № 1/29.06.2007 г. по ф.д. № 730/2007 г. по описа на СОС, ФО, Устав на *** от 24.09.2014 г. Установява се още, че ищецът е собственик на 54,42 % идеални части от поземления имот, в който е изградена сградата, а в полза на ответното дружество е учредено право на ползване върху две паркоместа в прилежащия към сградата терен.

Въз основа на данните по делото следва да се приеме за установено съществуването на самостоятелни обекти, собствеността върху които принадлежи на различни лица, което води до извода, че в процесната сграда е възникнала етажна собственост.

Отношенията между собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.