Решение № 18289 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18289 гр. С., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря З.П. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110168397 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 359948/14.12.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 05.08.2023г. по ч.гр.д. № 35985/2023г. на СРС.

Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Д. П. Д. и Р. И. Д. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат солидарно на „**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. 9, вх. Б, ет. 9, ап. 123, аб. № ********, както следва:

6974,43 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.06.2023г.) до окончателното им изплащане;

877,71 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-16.06.2023г.;

48,15 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.06.2023г.) до окончателното им изплащане;

10,22 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-16.06.2023г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът 1 на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Ния Соларова / юрк. Ф.И. / юрк.

Давид Тодоров. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. И. Д. и Д. П. Д. чрез адв. М. Ж. – АКПерник, са подали Отговор, вх. № 85257/14.03.2024г. на СРС. Не спорят, че са собственици на топлоснабдения имот и клиенти на топлинна енергия за него. Не спорят също така, че претенциите спрямо тях за заплащане на топлинна енергия за сградна инсталация, за гореща вода, за дялово разпределение и частично за лихви са основателни. Заявяват обаче, че в имота им няма отоплителни тела. На тавана на жилището има тръби от сградната инсталация, които захранват отоплителната система на високите етажи на блока. Тези тръби били изолирани, не се ползвали за отопление и не съставлявали отоплителни тела. Затова ответниците оспорват да дължат суми за отопление на имота си. Прави се възражение за частично погасяване на вземанията по давност. За насрочените по делото открити съдебни заседания ответниците не се явяват, като се представляват от адв. Ж.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „***********“ ООД е депозирало молба, вх. № 140419/26.04.2024г. на СРС. Моли предявените искове да бъдат уважени. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите 2 условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Ответниците не оспорват, че са собственици на процесния имот и клиенти на топлинна енергия за него.

Същият е в режим на съпружеска имуществена общност, видно от представените от ищеца нотариални актове. Съдът намира, че двамата съпрузи отговарят солидарно в цялост за задълженията, свързани с доставка на топлинна енергия до имота им. Отговорността на съпрузите за заплащане на разноските, свързани с доставката и отчитането на топлинна енергия до имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, е солидарна на основание чл. 32, ал. 1 СК (арг. р.1/27.01.2014г.-гр.д.7043/2013г.-ІVг.о., р.455/01.11.2012г.гр.д.928/2012г.-ІVг.о.). Съгласно действащия в рамките на процесния период и понастоящем Семеен кодекс съпрузите отговарят солидарно за задълженията, свързани със задоволяване на нуждите на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, топливо, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /дори и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна (така р.75/30.06.2020г.-гр.д.3594/2019г.-ІІІг.о., р.293/19.11.2013г.-гр.д.3267/2013г.-ІІІг.о.). При това положение, доколкото не се установи апартаментът на ответниците да задоволява нужди, различни от тези на семейството, то съдът намира, че отговорността за заплащане на разходите, свързани със снабдяването му с топлинна енергия, следва да се поемат солидарно от тях.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с 3 техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебносчетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.