Определение № 344 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Частно наказателно дело № 20255330202202 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба с вх. № 39928/07.04.2025г., депозирана от адв.М.

Д., в качеството на пълномощник на Р. Д. В., ЕГН: ********** лично и в качеството на родител на А.В.В., ЕГН **********, двамата с адрес в с.В**** против Постановление от 19.03.2025г. на зам.районния прокурор на Районна прокуратура – Пловдив, с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 182/2024г. по описа на РУ – Труд при ОДМВР – Пловдив, пр.пр.№ 2459/2024г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

В жалбата са изложени съображения, че постановлението за прекратяване е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при кредитиране на определени доказателства, като неправило е прието, че липсвал обективен елемент от състава на престъплението. Навеждат се твърдения, че В.В. не е собственик на имота, но го държи заключен и лишава другите собственици на имота да влязат в него, като не им предоставя ключ.

Ето защо, жалбоподателят иска отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане делото на прокурора.

Пловдивският районен съд, след като се взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма привлечено в качеството на обвиняем Л..

За да прекрати наказателното производство представителят на държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка:

Св.В.В.В. и В.Б. В. били съпрузи, като по време на брака се родили децата им св.Й. В. и В.В..

1

С нотариален акт № **, том *. peг. №***, дело №**** от 2005г. св. В.В. и съпругата му – В. В., били признати за собственици на недвижим имот, находящ се в с. В****, представляващ СИО, а именно : масивна жилищна сграда със застроена площ от 72,50 кв. м., ГАРАЖ със застроена площ от 32 кв.м и ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ 20 кв.м., находящи се с. В****, построени в собствено дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 960 кв.м., съставляващо УПИ *** /****/ от кв. 25 /двадесет и пети/ по плана на с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив при граници: улица, УПИ ****, УПИ XXI- 131, УПИ ***, УПИ ***. В този дом живеели св.В.В., съпругата му В. В. и синът им В.В. и дъщеря им св.Й. В..

В.В. сключил граждански брак със св.Р. В.. От брака им се родили техните общи деца В.В.В. и св.А.В.В.. Те живеели в посочения по-горе имот.

На 04.12.2020г. В. В. починала, а на 26.12.2020г. починал и синът й – В.В.. След смъртта им в къщата, находяща се с.****, останали да живеят св.Р.

В. заедно с децата си – св. А.Л. и А.В., както и св.Й. В. и баща й – св. В.В..

След смъртта на В.В., отношенията между св.Р. В. и св.В.В./свекър/ се влошили. Тъй като ключът за входната врата бил само един, няколко пъти се случило св.Р. В. и синът й – св.А.Л. да не могат да влязат в жилището, като причината била, че св.В.В./свекър/ заключвал входната врата и прибирал ключа. Това принуждавало св.А.Л. да прескача оградата на имота, за да помоли св.В./свекър/ да отключи и да ги допусне до вътрешността на жилището, като последният винаги отключвал.

През месец март 2023г. св.Р. В. решила да се изнесе от жилището заедно с децата си, тъй като между нея и св.В./свекър/ възниквали чести скандали.

При напускането на жилището оставила свои вещи.

На 03.04.2023г. с нотариален акт №**, том II, peг. №**, дело №** от 2023г. св.В.В.В./свекър/ прехвърлил на дъщеря си – св.Й. В. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху посочения по-горе поземлен имот и притежаваните от него 12/18 ид.ч. от сградата, построена в него, придобит по дарение и наследство, находящ се в с.В****, като било запазено правото на пожизнено и безвъзмездно ползване от св.В..

Тъй като св.Р. В. нямала ключ за входната врата на имота, а само за къщата и етажът, на който живеела с децата си, същата при няколко посещения, не могла да влезе в имота, за да вземе вещите си. Това я накарало да подаде сигнал в Районна прокуратура – Пловдив, дала основание за образуване на настоящото досъдебно производство.

От събраните по делото доказателства прокурорът е приел, че от показанията на св.В.В. се установява, че имал влошени отношения със снаха си св.Р. В., които се обострили след като синът му В.В. починал. Тъй като ключът за имота бил само един и се страхувал някой непознат да не влезе в жилището му когато бил сам, св.В. заключвал входната врата, като прибирал ключа в себе си. От показанията му се установява, че винаги, когато бил повикан от св.А.Л. и от св.Р. В. е отключвал входната врата и им осигурявал 2 достъп до жилището. Последната не търсила контакт със св.В.В. и не е посещавала имота, за да вземе вещите си.

От разпита на св.Р. В. се установява, че към настоящия момент живее в с.**** заедно със св.П.Б., както и с децата си – св.А.Л. и А.В., като достъп до жилището бил осигурен и взела необходимите й лични вещи от него след посещението на полицейските служители, извършили оглед на МП. Не разполагала с ключ от входната врата на имота.

От показанията на св.Й. В. се установява, че отношенията й със св.Р. В. не били добри и това станало след смъртта на брат й В.В., като не одобрявала връзката на последната със св.П.Б.. През 2023г. баща й – св.В.В., прехвърлил своите идеални части от жилището и постройките в имота на св.Й. В., като по този начин тя била собственик на 15/18 ид.части от тях. От показанията й се установява, че няма нищо против да осигури достъп на св.Р. В., за да вземе личните си вещи.

С оглед на тези доказателства прокурорът е приел, че липсва осъществен състав на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, тъй като от обективна страна, за осъществяване на последното се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувало спорно право между определени лица.

Изпълнителното деяние по чл.323 ал.1 от НК не представлява пряко посегателство върху чуждо имущество, а само върху определено право. За да е налице. самоуправство, прокурорът приема, че следва да има възникнал спор за имуществено право между две страни, като в случая такъв спор няма.

Липсата на спор преди и по време на извършването на тези действия води до несъставомерност на деянието по чл.323 ал.1 от НК.

В изводите си прокурорът сочи, че за да е извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК е следвало да съществува правен спор преди извършване на самоуправните действия, като тези действия е следвало да са извършени при условията на немаловажен случай. От своя страна деецът следва да съзнава, че извършва промяна във фактическото положение, не по надлежния за това законов ред и без съгласието на насрещната страна, т.е. да действа при условията на пряк умисъл.

Прокурорът приема, че в настоящия случай не са налице. всички, изискуеми от обективна страна реквизити на престъплението по чл.323 ал.1 от НК. Липсвал правен спор между св.Р. В. и св.В.В., които имали общ наследствен имот, като липсата на ключ от страна на Р. В. е довело до сигнализиране на прокуратурата, поради което липсвал елемент от обективна страна на престъплението по чл.323 ал.1 от НК. По делото липсвали доказателства св.В.В. или св.Й. В. да са ограничили достъпа на св.Р. В., като са налице. данни за влошени отношения. Според прокурора наличието на един ключ и държането му от св.В.В., който целял да ограничи достъпа на непознати външни лица в имота не води до извода за незаконно самоволно действие спрямо св.Р. В., на която й бил осигуряван достъп, когато поискала.

Така последната взела вещите си от този имот.

3

Предвид на всичко това прокурорът приема, че не е налице. извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна, поради което и на осн. чл.24, ал.1. т.1, пр. 2 от НПК е прекратил настоящото досъдебно производство.

Настоящият състав приема, че изводите на прокурора са правилни и законосъобразни. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства ясно и категорично се установява, че св.Р. В. от една страна и св.В.В. и св.Й. В. от друга страна имали влошени отношения, ескалирали след смъртта на В.В., син на св.В.В. и съпруг на св.Р. В.. Влошаването на отношенията им довело до това Р. В. да се изнесе от този имот и да заживее на друг адрес с децата си. Последната имала вещи в обитавания до смъртта на съпруга й дом в с.В****, но изпитвала затруднения при посещението в имота, тъй като имало един ключ за имота и се държал от св.В.В.. Предвид на това св.Р. В. следвало да уведомява св.В.В. за да й отвори и има достъп, като от материалите по делото се установява, че при поискване св.В.В. е съдействал и отварял имота, който държал заключен за да не влизат непознати за него лица.

Следва да се отбележи, че 15/18 ид.ч. от този имот са собственост на св.Й. В., 1/18 ид.ч. е собственост на А.В.В., 1/18 ид.ч. е собственост на В.В.В. /внук/ и 1/18 ид.ч. е собственост на Р. В.. Т.е. между всички тези лица има съсобственост в имота, като жалбоподателят Р. В. е едва с 1/18 ид.ч., като синът й А.В. е също с 1/18 ид.ч. По делото са налице. доказателства, че последните нямат лични вещи в имота, тъй като са получили достъп и са прибрали последните, като са събрани доказателства, че при уведомяване на св.Й. В. и св.В.В. са получавали достъп до съсобствения им имот, като до този момент не име отказвано. Явно влошените отношения между съсобствениците на имота са породили подаването на жалба до прокуратурата, но съдът приема изводите на прокурора за правилни и законосъобразни. Изначално липсват данни за оспорено право между съсобствениците на имота, както и липсват доказателства за това св.Й. В. или св.В.В. самоволно да са отказвали или ограничили възможността на св.Р. В. достъп до имота, като действията им са били да опазят целостта на имота и съхраняваните вещи с него от достъп на външни лица или такива, които реално не го ползват. Отношенията между съсобствениците са изцяло имуществени и следва да бъдат решени по гражданско-правен ред.

Предвид гореизложеното, обжалваното прокурорско постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Ето защо съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 19.03.2025г. на зам.районния прокурор на Районна прокуратура – Пловдив, с което е било прекратено 4 наказателното производство по досъдебно производство № 182/2024г. по описа на РУ – Труд при ОДМВР – Пловдив, пр.пр.№ 2459/2024г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.

323, ал. 1 НК.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5