Решение № 2510 от 18.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2510 гр. Бургас, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120100945 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *****, действащо чрез пълномощника си гл. юрк. Д. З., срещу Д. А. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 599,66 лв., представляваща незаплатена стойност на потребени ВиК услуги в периода 02.08.2019г. до 31.08.2021г. , по партида с абонатен № ****, за обект на потребление, находящ се в гр. *****, съобразно притежаваната от ответника ½ ид. ч. от собствеността върху имота, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 93,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, начислено за периода от 24.09.2020г. до 31.08.2022г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2726/09.09.2022г. по ч.гр.д. № 5777/2022г. по описа на БРС.

По твърдения в исковата молба, ответникът е клиент на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект, а именно – имот с административен адрес: гр. ****, със заведена партида в базата данни с 1 абонатен № ****. Сочи се, че в полза на ответника е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване от него, чрез наследяване по закон на П. Д. Б., на правото на собственост върху ½ ид.ч. от горепосочения недвижим имот – водоснабдяван обект, съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага се, че за процесния период отчитането на водомера в имота се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство и сканиране на баркод, поставен в близост до самия водомер, като по този начин се осъществява директна връзка с базата данни на дружеството и отчитането на водомера се отразява в системата на последното със статус „видян“. Твърди се, че за процесния период от 02.08.2019г. до 31.08.2021г. в обекта са потребени ВиК услуги на обща стойност 1199,32 лева, за която сума в общ размер са издадени 6 бр. фактури в периода от 25.08.2020г. до 27.09.2021г., които не са заплатени и от която сума, съобразно квотата си в съсобствеността върху имота, ответникът дължи 599,66 лева. Предвид липсата на плащане се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на задължението по всяка от издадените фактури, считано от датата, следваща падежа на всяка от тях, до датата на предявяване на исковите претенции. Излага се, че размерът на дължимата за периода от 24.09.2020г. до 31.08.2022г. лихва върху главницата от 599,66 лева е 93,84 лв.

Поради неплащане на задълженията по издадените 6 бр. фактури ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 5777/2022г. по описа на БРС в негова полза, срещу ответника и Р. А. Б.

/другият наследник на П. Д. Б. и съответно съсобственик на ½ ид. ч. от процесния имот – обект на потребление/ е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена лично на Р. А. Б. и предвид липсата на оспорване от нейна страна в законоустановения за това срок, по отношение на същата заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист срещу Р. А. Б. за ½ от общата стойност на потребените ВиК услуги и съответната лихва за забава. На основание чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта срещу длъжника Д. А. Б. – настоящ ответник, с оглед обстоятелството, че последната му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че той не живее на известните по делото негови адреси, като е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. По тези съображения по същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител адв. И. К. – К. от БАК, е депозирал отговор на исковата молба, в който застъпва становище за недопустимост на исковете, предвид липсата на представени от ищеца доказателства, че ответникът е „потребител“ на ВиК услуги за процесния имот, а в условията на евентуалност – за неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че не е ясно как е отчетено потребеното количество вода в имота, че ищецът не се е 2 възползвал от правото си на т.нар. служебно отчитане при неосигурен достъп, регламентирано в Наредба № 4/2004г. и общите условия на ВиК оператора, както и че е неясно как е станало преразпределението на вода за абонатния номер на ответника. Сочи се, че е житейски нелогично претендираното количество вода да е изразходвано от един потребител, в един апартамент, за заявените от ищеца периоди. Оспорва се в тази връзка верността на отразените в представените по делото фактури и справка – извлечение данни.

Излагат се съображения и за наличие на разминаване между тях, като се сочи, че не е налице съставен отчет към края на 2019г., края на 2020г., както и към началото на 2021г. Твърди се, че процесните фактури са издадени единствено и само с оглед съдебното производство, че същите не са изпращани и връчвани на ответника, съответно, че същият не е бил поканен да заплати каквито и да било задължения към дружеството – ищец. Оспорва се и правилността на остойностяване на претендираните за заплащане ВиК услуги.

Предвид изложеното и с оглед акцесорния характер на задължението се твърди недължимост и на претендираната лихва за забава. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за стойността на потребените ВиК услуги за отчетния период 02.08.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 164,67 лева. Моли се за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С предварително депозирана молба, чрез пълномощника си гл. юрк. З., заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се представлява от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. К. – К., която поддържа депозирания писмен отговор и изложените в същия съображения.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

П р е д я в е н и т е обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите съдът приема за допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.

422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

В тази връзка следва да се отбележи, че наведените от особения представител на ответника в отговора на исковата молба съображения, на които основава възражението си за недопустимост на предявените искове, а именно – липсата на представени от ищеца доказателства за (съ)собствеността на ответника върху процесния имот – обект на потребление и оттам за качеството му на потребител на ВиК услуги, са относими към 3 основателността на исковете /и касаят предмета на доказване по делото/, а не към тяхната допустимост. Доколкото процесуалната легитимация в гражданския процес представлява по същество твърдяна материалноправна легитимация, то наличието на наведени в исковата молба твърдения за това, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния недвижим имот – обект на потребление е достатъчно да обуслови допустимостта на така предявените искове.

Основателността на исковете е обусловена от успешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на следните обстоятества, от които произтичат претендираните от него права, а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период и с твърдяния предмет; качеството си на изправна страна по правоотношението, т.е. реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в приложимите Общи условия ред, а в случай, че се касае за служебно начислени количества – предпоставките за извършеното начисляване и съответствието на начислената консумация с предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен отчет; настъпилата изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, съотв. изпадането на ответника в забава, поради което същият дължи обезщетение за забава в претендирания размер.

В тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да установи положителните факти, на които основава своите правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, „потребители“ са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, както и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество.

Представен и приет като писмено доказателство по делото е препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том XXIV, дело № 8225/21.11.1995г. по описа на нотариус при Районен съд – Бургас, видно от който на посочената дата П. Д. Б. е придобила в еднолична собственост процесния имот – обект на потребление, находящ се в гр.***, ж.к. „****в тази връзка съдът съобразява съдържанието на цитирания документ за собственост, в който изрично е посочено, че „Д. П. Д. дарява на дъщеря си П.

Д. Б. своята идеална част – ¾ от съсобствения им недвижим имот“/.

От приетото също като писмено доказателство Удостоверение за наследници изх. № ***2019г., издадено от Община Камено въз основа на Акт 4 за смърт № ****2019г., съставен в гр.***, се установява, че П. Д. Б. е починала на ****г., като е оставила за свои наследници двете си деца – Р. А.

Б. и Д. А. Б..

Предвид това и на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН, считано от 18.02.2019г. ответникът Д. А. Б. е придобил по наследяване собствеността върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот – водоснабден обект и на осн. § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД се явява потребител на ВиК услуги за същия.