Решение № 260862 от 20.06.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 5057 по описа на състава за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ.

Ищцата Х.В.М. твърди, че е страна по Договор за банков кредит № 1568/16.04.2008 г., който бил сключен с ответника „У.Б.“ АД и по силата на който

Банката й е предоставила ипотечен кредит в размер на 76 600 евро, с цел финансиране на строително-монтажни работи на апартамент. Кредитът бил отпуснат с краен срок за погасяване 10.04.2038г. Страните в кредитното отношение уговорили погасяването на дължимите месечни вноски да се извършва съгласно Погасителен план, неразделна част и приложение към договора.

За изпълнение на задължението към банката по договора за кредит била поета солидарна отговорност от физическите лица В.Х.М.и Р.Ж.М.. На 11.07.2019 г. между ищцата и банката бил сключен Анекс № 2 към Договора за банков кредит, предвиждащ актуализиране на съдържанието на погасителният план, с който се преизчислява дългът, за периода от 11.07.2019 г. до 10.04.2038г. Прилаганата от банката Методология за определяне остатъчния размер на дълга, включително и в частта, относно дължимата възнаградителна лихва, според правните последици на споменатия анекс условно можел да бъде разделен на два периода: първи период, обхващащ датата на сключването на договора за кредит и до датата на подписване на Анекса – на 11.07.2019г. и втори период, обхващащ периода след подписването на анекса и до подаване на исковата молба). По отношение на първия от споменатите период - 16.04.2008 г. до 11.07.2019г. ищцата поддържа тезата, че съгласно т. 4 от договора за банков кредит „годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване“ (ГЛП) се формирал от базисен лихвен процент (БЛП) по т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т. 10.3.2 при подписване на договора - едномесечен EURIBOR и надбавка. Според т. 4.1.а от договора „по редовен дълг по т. 11.1.3. за кредитите, изплащани чрез анюитетни погасителни вноски за периода от 16.04.2008 г. до 10.04.2038 г. ГЛП е в размер, както следва: БЛП по т.10.3. и т.10.4., определен съгласно т. 10.3.2. при подписване на договора - едномесечен EURIBOR в размер на 4.359 % и надбавка в размер на 2.341 % или общ размер на ГЛП от 6.70 %“. Съгласно предвиденото в т.

10.5. от ОУ при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски ГЛП за съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване на лихвения индекс най-малко с един процентен пункт, съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходната. Съгласно т. 11.1.3. от Условията „при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1.а. и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт“. Споменатата клауза, с която кредитополучателя се съгласил, давала възможност на кредитора - при нарастване на БЛП с повече от 1 пункта от размера, който е определен от кредитора, в деня на сключването на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на тази точка - да променя едностранно размера на ГЛП за дадения лихвен период по лихвения план по т. 4.1., без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Според клаузата на договора за кредит, първият компонент за определяне на ГЛП била надбавка, фиксирана за целия лихвен период, а именно 2,341%, а другият компонент е БЛП, който е променлива величина и е равен на конкретно посочен индекс, който по отношение на процесния договор за кредит е изрично определен в договора, а именно едномесечният EURIBOR, от което следвало, че именно т.нар. „БЛП“ е компонентът, за който страните са се съгласили, че ще отчита промените в пазарните условия по време на действието му. В тази връзка се сочи, че с клаузата на т. 11.1.3. страните по договора са предвидили основанието, на което банката може едностранно да променя лихвените условия, което зависи от обективна предпоставка, а не от волята на банката, но съгласно посочената клауза банката може да упражни правото си да промени едностранно ГЛП не при всяка промяна на БЛП с повече от 1 пункт, а само при неговото увеличаване с посочената стъпка.

След сключване на договора за кредит, банката- кредитор едностранно променила стойността на ГЛП, а по този начин, без да е налице фактическо увеличение на БЛП (т.е. на едномесечния EURIBOR) и без да има друго основание за това – тя увеличила размера на приложимия към процесния договор

ГЛП, като към твърдата надбавка и БЛП е добавила друг компонент, а именно този факт е довел до увеличение на договорната възнаградителна лихва за целия период на действие на договора за кредит. Твърдяното едностранното изменение на стойността на ГЛП от страна на банката- кредитор, чрез добавяне на друг компонент, било извършено с решения на Управителния съвет на „У.Б.“ АД, на основание т. 11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит. Това едностранно изменение на условията на договора било незаконосъобразно, доколкото кредитополучателят има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и към процесния договор за банков кредит били приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Независимо от обстоятелството, че посочените Условия по кредити на физически лица са технически прикачени към договора и са номерирани като раздел II от него, по съществото си не представлявали стандартизиран и изготвен предварително текст с типично съдържание, който клиентите - физически лица, потребители на ипотечни кредити фактически не могли да изменят или да не приемат. Съдържанието на споменатите, инкорпорирани в самия договор общи условия създавали неоправдана привилегия за банката – предоставяйки е възможността да увеличава едностранно размера на ГЛП при увеличение на пазарния лихвен индекс, макар за потребителя – кредитополучател да не е предвидена изрично реципрочната възможност да се ползва от намалението на лихвения индекс. Ищцата приела и се съгласила с текста на клаузата на т. 11.1.3 при сключване на договора за кредит, без възможност да влияе върху съдържанието й, поради което тази клауза очевидно не била индивидуално договорена по см. на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата на т.11.1.3 била по своето естество неравноправна, тъй като не отговаряла на изискванията за добросъвестност и създавала значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите правни изводи били обосновани и по отношение на клаузата на т. 10.5. С оглед нищожността на клаузата на т.11.1.3 и на т.10.5 от ОУ, банката- кредитор не е имала основание да начислява възнаградителна лихва (ГЛП) в размер, който е различен от уговорения в т. 4 от договора за кредит, а допълнително начисляваните суми извън стойността на едномесечния EURIBOR и твърдата надбавка, според ищцата са довели до формиране на неправилен размер на остатъчния дълг (главница), който значително надвишавал реално дължимия.

Макар след сключването на договора за кредит да било имало намаление на едномесечния EURIBOR, банката продължила да начислява и събира неправомерно от ищцата лихва, която била изчислена чрез недължим висок лихвен процент, в противоречие с клаузите на договора. Намалението на дебитираните от сметката на ищцата суми, които били предназначени за погашение на дълга, определя твърдението на ищцата, че банката – кредитор всъщност е „надвзела“ суми, които според съдържанието на договора следвало да бъдат осчетоводени като погашение на главница. В последното получено месечно известие на банката- кредитор до ищцата, било посочено, че към 14.03.2021 г. остатъчният размер главницата по кредита възлиза на 59 104,91 евро, с левова равностойност на 115 599,16 лева, но в действителност, общият размер на дължимия остатъчен редовен дълг (главница) по договора за кредит възлизал на 43 472.04 лева.

Макар да било налице добросъвестно изпълнение на задълженията й – ищцата поддържа, че е налице правен спор относно размера на дълга, който обосновавал нейния правен интерес да установи недължимост на сумата от 65 857, 57 лв., представляваща разлика между претендирания от ответнита „У.Б.“ АД сума в размер на 59 104,91 евро и действително дължимия остатъчен размер от 43 472.04 лева. По отношение на втория период – считано от 11.07.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба на 16.04.2021г.

- ищцата поддържа становището, че редовният дълг по кредита възлизал на 63 266,14 евро, която сума била формирана от редовна главница в размер на 63 254,73 евро и начислената неизискуема лихва в размер на 11, 41 евро. В този контекст, ищцата поддържа тезата, че ответникът прилагал неправомерно по-висок в сравнение с дължимия съгласно уговореното лихвен процент и дебитирал от сметката й недължима лихва, която следвало да бъде отнесена в погашение на дължимата главница.

При всички изложени фактически твърдения /съобразно допуснатото уточнение вх. № 324771/07.06.2021г. и допуснато изменение на иска от 27.10.2022г./, ищцата претендира да бъде признато за установено, че към 14.03.2021г. тя не дължи на ответника сумата от 65 857, 57 лева, представляващи аритметична разлика - между претендираната от ответника остатъчна главница по Договор за банков кредит № 1568 от 16.04.2008 г. в размер на, в размер на

59 104,91 евро и действително дължимия към 14.03.2021г. остатъчен размер на главница от 43 472,04 лева.

Ответникът „У.Б.“

АД оспорва предявения иск по основание и по размер. Поддържа писмено становище, че не е налице правен интерес за ищцата от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск с твърдения, че в случаите, когато страната разполага с възможността да предяви осъдителен иск, същата няма правен интерес от предявяване на установителен, както и поради наличието на друг иск за защита - по чл. 55 от ЗЗД за заплащане на недължимо платени възнаградителни лихви. В процесуалната си позиция пред съда, ответникът твърди, че предявяването на установителен иск от страна на ищцата е насочено към преодоляване на възможността му да упражни правото си на възражение за изтекъл срок на погасителна давност, каквото той със сигурност би релевирал, доколкото периода, за който ищцата твърди, да е било извършено предсрочно погасяване на главницата, чрез недължимо плащане на лихви - обхваща от 2008г. до 2021г., за които евентуалните претенции за връщане на недължимо платено биха били погасени по давност. Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата за неравноправност, а оттам и нищожност на клаузите на т. 11.1.3. от договора и клаузата на т. 10.5. от ОУ. В тази връзка се поддържа становище, че посочените текстове предвиждат фиксиране на договорната лихва, което не е неравноправно, а увеличението е регламентирано само като една правна възможност. Навежда доводи, че посоченият начин на договаряне осигурява пълна предвидимост на задължението на кредитополучателя, което е осигурено и чрез двустранно подписания погасителен план, който е неразделна част от договора. В този смисъл, нарушение на правата на кредитополучателя би било налице само в хипотеза, при която начислената лихва би превишила 6.7% при липса на предвидените предпоставки за увеличение по т. 11.1.3. и т. 10.5 от ОУ. Оспорва доводите на ищцата, че през периода до 11.07.2019 г. банката – кредитор е имала задължение да намалява ГЛП, съобразно движението на индекса EURIBOR, поради това, че в договора не е предвидено изрично съществуването на такова задължение, а то било изведено в резултат от неправилно тълкуване на съдържанието на т. 4.1.а от договора. Оспорват се и твърденията на ищцата за наличието на клаузи в анекса, в които е договорено капитализиране на лихва като се твърди, че не е налице анатоцизъм.

Разпечатката съдържа 21 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d322039-702a-464e-b632-3d120d66cfcb