Решение № 1054 от 12.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501204 по описа за 2024 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД(В и К ) с ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к. „Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, представлявано от изпълнителен директор Ц.М., чрез адв. А.Манова от САК, с адрес за призоваване и съобщения: гр.София 1000, ул.“Стефан Караджа“ №12, вх.Г, ет.6,против Решение №1092/ 04.06.24г. постановено по гр.д.№835/24г. по описа на РС-Бургас, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Т. Н. Т. ЕГН **********, извършено на осн. чл.328, ал.2 от КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител звено- заместник“ при В и К – ЕАД гр.Бургас и В и К- ЕАД е осъдено да заплати на Т. сумата от 23400лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 900лв. месечно, както и държавна такса за проведеното първоинстанционно производство.

Постановеното решение се приема за изцяло неправилно , противоречащо на закона и на събраните по делото доказателства, за които се твърди, че съдът е разгледал едностранно и не е преценил в тяхната съвкупност.

Оспорват се изводите на РС за незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение, като несъдържаща изискуемите за това мотиви, без ясно посочени фактически основания за постановяването му и се поддържа, че съгласно константната съдебна практика не е необходимо новият управляващ дружеството да разработва нов бизнес план.Той може да продължава да изпълнява предишен план или да разработи нов, идентичен или сходен с предния, обаче това не е пречка за прилагане на разпоредбата на чл.328, ал. 2 от КТ. В този смисъл е цитирана и актуална 1 съдебна практика на ВКС,според която такова допълнително условие за фактическия състав на чл.328, ал.1 от КТ не може да се извлече от закона, нито по тълкувателен път. Практиката приемала за достатъчно да е сключен нов договор, с който собственикът или негов представител да е възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението по договора.Договорът бил каузален и лицето, на което е възложено управлението на свой риск и полагайки грижата по чл.281 от ЗЗД, целяло постигането на оптимален стопански резултат. Приложението на чл.328, ал.2 от КТ не било стеснено от закона само в случай, че се касае до изпълнението на конкретен бизнес план или програма.

Същевременно се твърди изпълнение на всички изисквания на чл.328, ал.2 от КТ при прекратяването на трудовото правоотношение с Т.Т.: дружеството работодател има нов изпълнителен директор, с който е сключен договор за управление на предприятието; уволненият служител безспорно заема ръководна позиция; уволнението е извършено в рамките на предвидения в закона 9-месечен срок за това.Освен това заповедта за уволнението не се нуждае от мотиви.

С оглед неоснователността на главния иск, според страната се явяват неоснователни и обусловените от него претенции за възстановяване на лицето на заеманото преди уволнението работно място, както и за заплащането на обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ и чл.225, ал.2 от КТ.

Извън горното се твърди произнасяне извън петитума, с който съдът е бил сезиран по присъдените суми за обезщетение по чл.225, ал.2 КТ, поради което в тази част решението се сочи за недопустимо на самостоятелно основание.

Излагат се и подробни съображения, че гласните доказателства по казуса не следва се ценят от съда като достоверни.

В обобщение се моли за отмяната на обжалваното решение, което искане с оглед съдържанието на жалбата и цялостната й насоченост към постигането на противоположен правен резултат, БОС преценява за включващо също молба за ново произнасяне по същество от въззивната инстанция при отхвърляне на заявените претенции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Н. Т., чрез адв. Ж.Бойчев от АКБургас, с адрес на дейността: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“№35, ет.2- същият и съдебен адрес за страната.

В него се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се поддържат мотивите на съда, изложени в обжалваното решение. Страната намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт. Приема за правилни съображенията на РС, че не са посочени конкретни основания за уволнението на служителя, че няма данни новият управител да предвижда нова управленска програма за предприятието с нова бизнес задача, нито да е започнал реално изпълнението на задълженията си по този договор, т.к. вписването му като управител по партидата на дружеството в търговския регистър не е равнозначно на начало на изпълнението на договорните му задължения по управлението на дружеството. Сочи, че първата инстанция е съобразила особеностите на договора за управление, при наличието на който законът дава възможност на новия управител във връзка с изпълнението на програмата му и за да постигне поставената бизнес задача, да сформира нов управленски екип, като се възползва от чл.328 ал.2 от КТ. Следователно липсата на такива конкретни бизнес задача и бизнес програма, в чието изпълнение да се предприеме уволнението по чл.328, ал.2 от КТ, рефлектира върху законосъобразността му и налага неговата отмяна.Лисвали доказателства както за сключването на такъв управленски договор, така и да е започнало неговото 2 изпълнение.

Само вписването на едно лице като управител на дружеството по партидата му в ТР не можело да се приеме за достатъчно, за да установи наличието на сключен управленски договор, т.к. това вписване било оборимо, включително чрез иск, при твърдение за неговата недействителност или недопустимост, както и за несъществуването на вписаното обстоятелство. За правилни се сочат и изводите на първата инстанция за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ на работодателя спрямо уволнения служител, почиващи на факти, изводими от разпита на свидетел по делотобивш служител на дружеството, заемал ръководна длъжност, с прекратено на 13.12.23г. правоотношение.

В обобщение се моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, поради неоснователност на подадената въззивна жалба.

Дирят се съдебно-деловодни разноски за производството и не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК, определя атакуваното съдебно решение като валидно и допустимо.

Този съд не споделя бланкетното възражение за недопустимост на решението поради присъждане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ извън поисканото.

В исковата молба е отразен петитум, включващ отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна и немотивирана; искане за възстановяване на ищеца на работното място, заемано преди уволнението и искане за обезщетение за оставането му без работа в максималния предвиден в закона срок от 6 месеца, на база 3900лв. предходно месечно възнаграждение или общо 23400лв.за целия срок. Именно толкова е присъдил с решението си и РС предвид установяването на предпоставките за това.

Следователно разминаване между искане и произнасяне и по – конкретно присъждане на непоискани правни блага не се установява.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, като намира правното си основание в чл.344ал.1, т.1-3 от КТ.

Образувано е по исковата молба на Т. Н. Т. чрез процесуален представител адв. Б. срещу Водоснабдяване и канализация ЕАД(В и К) гр. Бургас, представлявано от Ц.В.М., с която се е искало отмяната като незаконосъобразно на уволнението на ищеца, извършено с акт № 920000000089/13.12.2023г. на Изпълнителния директор на дружеството, прекратяващо трудовото правоотношение на Т. на основание чл. 328, ал. 2 КТ; възстановяването на последния на заеманата преди уволнението длъжност-„Ръководител звено-заместник” в ответното дружество и присъждането на обезщетение на основание чл. 225,ал.1 КТ за оставането му без работа, на база предхождащото уволнението месечно трудово възнаграждение от 3900лв., за максималния шестмесечен, предвиден в закона срок (от 14.12.2023г. до 14.06.2024г.), в размер от общо 23 400лв., ведно със законната лихва, начиная от внасяне на исковата молба в съда до окончателното плащане.

3

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор, като до прекратяване му ищецът е заемал длъжността „Ръководител звено-заместник” в структурата на ответното дружество. Поддържал е, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като издателят на заповедта няма необходимите правомощия за това(незаконосъобразен е изборът на нови членове на съвета на директорите на дружеството, което води до незаконосъобразност на избора на изпълнителен директор и оттам до липса на компетентност за издаване на заповеди, свързани с прекратяване на трудовите правоотношения);

Длъжността на ищеца не се сочи за ръководна и не попада в приложното поле на чл. 328, ал.

2 КТ.;Твърди се злоупотреба с право от страна на работодателя, т.к. причината за уволнението е друга, а именно-даването на показания срещу изпълнителния директор при проведен разпит във връзка с образуваната по този повод проверка за осъществен престъпен състав.

По иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ се твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без работа като посочва, че брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението възлиза на 3900лв.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.Последният е оспорил исковете в съдебно заседание като неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел с решението си заявените претенции за доказани и като е счел уволнението за незаконосъобразно, защото: заповедта не е мотивирана, а работодателя е злоупотребил с правата си, като няма и правомощия за прекратяването на ТПО по посочения законов текст(няма договор за управление и бизнес програма), включително и при липса на доказателства новият управител да е встъпил в изпълнение на длъжността, е постановил отмяна на издадената в тази връзка заповед, възстановил е на преждезаеманото работно място ищеца и му е присъдил обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за максималния срок от 6 месеца, в общ размер от 23400лв..Присъдил е на ищеца сторените съдебно –деловодни разноски за производството пред РС и е възложил държавната такса в тежест на ответника.

Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод на БРС , както и фактическата обстановка, установена от първата инстанция на база събраните доказателства, която не е предмет на спор и обуславя горното произнасяне. С оглед това БОС препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния акт, касателно релевантните за спора обстоятелства.

Фактическата обстановка по делото сочи, че ищецът Т. Н. Т. е работил в ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас по силата на безсрочно трудово правоотношение, заемайки длъжността „Ръководител звено - заместник”, преустановено с АКТ за прекратяване № 920000000089 от 13.12.2023г. на изпълнителния директор на ответното дружество Ц.М., считано от 14.12.2023г. – без предизвестие. Посоченото в акта правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.328 ал.2 от КТ и като основание за това в него е отразено само „поради сключване на договор за управление № ЧР-02-110/ 18.08.2023г.” Безспорно установено е също, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 3900 лв., както и че той е регистриран в Дирекция “Бюро по труда” гр. Бургас от 15.12.2023 г., с последно отразяване на срещите с трудов посредник на 09.05.2024г. и до датата на приключване на устните състезания по делото пред РС няма данни да е започнал нова работа.