Решение № 175 от 12.10.2023, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Сливница, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200116 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

„.............” ООД, с ЕИК ............ със седалище и адрес на управление в гр. ............., представлявано от управителя К.Д.Д., чрез адв. Н. от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 2200179 от 31.05.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.

275, ал. 1 КТ вр. чл.61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено.

Жалбоподателят поддържа, че АУАН е съставен при липса на компетентност на актосъставителя, тъй като същият е на длъжност юрисконсулт и за да има правомощията на инспектор е следвало да бъде изрично упълномощен от Директора на ДИТСО съгласно чл.21, ал.2 от УП на ИАГИТ. На второ място изтъква, че е налице погрешно посочване на местонахождението на имота, в който се намира сградата, в която са извършвани СМР, което е довело до неяснота относно местоизвършването на деянието. Заявява, че в АУАН липсва подпис на един от свидетелите, посочени като присъствали на проверката. Счита, че АНО не е изследвал в пълнота обстоятелствата, които са го мотивирали да приеме, че е налице извършено нарушение. Също така посочва, че е налице непълнота при описанието на всички съставомерни признаци на деянието. Така въведените нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП са съществени и са довели до опорочаване на административнонаказателното производство. При тези съображения 1 жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (наказателно постановление № 23 – 2200179 от 31.05.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, акт за установяване на административно нарушение № 23 – 2200179 от 06.04.2022 г., известие за доставяне, протокол за извършена проверка, констативен акт, справка от АГКК, инвестиционен проект, акт за спиране, допълнителни споразумения към трудови договори, декларации, заповед № З - 0024 / 08.01.2019 г., заповед № З-0025 / 08.01.2019 г., , заповед № З - 0058 / 11.02.2014 г., заповед № З 0057/14.01.2022 г., заповед № 1573 / 25.09.2019 г., заповед № ЧР-27/17.01.2022 г., заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г. и показанията на свидетелите Й. Г. П., Б. Л. Т. и Ц. И. К.), намира следното:

На 29.03.2022 г., свидетелите Й. Г. П. – старши юрисконсулт на ДИТСО, Б. Л. Т. и Ц.

И. К. – главни инспектори в ДИТСО извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обект строеж „Многофункционална сграда с търговски, обслужващи обекти и жилища“ в гр. Сливница ,ул. „Княз Александър I Батенберг“ в ПИ с идентификатор ***, УПИ XX - 1815 в кв. 74 по плана на града, където ремонтните дейности били извършване от служители на дружеството жалбоподател. При пристигането си на място проверяващите заварили работници, сред които и лицето Трайчо Димитров Иванов и Хюсмен Али Идриз, които извършвали зидарски дейности на трето етажно ниво. Инспекторите констатирали, че работодателят не е осигурил срещу риск от падане работата им на височина и преминаването им по изградени стълбища и стълбищни площадки за достигане на работните места, в т.ч. стълбището, което води към трето етажно ниво чрез приспособления, (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за краката, главно и средно перило за ръцете или чрез друго алтернативно решение, което да предотврати падането им от височина.

Проверяващите инспектори предоставили възможност на работодателя да се яви в сградата на инспекцията на 06.04.2022 г. за приключване на проверката по документи. На 06.04.2022 г., когато била извършена документната проверка, за констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 23 – 2200179 от 06.04.2022 г., въз основа на който било издадено атакуваното НП № 23 – 2200179 от 31.05.2022 г. на Директора на “Дирекция инспекция по труда Софийска област “.

На основание чл. 404 ал.1 т.3 от КТ, за преустановяване и предотвратяване на констатираните нарушения на 29.03.2022 г. строително-монтажните работи били спрени с нарочен акт за спиране, който е връчен на управителя на „.............“ ООД на 29.03.2022 г., като в същия на нарушителя са дадени и задължителни предписания, свързани с отстраняване на констатираните нарушения.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол № ПР2211133 от 06.04.2022 г.

2

Въз основа доказателствата по делото се установи, че на 29.03.2022 г. на строителен обект: „Многофункционална сграда с търговски, обслужващи обекти и жилища“ в гр.

Сливница ,ул. „.............“ в ПИ с идентификатор ***, УПИ XX - 1815 в кв. 74 по плана на гр. Сливница, изпълняван от „.............“ ООД, строителят не е осигурил приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени наймалко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, за да предотврати паданията от височина на работниците.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя Отговорността на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е ангажирана в качеството му на работодател за неизпълнение на задълженията, предвидени съгласно чл. 275 вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., доколкото последните уреждат изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при работа на височина, и имат за цел осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства. Разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 предвижда, че паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени наймалко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Съответните норми, въвеждащи специални изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, в случая не са били изпълнени от страна на „.............“ ООД, предвид което нарушението, осъществено чрез бездействие от страна на работодателя, категорично е осъществено от обективна страна. Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и субективната му съставомерност се презумира и не подлежи на изследване.

Като основание за ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател, АНО е посочил разпоредбите на чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 275, ал.1 вр. чл.60, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

От разпита на свидетелите П., Т. и К. се установява по един несъмнен и категоричен начин фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като те кореспондират с останалите събрани и проверени от съда писмени и гласни доказателства досежно фактите на извършената проверка и установяването на От анализа на събраните и проверени от съда доказателства се налага извода за доказаност на административнонаказателното обвинение по отношение обсъденото нарушение.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички 3 реквизити, изискващи се от него. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Както АУАН, така и НП са съставени и издадени от компетентни органи. Атакуваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област. Видно от заповед № З-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ на служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е възложена териториална компетентност на контролната дейност в обекти на контрол на територията на гр. Божурище - Софийска област, под чиято териториална компетентност попада обектът на „.............“ ООД.

Проверката е извършена на 29.03.2022 г., а АУАН е съставен на 06.04.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от УП на ИАГИТ правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация, поради което възражението на жалбоподателя за липсата на компетентност на актосъставителя се явява неоснователно.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.

Безспорно установено е мястото на извършеното нарушение, доколкото е достатъчно посочването на административния адрес - гр. Сливница, ул. „Княз Александър I Батенберг“, а относно индивидуализацията на имота при налична кадастрална карта е меродавен идентификатора на ПИ по КККР - ***. Поради това неоснователно е възражението на жалбоподателя, че допуснатата грешка при изписването на стария номер на имота създава неяснота относно местоизвършването на деянието.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Предявените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказание, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В настоящия случай безспорно жалбоподателят има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ. В това си качество същият е следвало да осигури здравословни и безопасни условия на труд на своите работници в стопанисвания от него строителен обект. Доколкото дейността на обекта е свързана с полагане на труд и в условия на височина е било необходимо работодателят да предотврати риска от падане чрез предвидените в посочената по-горе наредба начини – различни видове приспособления (съоръжения или ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение които биха ограничили възможността работниците да пострадат при осъществяване на трудовата им функция. От събраните по делото 4 доказателства несъмнено се установи, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е бил изпълнил задължението си по чл. 275, ал. 1 от КТ и с това е нарушил посочената разпоредба като е допуснал до работа работници на обект, на който не са били осигурени необходимите здравословни и безопасни условия на труд.

Съдът намира, че при определяне размера на имуществената санкция наказващия орган е определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта на нарушението и критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Съдът счита, че така определеното наказание е несправедливо и не съответства на извършеното нарушение. За да достигне до този извод съдът взе предвид обстоятелството, че жалбоподателя е извършил нарушението за първи път, отстранено е веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици. В чл. 413, ал. 2 КТ е предвидено, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че наложеното административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразено с факта на първо нарушение от този вид от страна на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя се наложи административно наказание „имуществена санкция” в минималния размер, а именно 1 500 лева.