Решение № 877 от 04.11.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Добрич, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230100695 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Г. Г.

П., ЕГН **********, ***, чрез упълномощения адвокат П. А. от АК-Д., със съдебен адрес: ***, с която срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Р. И. М.-Т.. Ищецът моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че вземането му срещу ищеца по изпълнителен лист №374/02.07.20101г., издаден по ч. гр. дело №484/2010г. по описа на РСБалчик, а именно: 4361.76лв., представляващи неиздължена главница по договор за потребителски кредит №FL327917/14.11.2007г., сключен между кредитора Юробанк И Еф Джи България“ АД и кредитополучателя Г. Г. П.;

857.84 лв., представляващи договорна лихва за периода от 14.12.2007г. 25.06.2010г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски в размер на 460.30 лв., от които: 104.39 лв. - държавна такса и 355.91 лв. – адв. възнаграждение, не подлежи на принудително вземане, поради това, че е погасено по давност – иск с пр. сн. чл.439 от ГПК.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Със заповед за изпълнение на парично задължение от 02.07.2010г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. №484/2010г. по описа на Районен съдБалчик, ищецът е осъден, да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, сумите, както следва: 4361.76лв., представляващи неиздължена главница по договор за потребителски кредит №FL327917/14.11.2007г; 857.84 лв., представляващи договорна лихва за периода от 14.12.2007г. - 25.06.2010г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, 1 считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 460.30 лв., от които: 104.39 лв. - държавна такса и 355.91 лв. – адв. възнаграждение.

Въз основа на ИЛ от 02.07.2010г. по ч. гр. д. №484/2010г. по описа на БРС, „Юробанк България" АД е подала молба и е било образувано изпълнително дело №951/2011г. по описа на ЧСИ С. К. – Д., вписана с рег.

№7*** на КЧСИ и с район на действие – ВОС. Цитираното изп. дело е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от ЧСИ Д., като последното валидно изп. действие по делото е било от дата 24.01.2013г.

На 18.01.2016г. с договор за цесия, сключен между „Юробанк България" АД, като цедент и „Еос Маткрикс“ ООД, като цесионер, вземането на банката към ищеца по изп. лист от 02.07.2010г. е прехвърлено и е включено като предмет на горепосочения договор за цесия, за която, длъжникът Г. П. не е бил уведомен.

След прекратяване на изп. д. №951/2011г. по описа на ЧСИ Д., същата е образувала по молба на „Еос Матрикс“ ООД ново изп. дело срещу ищеца под №11/2018г. Въз основа на подадено на 10.11.2021г. искане от взискателя „Еос Матрикс“ ООД, изп. д. №11/2018г. е прехвърлено на 06.04.2022г. на ЧСИ С. С., който го е преобразувал в изп. д. №114/2022г.

На 27.01.2023г., сестрата на ищеца е получила съобщение по изп. д.

№114/2022г. на ЧСИ С., че същият ще извърши опис на имоти, които били собствени на нея и на майка и.

На 03.02.2023г., Г. П. е извършил справка по изп. д. №114/2022г. по описа на ЧСИ С., като на тази дата, той, като длъжник е разбрал за сключения между „Юробанк България" АД, /като цедент/ и „Еос Матрикс“ ООД, /като цесионер/, договор за цесия от 18.01.2016г. Съгл. чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането, имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника, от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, а това съобщаване не било сторено нито от цесионера, нито от цедента. Следователно, договорът за цесия не пораждал действия и нямал правни последици за длъжника, докато не му бъде съобщено за цесията. Така, цесионерът нямал качеството на кредитор по отношение на ищеца и не можел да извършва валидни действия по събиране на вземането.

Предвид гореизложеното, към 02.01.2018г. и към 06.04.2022г., договорът за цесия от 18.01.2016г. не е породил действие по отношение на Г. П. и ЧСИ Д. и ЧСИ С. не са имали основание да пристъпят към принудително събиране на вземането на банката към ищеца по ИЛ от 02.07.2010г. по изп. д. №11/2018г. и по изп. д. №114/2022г., защото „Еос Матрикс“ ООД не е кредитор по процесния изп. лист и ответното дружество нямало правомощия по чл.426, ал.1 от ГПК. От тук следвал извода, че Г. П. не дължал изпълнение на „Еос Матрикс“ ООД.

Всички действия, извършени по двете цитирани по-горе изп. дела били нищожни, защото са осъществени в нарушение на императивната норма на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Респективно, ако тези действия не се приемат за нищожни, то те били незаконосъобразни и не са породили никакъв правен ефект и не са 2 прекъсвали погасителната давност по вземането по ИЛ от 02.07.2010г., която била започнала да тече от 24.01.2013г. Валидни действия е можела да извърши само „Юробанк България" АД, но тя след тази дата не е предприела такива.

Така, ищецът твърди, че на 24.01.2018г. е изтекла 5-год. погасителна давност за вземането по изп. лист, а това обуславяло основателността на възражението на ищеца за недължимост на вземането, за събирането на което било образувано изп. д. №114/2022г. по описа на ЧСИ С. С..

В исковата молба ищецът моли, съдът да приеме, че е погасено правото на взискателя да търси по принудителен път сумите по издадения в полза на „Юробанк България" АД изпълнителен лист от 02.07.2010г., поради погасяване на задължението с изтичане на най-дългата петгодишна давност хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.

Непредприемането на изпълнителни действия, непоискване извършването на такива от страна на взискателя във визирания период в продължение на времето от 24.01.2013г. до 24.01.2018г., според ищеца, води до погасяване правото на принудително събиране на сумите в изпълнителното производство по последното /трето по ред/ образувано изп. д. №114/2022г. – ЧСИ С..

Ищецът претендира сторените съдебни разноски.

С разпореждане от 27.03.2023г. ДРС е изпратил на ответните страни, преписи от исковата молба и уточняващата такава, ведно с доказателствата към тях. Разпореждането е било получено от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 03.04.2023г., а от ЧСИ С. на 31.03.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът Еос Матрикс ЕООД е изпратил отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е неоснователен. Излагат се съображения, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД се явява кредитор на Г. П., считано от датата на сключване на договора за цесия и за да възникне това качество за цесионера не било необходимо да се уведомява длъжника по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Уведомяването не било елемент от фактическия състав на договора за цесия, а имало значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/.

В отговора се излага, че срещу ищеца е било образувано заповедно производство по ч.гр.д. 484/2010. по описа на PC Балчик, приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с дата 02.07.2010г., въз основа на които, е било образувано от предходния кредитор Юробанк България АД, ИД 00951/2011г. по описа на ЧСИ С. К.-Д. (рег. №7** в КЧСИ), прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

След прекратяване на ИД № 00951/2011г, ответното дружество, в качеството си на нов кредитор е образувало ново изпълнително дело, въз основа на изпълнителния лист - ИД 11/2018г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., като в молбата за образуване се съдържа искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ - запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение.

Впоследствие, по правилата на местната подсъдност, делото е прехвърлено за водене от ЧСИ С. С. (739) и е образувано под № 114/2022г.

3

На длъжника била редовно връчена ПДИ с приложено към нея уведомление за цесия. Като приложение към договора за цесия от 18.01.2016г., цедентът е предоставил на цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД изрично пълномощно за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания.

Движението по изпълнителните дела, прекъсвало погасителната давност с извършените или поискани конкретни изпълнителни действия, която се твърди да е изтекла към датата на завеждане на иска.

Съгласно ТР 3/2020 ВКС, давност не е текла до 26.06.2015г., като дори да се приемело, че действията по принудително събиране на вземането били предприети след настъпила перемпция по изп. дело, то съгл. възприетото в Решение № 37 по гр. д. 1747/2020 на ВКС, с поисканите принудителни действия, давността е била надлежно прекъсната. Всички действия по принудително събиране на вземането, дори и тези при настъпила перемпция, следвало да се разгледат, с оглед възприетото в решение № 37 по гр.д.

1747/2020 ВКС и най-новата практика на ВКС, съгласно която, всяка редовна молба от взискателя прекъсвала давността.

Дори и да е настъпила перемпция по изпълнително дело в даден момент, или ЧСИ да е извършил нарушения, за които носел дисциплинарна отговорност, то с поисканите и извършени конкретни принудителни действия, давността се прекъсвала, тъй като давностният срок се приемало, че започва да тече от 26.06.2015г., в случай че не е налице по-късна дата (Решение № 37 от 24.02.2021г. ВКС - „Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него ") и искът се явява неоснователен.

Съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД, давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Според задължителните разяснения по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това, дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължения лица. Не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

4

Давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител е бил длъжен да го приложи, съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е било достатъчно за прекъсване на давността, независимо, дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя.

В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.