Определение № 1412 от 13.12.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 13.12.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100901273 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.130 ГПК.

Пред СГС е висящо т.д.№1273/2021г., образувано въз основа на искова молба с вх.№7420/06.07.2021 година, подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, обективираща положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПк и чл.430 ТЗ, насочени срещу „М.-Т.“ ООД, ЕИК *******.

В исковата молба ищецът твърди, че по реда на заповедното производство, на основание чл.417 ГПК, е подал заювление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от банкова сделка. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№2683/2021г. по описа на РС- Плевен, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която длъжниците, включително и ответника „М.-Т. ООД, ЕИК *******, са осъдени да заплатят на банката съдебно заявените вземания.

Ищецът твърди, че кредитополучателят „М.-Т.“ ООД е подал възражение по чл.414 ГПК и въз основа на това оспорване на съществуване на вземането на банката, заповедният съд е постановил разпореждане, с което е указал на ищеца необходимостта от предявяване на положителен установителен иск относно съществуване на вземането.

Моли съда, след като съобрази изложеното в исковата молба, да постанови решение, с което уважи претенцията.

В срока за отговор ответникът „М.-Т.“ ООД, комуто съдебните книжа са връчени на 14.07.2021 година не е подал такъв и не взел становище по претенцията.

С определение №805/06.10.2021 година съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание и се е разпоредил да се изиска от РС – Плевен ч.гр.д.№2683/2021г.

1

С писмо вх.№32180/09.12.2021 година е изпратено на СГС, ТО, 6-6 състав ч.гр.д.№2683/2021г. по описа на РС- Плевен, ведно с разпореждане №10190/25.11.2021година, постановено по ч.гр.д.№268382021г., с което на СГС се изпраща заявление с вх.№22327/23.11.2021година, подадено по заповедното производство от настоящия ответник „М.-Т.“ ООД, ЕИК *******, с което страната заявява, че оттегля подаденото по делото възражение срещу заповед за изпълнение №1633/26.04.2021г. по ч.гр.д.

№2683/2021г. по описа на РС – Плевен, в полза на кредитора „Ю.Б.“ АД.

При така развилата се процедура, настоящият състав на съда намира, че предявеният иск се явява недопустим.

С постановеното на основание чл.374 вр. с чл.140 ГПК определение от 06.10.2021г., постановено по т.д.№1273/2021г. съдът е приел, че са налице особените предпоставки за допустимост на предявената претенция, тъй като към този момент същите са били налице и са включвали наличие на възражение по чл.414 ГПК, подадено в срока по ал.2 на цитираната разпоредба.

С оттегляне на подаденото възражение от длъжника, чрез неговия органен представител – управителят Ц.И.К., която заедно с управителя Т.И.М., управлява и представлява ответника заедно и поотделно, приема, че една от процесуалните предпоставки за наличие право на иск по чл.422 ГПК е отпаднала и това води до отпадане на правния интерес на кредитора от установяване по исков път съществуване на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение. Фактът, че оттегляне на възражението по чл.414 ГПК е подписано от управителя Ц.К. е удостоверен от служител на РС – Плевен, което обстоятелство се съдържа на самото заявление за оттегляне на възражението.

Правният интерес от установяване вземането на кредитора срещу длъжника по издадена заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Интересът от предявяването на този иск произтича от: наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено в срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.

Предмет на иска по чл.422, ал.1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на заявлението.

Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удоволетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.

Наличието на подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, което не е оттеглено, винаги обуславя съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск. Този интерес не отпада дори и при извършено от длъжника плащане в хода на производството докато не бъде оттеглено направеното от него възражение , тъй като само при оттегляне на възражението заповедта за изпълнение ще влезе в сила и плащането ще е извършено на правно основание. Оттеглянето на възражението прави 2 безпредметно провеждане на исковото производство, тъй като има за последица влизане в сила на заповедта на изпълнение.

Ето защо съдът намира, че след направеното оттегляне на възражението предявеният от ищеца установителен иск се явява лишен от интерес и производството, което е образувано въз основа на подадената от „Ю.Б.“ АД искова молба, насочена срещу „М.-Т.“ ООД, ЕИК *******, следва да се прекрати.

По разноските.

Ищецът е заплатил по сметка на СГС държавна такса в размер на сумата от 18 346,09лева, която представлява направен реално от ищеца разноски по делото.

Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, тъй като с поведението си ответникът „М.-Т.“ ООД, ЕИК *******, е станал причина за завеждане на делото. В исковата молба се съдържа искане за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12 843,64лева с ДДС, за което е представено извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество.

Ето защо, въпреки извод на съда за отпадане на интереса на ищеца от водене на делото, въз основа на обстоятелства, възникнали в хода на процеса (чл.235, ал.3 ГПК) ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото производство, общо в размер на сумата от 31 189,73 лева, тъй като ищецът като добросъвестна страна е предприел необходимите процесуални действия за установяване на съществуване на вземането, за което се е снабдил в заповедното производство.

По отношение на разноските, които ищецът е направил в заповедната производство, то съдът не се произнася по това искане, доколкото след влизане в сила на прекратителния акт по това дело, заповедта за незабавно изпълнение се стабилизира, а с нея длъжникът е осъден да заплати разноските на заявителя в заповедното производство.

Водим от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА постъпило с писмо в СГС с вх.№31280/09.12.2021г. заявление с вх.№22327/23.11.2021г. по вх. регистър на РС- Плевен, изходящо от „М.-Т.“ ООД, ЕИК *******, с което оттегля възражението си по чл.414 ГПК касателно вземането на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, за което последното се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение №1633/26.04.2021г., постановена по ч.гр.д.№2683/2021г. по описа на РС- Плевен, поправена в разпореждане №3872/01.06.2021г. по същото дело.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, производството по т.д.

№127382021г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ул.“******* със съдебен адрес гр.София, район „Средец“, бул.*******, чрез адв.И. Л. С., срещу „М.-Т.“ ООД, ЕИК *******, 3 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, бул.“******* *******, за признаване за установено по отношение на ответника, че „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, има вземане по отношение на него, за което се е снабдила със заповед за изпълнение №1633/26.04.2021г. по ч.гр.д.

№2683/2021г. по описа на РС- Плевен, 13-ти граждански състав, поправена с разпореждане №3872/01.06.2021г., постановено по същото дело.

ОСЪЖДА „М.-Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, бул.“******* *******, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ул.“******* със съдебен адрес гр.София, район „Средец“, бул.*******, чрез адв.И. Л. С., разноски по делото в размер на 31 189,73лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4