Протокол № 229 от 14.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ПРОТОКОЛ

№ 229 гр. Шумен, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова и прокурора Е. Д. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263600600365 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Шумен, редовно призовани, се явява прокурор Е. Я..

Жалбоподателят-подсъдим Н. З. С., редовно призован, се явява лично и с адвокат Ц.

К. от АК – Шумен, редовно назначена като служебен защитник по делото.

Частният обвинител М. Р. Х., редовно призована, се явява лично и с адвокат Д. Д. от АК – Шумен, редовно упълномощен.

Прокурорът: Моля да бъде даден ход на делото.

Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.

Ч. обв. М. Х.: Да се гледа делото.

Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.

Жалб.-подс. Н. С.: Да се гледа делото днес.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и поради това

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора и съдебния секретар.

Прокурорът: Не правя отводи.

1

Адв. Д.: Не правя отводи.

Ч. обв. М. Х.: Не правя отводи.

Адв. К.: Не правя отводи.

Жалб.-подс. Н. С.: Не правя отводи.

Съдът докладва въззивна жалба от Н. З. С. против Присъда по НОХД № 222/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, ведно с приложените към жалбата доказателства – 5 бр. епикризи и 1 бр. амбулаторен лист.

Докладва жалба от адвокат Ц. К. от АК – Шумен, в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Н. З. С., против Присъда № 8 от 02.04.2026 г., постановена по НОХД № 222/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

Адв. К.: Поддържам подадената жалба. Няма да сочим други доказателства.

Жалб.-подс. доказателства.

Н.

С.: Поддържам жалбата си. Няма да представям други

Прокурорът: Считам, че жалбите са допустими. Няма да соча доказателства.

Адв. Д.: Аз също считам, че е допустима. Няма да сочим доказателства. Нямаме доказателствени искания.

Ч. обв. М. Х.: Жалбата е допустима. Няма да представям доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОГЛАСЯ и ПРИЕМА представените към жалбата на Н. З. С. доказателства, както следва: заверено копие на Епикриза ИЗ № 5716/2024 г. на „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен; заверено копие на Епикриза ИЗ № 1224/2024 г. на „СБАЛ по кардиология Мадара“ гр.

Шумен; заверено копие на Амбулаторен лист № 242221058683/09.08.2024 г., издаден от д-р П.Ч.-офталмолог; заверено копие на Епикриза ИЗ № 12878/2024 г. на „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен; заверено копие на Епикриза ИЗ № 1027/2026 г. на „МБАЛ-Шумен“ АД гр.

Шумен и заверено копие на Епикриза ИЗ № 11977/2024 г. на „МБАЛ-Шумен“ АД гр.

Шумен.

ОГЛАСЯ и ПРИЕМА материалите, намиращи се в НОХД № 222/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, ведно с материалите по ДП № 233/2023 г. по описа на РУ – Каолиново (7 тома).

Прокурорът: Нямам искания.

Адв. Д.: Нямаме доказателствени искания.

Ч. обв. М. Х.: Нямам искания.

Адв. К.: Нямаме искания.

Жалб.-подс. Н. С.: Нямам искания.

2

Съдът намира фактическа обстановка за изяснена, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам, че жалбите срещу присъдата за голямо съжаление са основателни, макар и на съвсем различни основания от тези, които са изложени в тях. Считам, че на практика е съответно наложеното с присъдата наказание на деянията, за които са събирани доказателства пред първоинстанционния съд. Става дума за три деяния, които са извършени в условията на домашно насилие и които са изключително тежки цинични деяния срещу личността, в атмосферата на семейното жилище и пред децата, едното от които малолетно, а другото – непълнолетно. В същото време обаче в самата присъда за най-голямо съжаление многократно съдът се е позовавал на обяснения на подсъдимия, които на практика не са били приобщени изобщо към материалите по делото, става дума за проведен разпит на 19.03.25 г. Поне на три места в присъдата - на лист 5, лист 7, лист 9-10 от мотивите, съдът е изложил съображения защо приема за доказано всяко едно от трите деяния, за които е водено производството и е предаден на съд подсъдимият, като се е мотивирал именно с тези обяснения, които той е дал на тази дата – 19.03.25 г. Само че няма четени никакви обяснения на обвиняемия в рамките на съдебното производство пред първоинстанционния съд, включително и на тези, давани на 19.03.25 г. Друг е въпросът за съдържанието на тези обяснения, където изключително декларативно подсъдимият - тогава обвиняем, е заявил, че признава обвиненията. Съобразно практиката на Върховния съд подобни самопризнания по съществото си не изпълняват ролята на самопризнания, тук няма разказ за случилото се от гледната точка на подсъдимото или обвиняемото лице, тук има една декларация, която според Върховния съд не изпълва изобщо изискванията за самопризнание. Според Решение № 602/11 г. на 2 н.о. на ВКС с докладчик Б.Ч. такова едно нарушение се явява съществено процесуално нарушение, тъй като на практика присъдата остава немотивирана. Но искам да кажа, освен това нарушение, според мен мотивите на присъдата могат да бъдат наречени семпли и по ред други въпроси - не са обсъдени по същината си показанията на свидетелите, декларирано е, че се дава вяра на няколко показания, някои свидетели дори не са цитирани техните показания взети ли са предвид при постановяването на присъдата, не са ли взети предвид, дава ли им се вяра, допринасят ли с нещо за изясняване на обстоятелствата, това не се разбира от мотивите на присъдата.

Според мен в цялост свидетелските показания, ако бъдат обсъдени в своята взаимовръзка, ще се установи, че присъдата е съвсем правилна като размер, като основания и би могла да бъде постановена такава присъда.

Отделно от това с оглед гражданския иск считам, че за всяко едно от деянията, което само по себе си е деликт, следва да бъде определена отделна сума, която съдът е преценил, че е съответна на претърпените вреди от пострадалата. Такова определение за самостоятелни суми за всяко от деянията няма, има едно общо определяне на глобална сума за трите деяния, което също представлява нарушение на практиката на ВКС във връзка с гражданските искове.

Не намирам, че са основателни съображенията, изложени в жалбата, досежно нарушенията, допуснати от съда при четенето на свидетелските показания по чл. 281, ал. 4 от НПК. Защитата е преценила, че е необходимо задължително да бъде поискано становището на защитата и подсъдимия в този случай, като се е позовала на ал. 5 и е счела, че е необходимо първо да се изчерпи реда по ал. 5, за да се пристъпи по реда по ал. 4. Алинея 4 предвижда четене на показания на свидетели в случаите, когато свидетелят се явява пред съда, т.е. в неговия разпит в съдебна фаза участва и подсъдимият и защитникът, могат да задават въпроси на този свидетел след като приключи неговият разпит, включително и след 3 като приключи прочитането на показанията и именно затова защото в този случай в найпряк смисъл са защитени правата на подсъдимия и му е дадена възможност да конфронтира с въпросите си свидетеля, законодателят в тези две точки е предвидил възможност, без да се съобразява съдът със становището на всяка от страните, да пристъпи към прочитане на показанията. Не намирам за необходимо да се изчерпва редът по ал. 5, за да се премине към реда по ал. 4. В този смисъл е и теорията - М.Ч. отделя внимание на това, като преценява дали тази разпоредба е съответна на ЕКПЧ и стига до извода, че е напълно съответна с Конвенцията.

Що се отнася до размера на наказанието, аз даже не знам дали има смисъл в момента да се обсъжда, но наказание „пробация“ в случая е възможно теоретично за някое от тези престъпления, но то е абсолютно несъответно на извършеното, а от друга страна за престъплението по чл. 143 от НК, където има определен минимум за конкретната разпоредба от 3 години, такова наказание би било и незаконосъобразно, а именно, това най-тежко наказание би определило и общото наказание в случая. По отношение на подсъдимия правилно съдът е посочил, че е невъзможно условно наказание, доколкото той не е бил реабилитиран към момента на деянието.

Моля за решение в този смисъл.

Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми окръжни съдии, в качеството на повереник на пострадалата моля, да оставите без уважение жалбата на подсъдимия срещу така постановената присъда обща № 8 от 2 април, постановена по НОХД № 222 на Районен съд - Нови пазар. Считаме същата за правилна и законосъобразна. Считам, че са налице достатъчно гласни, писмени и веществени доказателства, които по безспорен начин затвориха кръга на обвинението - това са заключенията на СМЕ, свидетелските показания, както и на трети лица - незаинтересовани от случая, намерените и иззетите на место веществени доказателства също така. Позоваването по здравословното състояние на подсъдимия от защитата е при прекаран по-късен здравословен проблем, с настоящия случай считам че са ирелевантни. Експертизата, която е изготвена към момента на деянията, дава отговор на въпросите, че той е бил напълно вменяем, разбирал е свойството и значението на постъпките си и неговите действия тогава не са били плод на заболявания, а на други действия и други психически състояния.