Решение № 128 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря В. Игн. Колева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000503325 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение № 263200 от 19.05.2021 г., постановено по гр.д. № 15439/2019 г. по описа на СГС, съдът е отхвърлил предявения от А. К. Д. и Н.

Й. Д., срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и А. В. В., иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на принудително изпълнение на вземане в размер на 30 000 лв. по сключен между ответниците договор за кредит от 28.04.2006г., за което е образувано изп. дело № 20178440400870 по описа на ЧСИ С. Я., е погасено по давност. С оглед изхода на правния спор съдът е присъдил в полза на банката разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Недоволни от решението са останали ищците А. К. Д. и Н. Й. Д., които в законоустановения срок са подали настоящата въззивна жалба. С нея поддържат доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно правното действие на ППВС № 3/1980 г. и тълкувателно решение от 1

26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат и че съдът неправилно е приел, че с поисканото от банката- взискател изпълнително действие на 22.12.2011 г. погасителната давност за процесните вземания е прекъсната, като намират, че доколкото действието реално не е извършено, то същото няма сочените правни последици. Евентуално твърдят, че именно от това искане е започнала да тече нова давност за процесните вземания, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд след изтичането на две години от неговото поискаване, когато се е перемирало изпълнително дело № 146/2008 г. по описа на ЧСИ В. И.. Поддържат и че след като самият взискател (банката) е поискала изпълнителното производство № 146/2008 г. по описа на ЧСИ В. И. да бъде прекратено, то от този момент всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право и съответно доколкото не са валидни, те не могат да прекъснат срока на погасителната давност.

С оглед изложеното молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което изцяло да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи за приложението на императивни материални норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Разгледана по същество въззивната жалба на А. К. Д. и Н. Й. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, съобразно който 2 длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такъв факт се явява и твърдяната в исковата молба изтекла погасителна давност.

Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от първоинстанционния съд ход на процесните изпълнителни дела. Предвид това следва да се приеме за установено, че на 17.09.2008 г. в рамките на ч. гр. д.

№24308/2008 г. по описа на СРС в полза на банката е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ЕТ „А. В.“ за сумата от 30 000лв. - главница по договор за кредит от 28.04.2006г., 5162,41 лв.- лихва за периода от 21.03.2007 г. до 19.08.2008 г. и законна лихва от 19.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 703,25 лв. за държавна такса и 691,24 лв. юрисконсултско възнаграждение.

От приложения договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL1238/28.04.2006 г., както и от нотариален акт за договорна ипотека №033, том II, peг. №3604, дело № 175/2006г. на нотариус Д. Т., се установява, че вземането на „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД / с правоприемник - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД / по така посочения договор за кредит в размер на 300 00 лв. - главница, както и лихвите, наказателните лихви, такси, комисионни и други разноски са обезпечени с ипотека върху недвижим имот — собственост на А. К. Д., ЕГН ********** и Н. Й. Д., ЕГН **********, а именно - апартамент № 91, находящ се в гр. ***, р-н ***, ж.к.

„***“, бл. **, ет.* със застроена площ от 84,67 кв.м.

По молба на банката от 16.10.2008г. въз основа на описания по-горе изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20087790400146 при ЧСИ В. И.. С молбата се иска налагане на запор по сметките на ЕТ „А. В.“ в посочени банки и се възлагат правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 22.10.2008 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, едновременно с което са изпратени и запорни съобщения.

На 25.05.2009г. са изпратени призовки за принудително изпълнение до длъжника и ипотекарните длъжници, с които същите са уведомени, че на 12.06.2009г. ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение, като насрочва опис на недвижим имот - апартамент №91, находящ се в гр. ***, р-н ***, ж.к.

„***“, бл.**, вх.* ет.*.

3

На 12.06.2009 г. е извършен опис на посоченото имущество. С разпореждане на ЧСИ от 20.07.2009 г. е насрочена публична продан на недвижимия имот от 07.08.2009г. до 07.09.2009г. С протокол от 08.09.2009г. на ЧСИ И. проданта е обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи.

С молба от 08.09.2009 г. взискателят е поискал да бъде насрочена втора публична продан, при цена, равна на 80% от началната цена по първата продан. С разпореждане на ЧСИ е насрочена втора публична продан от 13.10.2009 г. до 13.11.2009 г. С протокол от 16.11.2009 г. ЧСИ е обявила насрочената публична продан за нестанала, поради неявяване на купувачи.

С молба от 23.11.2009г. взискателят е поискал да се определи нова начална цена и да бъде насрочена нова публична продан като такава е насрочена за периода от 17.11.2010 г. - 17.12.2010 г. и с протокол от 20.12.2010 г. също е обявена за нестанала поради неявяването на купувачи.

Нова публична продан е насрочена в периода 21.02.2011 г. до 21.03.2011 г. като с протокол от 22.03.2011 г. проданта е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.

На 28.03.2011 г. банката отново е подала молба за насрочване на нова публична продан, която е насрочена за периода от 15.11.2011г. до 15.12.2011г., която отново е обявена за нестанала.

На 22.12.2011 г. взискателят отправя нова молба за извършване на публична продан на имота, което искане не е реализирано в рамките на това изпълнително дело.

На 10.11.2016 г. по делото е постъпила молба от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ за прекратяване на изпълнителното дело и предаване на оригинала на изпълнителния лист с оглед образуването на ново изпълнително дело срещу същия длъжник.

С разпореждане на ЧСИ от 10.11.2016г. изпълнителното дело е прекратено и взискателят е поискал образуване на ново изпълнително производство при същия ЧСИ. С молбата са направени искания за насрочване на опис и оценка, както и да бъде вписана възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот - апартамент №91, находящ се в гр. ***, р-н ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.* ет.*, както и за налагане на запор върху вземанията на длъжника А.

В.. Същата е уважена и е образувано изпълнително дело № 20167790400224.

4

На 25.02.2017г. банката е поискала ИД № 20167790400224 по описа на ЧСИ В. И. да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия срещу длъжника при ЧСИ № *** С. Я. с район на действия СГС.

С протокол от 28.02.2017г. изпълнителното дело е предадено на ЧСИ Я., при който е образувано под № 20178440400870. С постановление от същата дата е насрочен опис на недвижимия имот за 05.04.2017г. На 09.03.2017г. е вписана възбраната, наложена от ЧСИ с постановление от 01.03.2017г. върху описания по-горе недвижим имот, посочен като съсобствен между длъжника А. В. и ипотекарния длъжник Н. Д.. С протокол от 05.04.2017г. е извършен опис и оценка на недвижимия имот. С разпореждане на ЧСИ от 18.04.2019г. е насрочен нов опис на недвижимия имот. С постановление от 25.03.2019г. е разпоредено постановлението за налагане на възбрана от 01.03.2017г. да се впише и за ипотекарния длъжник А. Д. и неговата 1/2 ид. част от имота.

След извършени нов опис и оценка на недвижимия имот и след успешно проведена публична продан в периода 03.09.2019г. - 03.10.2019г., за купувач на имота е обявен И. В.. С протокол за въвод от 16.07.2020г. и въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, купувачът е въведен във владение на недвижимия имот, а с протокол от 26.02.2020г. е извършено разпределение на постъпилата от продажбата сума.

При съобразяване на така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че възраженията на въззивниците срещу приетото от първоинстанционния съд правно действие на ППВС № 3/1980 г. и тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са неоснователни. Към момента на образуване на първото изпълнително дело е действало ППВС № 3/1980 г. съобразно което погасителната давност за вземания, признати с влязло в сила съдебно решение, се прекъсва с образуване на изпълнително производство и не тече до неговото прекратяване. На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което в противоречие с действащото до този момент тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД по ППВС № 3/1980 г. е прието, че давността за вземанията се прекъсва с всяко действие, което е поискано или извършено по изпълнителното дело. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

5

В Тълкувателно решение № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато е бил издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма се прилага от момента на постановяването му. При постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото тълкуване и възприема ново такова, старото тълкуване важи до неговата отмяна с новия тълкувателен акт. Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.