Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261729 от 21.05.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 99/2020
Вид
Решение № 261729
Подписан
21.05.2021
В сила
24.06.2022
Състав
НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261729 / 21.5.2021г., гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 23.04.2021г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 99 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищците С.М.С. ЕГН **********, настоящ адрес:***, м-ст "**** - север 2" №*** и Ц.М.Т. ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуален представител адв. В.Г. от ВАК, кантора с адрес: *** (партер), съдебен адресат, срещу ответника „Е.П.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЦИТЕ НЕ ДЪЛЖАТ НА ОТВЕТНИКА сума в размер 1080.12лв. по издадена фактура №***/02.05.2019г., от която сума С.М.С., не дължи 810.09лв.

- представляваща 3/4% от общото задължение, а Ц.М.Т. не дължи 270.03лв., представляваща 1/4 от общото задължение, като общата сума на задължението по посочената фактура е служебно начислено количество ел.енергия по корекционна процедура за периода от 14.07.2017г. до 06.03.2018г., за обект на потребление, находящ се в гр. ***, ул."***" № **, по клиентски № **и абонатен № **.

В хода на производството, са представени доказателства за смъртта на ищецът С.М.С. с ЕГН **********/вдовец/, настъпила на 09.03.2021г., за което е издаден акт за смърт № 0025/09.03.2021г. от Община ***. Видно от представено удостоверение за наследници, единствен негов наследник се явява дъщеря му ** ЕГН **********. Последната, видно от приложено удостоверение, издадено на 11.03.2021г. по гр.д.№ 119/2021г. на РС-***, се е отказала от наследството на своя баща С.М.С., който отказ е вписан в особената книга за отричане от наследство, съгласно Определение №6/11.03.2021г. по гр.д.№ 119/2021г. на РС-***. Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на С.М.С. с ЕГН **********/*** на 30.03.2021г. с изх.№ АО-01-474 от същата дата, сочи, че починалия ищец не е оставил живи родители, като има и починал син Г.С.М. ЕГН **********.

Единствените живи негови наследници се явяват дъщеря му ** ЕГН **********, за която има данни, че се е отказала от наследството му след неговата смърт, съответно и преживяла го сестра – втората ищца по делото Ц.М.Т. ЕГН **********.

С оглед факта на настъпилото в хода на производството правоприемство, втората ищца по делото Ц.М.Т. ЕГН **********, замества по закон починалия в хода на делото ищец С.М.С. с ЕГН **********, по силата на чл.227 ГПК.

Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Сочи, че по силата на наследствено правоотношение, развило се под формата на наследяване между наследодателят на ищците - **** и ищците, като нейни наследниците, са придобили през 2015г. имот, находящ се в гр. ***, ул. "***" №**. В качеството си на съсобственици на същия, притежават качеството на потребители на електрическа енергия за битови нужди при ответното дружество по см. на чл.4, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, и се явяват крайни клиенти по см. на §1, т.27г от ДР на ЗЕ. Титуляр на партидата при "**" АД с клиентски номер **е наследодателят на ищците, който е починал на 26.03.2015г.

Срещу договор и поето задължение за гледане и издръжка от 1991г., обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на имот, приживе наследодателката на ищците **е прехвърлила 1/2 ид.ч. от имота си в полза на ищеца С.С., като ¼ от останалия имот същия е придобил по наследяване, при което притежава 3/4 % ид.ч от посочения имот, а Ц.Т. – 1/4% ид.ч. Поради горните обстоятелства, се настоява с исковата молба, че ищците притежават активна процесуална легитимация за предявяване на настоящите искове, като за тях е налице правен интерес да се установи със сила на присъдено нещо, че С.С. не дължи на ответното дружество сумата от 810.09 лева, съобразно квотата му в съсобствеността и Ц.Т. не дължи на "**" АД сумата от 270.03 лева.

В този смисъл се цитира и съдебната практика на ВКС -

Решение №205/28.02.2019г. постановено по гр.д. №439/2018г. на ВКС. ГК, III г.о., която препраща към мотивите на TP №2/17.05.2018г. по ТД №2/2017г. на ОСГК на ВКС.

През месец май 2019г., ищците сочат, че са получили писмо с изходящ номер 52441_КП1202074_1/25.04.2019г. от

"**" АД, с което са били уведомени, че на 06.03.2018г., служители на дружеството са извършили проверка на точността на измерване на обслужващата измервателна система и свързващите я електрически инсталации, като за извършената проверка са съставили констативен протокол №1202074. В резултат на констатираното неточно измерване/неизмерване, е било направено преизчисление на количеството потребена ел. енергия. С писмото, ищците получили цитирания констативен протокол и Констативен протокол №595/15.04.2019г. на БИМ, РО - гр. **.

Впоследствие, получили и писмо от "**" АД, с изходящ номер 52441_КГ11202074 2/02.05.2019г., в което се сочело, че дружеството е изчислило и коригирало сметката на титуляра за електроенергия, съгласно приложената справка за корекция при неизмерване. неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия. Към писмото са били приложени фактура №***/02.05.2019г. за сумата от 1 080.12 лева и становище за начисление на електрическа енергия, за периода от 14.07.2017г. до 06.03.2018г., издадено на дата 25.04.2019г.

Оспорва се от ищците изцяло дължимостта на това задължение и се счита, че същото не следва да се заплаща, поради следните съображения.

Действително, на 06.03.2018г., С.С. е подписал констативен протокол №1202074 за техническа проверка на точността на измерване на обслужващата ни измервателна система и свързващите я електрически инсталации. Счита се обаче, че за дружеството не съществува правно основание за съставяне на същия, поради отменената към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на съдебния контрол /Решение №1500 постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС. 5 членен с-в/.

По отношение на становището за начисление на електрическа енергия, изразява се следното. Оспорва се количеството ел. енергия в размер на

5 806 кВТч, обективирано в процесното становище, да е потребено, респективно, доставено за посочения период.

Сочи се, че с Решение №798/20.01.2017г. на ВАС, окончателно е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР 'КЕВР/, с което са одобрени ОУ на "**" АД /влезли в сила на 07.09.2014г./. След отмяната на цитираното решение на ДКЕВР. до одобряването от КЕВР и влизане в сила на нови ОУ, дружеството следва да прилага в отношенията с клиентите си, действалите преди това /т.е. преди 07.09.2014г./ ОУ на "**" АД., одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-061/07.11.2007г. От друга страна, се сочи, че с редица решения по реда на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /Решение №1**/11.04.2011г. на ВКС по т.д. №39/2010г., II т. о.; Решение №79/11.05.2011г. на ВКС по т.д.

№582/2010 год.. II т.о. и пр./, са обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от цитираните ОУ /регламентиращи едностранна корекция на сметка/, като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП.

С Решение №1500, постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС, 5 членен с-в, се сочи, че са отменени

ПИКЕЕ от 2013г. с изключение на част от разпоредбите на глава IX. чл.48-51. в които е предвидено основанието и методиката на изчисляване при корекция на сметка. С отмяната па ПИКЕЕ са отменени и одобрените от КЕВР ОУ на доставчика от 2014г. Отмяната засяга процедурата по извършване на проверката, формата и съдържанието на констативния протокол, явяващ се основание за извършване на преизчислението по корекция на сметка. В предходните ПИКЕЕ, чието действие е отменено с тези от 2014г. няма аналогични разпоредби, относими към корекцията на сметка. Процесния констативен протокол съставен от служители на "Енерго - Про Мрежи" АД/, е съставен при отменено действие на ПИКЕЕ извън цитираните в решението разпоредби на чл.48 - 51 от Правилата, а така също и при отменени Общи условия към договорите за продажба на ел.енергия. При това положение, енергопреносното предприятие не би могло да се ползва от корекционната процедура, която към датата на проверката, е била отменена, именно поради съществуващата законова делегация в чл.83 и чл.98а от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които да съответстват на тази делегация.

Следователно, възможността за ответното дружество да реализира отговорността на потребителя на услугата е единствено по реда и при условията, които са били в сила преди приемането на ПИКЕЕ от ноември 201 Зг., т.е. при липса на приети Правила и съответни Общи условия на доставчика. Поради това, спрямо потребителите на услугата в действие са ОУДПЕЕ. одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г.. Тези обстоятелства се сочи, водят до неяснота, досежно приложимата методика в процесния случай - дали тази по Общите условия на доставчика, част от чиито разпоредби са обявени за неравноправни и нищожни /по арг. на решение на ВКС/, или тази по ПИКЕЕ, които са отменени. С оглед прецизност, се сочи, че към датата на издаване на процесната фактура, обективирала паричния еквивалент на служебно начисленото количество електрическа енергия, с Решение №13691/08.11.2018г. постановено по адм.д. №4785/2018г. на ВАС, 5 членен с-в, са отменени разпоредбите на чл.48. чл.49. чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.

Сочи се, че в ДВ, бр.35 от

30.04.2019г. са публикувани ПИКЕЕ, приети от КЕВР, но доколкото процесиите отношения са се развили преди тяхното приемане, съответно обнародване, с оглед датата на съставяне на констативен протокол №1202074 - 06.03.2018г., същите са неприложими

/§2 от ПЗР на ПИКЕЕ/. Индиция за това е и обстоятелството, че процесната фактура е издадена от дружеството доставчик, а не от операторът на електроразпределителната мрежа -"Електроразнределение Север" АД.

Допълнителни съображения, обуславящи недължимост на оспорената фактура, се сочи, че представляват и следните обстоятелства. В настоящия случай, от представения констативен протокол №1202074/06.03.2018г. за техническа проверка и Констативен протокол №595/15.04.2019г. на БИМ, РО - гр. **, се установява по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера, т.е. не е устанановена грешка при измерването на консумираната енергия. Обръща се внимание, че изследването е извършено след повече от 13 месеца след извършване на проверката и демонтирането на електромера, което е в нарушение на разпоредбата на чл.675а. ат.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо повече, видно от посочения КП на БИМ, РО - гр. **, "електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия". Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Резултата от проверката е. че "... потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа ..." В тази връзка е нарушена разпоредбата на чл.662, ал.4 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която задължава доставчика да осигури на абоната, възможност да контролира показанията на СТИ. т.е. електромера следва да показва съдържанието на всяка използвана тарифа.

Ответната страна „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес.

Процесната сума, се настоява, че не е претендирана от ответното дружество за заплащане от ищците, поради което те не притежават активна процесуална легитимация в настоящото производство. Счита се, че посоченото обстоятелство не се променя от факта на твърдяното право на собственост върху ид.части от имота.