Решение № 119 от 07.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500046 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК вр. чл.127б, ал.6 от СК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Т. С., ЕГН **********, срещу Решение №3908/05.11.2024г. по гр. дело №6309/2024г. на ВРС , 31-ви състав, с което по искането на В. Х. Д., ЕГН **********, срещу Е. Т. С., е постановена забрана за общото на страните дете Д. В.ов Д., ЕГН**********, да напуска територията на Република България за срок от една година, считано от влизане в сила на решението, на осн. чл.127б, ал.1 от СК.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Обобщено оплакванията се свеждат до неправилен анализ на събраните по делото доказателства, довело до погрешни правни изводи. Недоказано е по делото наличието на конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от майката извън територията на РБ, още по-малко за „отвличане“ на детето, за превенция на което е предвидена възможността по чл.127б от СК.

Действията на майката по подновяване на изтекъл паспорт на детето били продиктувани от задължението й за това по американското законодателство, приложимо за нея и за детето, но не сочат явен риск от незаконно извеждане.

А хипотетичната възможност за последното при всеки родителски конфликт не е достатъчна и не е „конкретен риск“. Изцяло немотивиран е и 1 предприетият от ВРС максимален срок на мярката от една година. По същество моли за отмяна на решението и за отхвърляне на молбата по чл.127б от СК, а в о.с.з. поддържа искането си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага съображения. Оспорва оплакванията на въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Акцентира върху поредица от действия на майката пред ДСП, МВР и други административни органи през втората половина на 2024г., които показват явното й намерение за извеждане на детето от страната, при това не с актуалните му имена в издадените документи за целта. По същество моли за потвърждаване на решението и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искане с правно основание чл.127б, ал.1 от СК на В. Х. Д., ЕГН**********, срещу Е. Т. С., ЕГН**********, за налагане на забрана за общото на страните дете Д. В.ов Д., ЕГН**********, да напуска територията на Република България за предвидения в закона срок, в т.ч. подаване на сигнал до Шенгенската информационна система за забраната.

Искането е обосновано с твърденията, че В. Д. и Е. С. са родители на детето Д. В.ов Д., родено по време на фактическото им съжителство в *** на *********г. След раждането отношенията на партньорите се влошили и майката започнала да създава на бащата пречки за общуване със сина му,за което последният потърсил съдебна защита в ***. През 2019г. Е. С. се върнала в България с детето и записала като негов баща трето лице. Ищецът завел дело пред съда в С. за оспорване произхода на детето и по делото бил признат за баща на Д., като упражняването на родителските права били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения (РЛО).

Ответницата няколко пъти променяла местоживеенето си в страната с цел да затрудни контактите на бащата с детето им. Понастоящем майката се е установила в град Варна.

И към подаване на молбата по чл.127б от СК ответницата продължава да създава пречки за контакти на бащата със сина му, включително и въпреки образуваното изп. д. №3060/2024г. по описа на СИС при ВРС относно РЛО; тя не води момчето на разпоредените от съда срещи; отказва и комуникация чрез 2 технически средства на бащата с детето. Това й поведение възбужда страх в гн Д., че г-жа С. за пореден път ще смени местоживеенето на детето и ще го изведе извън територията на България, с цел да осуети изцяло общуването между баща и син.

По тези причини моли за налагане на забрана на детето да напуска РБ и за подаване на сигнал до Шенгенската информационна система (ШИС) за това.

Едва с молба преди първото о.с.з. пред ВРС (три месеца след подаване на молбата по чл.127б от СК) В. Д. въвежда и твърдението, че по личната му електронна поща бил уведомен от властите в ***, че от страна на майката имало подадено заявление за издаване на паспорт за детето, като гражданин на ***, което свидетелствало за явното й намерение и за риска да изведе детето извън границите на България по незаконен начин.

По същество поддържа твърденията и искането си до съда, включително и в о.с.з. пред ВРС.

Насрещната по делото страна Е. С. не оспорва, че страните по делото са родители на детето Д. В.ов Д., родено в *** на *********г.; че тримата имат и гражданство на ***; че с решение на съда в С. В. Д. е бил признат за баща на Д., а родителските права върху момчето били предоставени на майката, с определяне на РЛО на бащата. Оспорва обаче всички останали твърдения, както и основателността на искането по чл.127б от СК, в която вързка твърди следното:

Години наред В. Д. не се е интересувал от детето Д. и едва в последно време е решил да покаже активност и илюзорна загриженост за момчето, за да не изгуби родителските си права. На 16.04.2024г. майката е подала искова молба за лишаване на бащата от родителски права, по която молба е образувано гр.д. №4645/2024г. на ВРС. В нея тя е отправила искане по чл.127б, ал.1 от СК срещу г-н Д. за налагане на забрана за напускане на страната на детето Д., защото рискът от незаконно извеждане на момчето идвал реално от баща му и произтичал от отправяни от негова страна заплахи за връщане на детето в *** с бащата. И тъй като тя първа е поискала защита по реда на чл.127б от СК счита за недопустима настоящата молба на бащата, евентуално – за неоснователна. Майката е загриженият, отглеждащият детето родител, а с рисковете от страна на бащата е запозната и ДСП. Майката освен това заявява, че няма намерение да сменя местоживеенето на детето и да го извежда извън страната. Детето е записано в частно средно училище „А.с.б.“ за учебната 2023/2024г., а обичайното му пребиваване е в град Варна, на адрес ул."С.К." №2, вх.Б, ет.1, ап.8. Счита, че делото е заведено с противозаконни намерения от страна на бащата.

По повод последващо въведеното твърдение на В. Д. отв. Е. С. не оспорва, че е подала искане в посолството на *** в РБ относно американския паспорт на детето Д., но подчертава, че се касае до подновяване на паспорта му след обаждане от посолството за задължението й да поднови личните документи на момчето като американски гражданин.

3

По същество моли за отхвърляне на молбата по чл.127б от СК.

Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно становище по съществото на спора, предмет на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, че детето Д. В.ов Д. е родено на *********г. в ***; че негова майка е Е. Т. С., а В. Х. Д. не е припознал детето и не е бил вписан в акта за раждане от ***; през 2019г. майката, заедно с детето Д., е напуснала *** и се е върнала да живее в Република България; в България Д. е бил припознат от лицето А. Х. З., което е било вписано в издадения му в гр. Ч. акт за раждане.

Няма спор между страните и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства още, че с решение №*************г. по гр.д. № *** за 2020г. на Окръжен съд – С., влязло в законна сила на *********г., е било признато за установено, по иска на В. Д., че лицето А. Х. З. не е биологичен баща на детето Д. А. З., родено от майката Е. Т. С., както и че негов биологичен баща е В. Х. Д.. Постановено е било детето да носи имената Д.

В.ов Д.; родителските права спрямо него са били предоставени на майката, а на бащата бил определн РЛО, като през първите месеци контактите на бащата със сина му и бъдат осъществявани ограничително и в защитена среда.

По решението е бил издаден изп. лист за РЛО на бащата, въз основа на който е било образувано и изп.д. №3060/2024г. по описа на СИС при ВРС, за което също не се спори и се потвърждава от материалите по делото.

Видно от приета искова молба, на 16.04.2024г. майката е предявила иск за лишаване на бащата от родителски права, по която е било образувано гр. д.

№4645/2024г. на ВРС; в нея тя е отправила искане по чл.127б, ал.1 от СК срещу бащата за налагане на забрана за напускане на страната на детето.

Приет по делото е доклад от полицията на Е.Г. от **********г. по подаден от Е. С. сигнал за заплаха от ответника, в който са пресъздадени твърденията й за заплахи от страна на В. Д., че ще й отнеме детето и че ще я накара да изчезне. Отразено е, че С. е предала проследяващо устройство, поставено на нейното превозно средство, както и устройство за наблюдение, направено като електрически контакт, за които е посочила, че са били поставени от ответника. Жалбоподателката била инструктирана да отиде в съда на окръг К., за да получи заповед за защита, ако прецени за необходимо.

Приети са още и сигнали от Е. С. до РДВР-Варна и до РП-С. срещу В. Д. с искане за закрила за нея и за детето й, в който се излагат оплаквания за тормоз от Д. и притеснения, че може да отвлече детето й.

С решение от 21.11.2022г. по гр. д. № 2057/2021 г. на СГС е отхвърлено искането на В. Х. Д. за признаване и допускане в РБ на изпълнението на чуждестранно разпореждане на Окръжен съд на К.К., департамент И., относно 4 родителски права над детето Д..

От приетата служебна бележка от 24.04.2024г. се установява, че детето Д. (с вписани бащино и фамилно имена А. З.) е било записано за обучение в предучилища група в частно средно училище „А.с.б.“ за учебната 2023/24г.

От приетата служебна бележка от 04.09.2024г. се установява, че детето Д. (с вписани бащино и фамилно имена А. З.) е било записано за обучение в първи клас в частно средно училище „А.с.б.“ за учебната 2024/25г.

На л.108-110 от делото на ВРС е приет (с превод на български) имейл от подадел, посочен като „Служба по въпросите на децата, државен департамент на ***“, в който се уведомява г-н Д. за подадено заявление за паспорт на детето Д.. Подаването на заявлението не е оспорено от ответницата по делото, но са разяснени от нея причините и характера на действието й в първо о.с.з. пред ВРС.

От удостоверение от 19.09.2024г. от МВР, ОД-С., се установява, че към тази дата детето Д. В.ов Д. има два паспорта, които са унищожени през 2024г., респ. на 05.05.2025г. (т.е. преди делото), както и още един с №**********, изд. от МВР-Варна на *********г., валиден до 2029г., в който момчето е записано с имената Д. А. З..

От удостоверение от **********г. от МВР на РБ, ГД Гранична полиция, се установява, че към същата дата детето Д. В.ов Д. няма валидни български паспорти, като по-конкретно този с №**********, изд. на *********г, в който момчето е записано с имена Д. А. З., е обявен от МВР на РБ за невалиден.

В удостоверението от **********г. от МВР на РБ, ГД Гранична полиция, са посочени и пътуванията на детето Д. извън границите на България, като последно това се е случило през 2019г.; през 2024г. с паспорт №**********, изд. на *********г., Д. Д. (З.) не е напускал България.

В приобщения пред ВРС социален доклад от ДСП-Варна са отразени констатациите на органа по закрила на детето, че детето Д. се отглежда от седем години от майката Е. С.; понастоящем тя е установена в гр. Варна и отглежда момчето заедно с майка си и партньора си. Д. посещава училище и е адаптиран там. Бащата В. Д. живее в ***, но във връзка с определения му РЛО се прибира в България. Налице е проблем, изразяващ се в това, че момчето не познава баща си, във връзка с който са предприети мерки от ДСП по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДт – подпомагане, съдействие и услуги в семейна среда. В момента е необходимо да се осигури сигурност на детето и невъвличане в сериозния личен конфликт на родителите.

Разпечатката съдържа 46 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d2e18d4-a2fd-473a-82f4-02dac8b21673