Решение № 1886 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1886 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110112391 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени кумулативно съединени осъдителни искове от М. Г. Х., както следва:

- срещу „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 10.23 евро /20 лева/, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 2971976 от 09.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

- срещу „А.Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 56,24 евро /110 лева/, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 09.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

55, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № 2971976 от 09.05.2024 г. с "К." ЕАД, по силата, на който е отпусната сумата от 1350 лева, при срок на кредита от 9 месеца.

1

Излага, че съгласно чл.4.1. от същия договор следвало да бъде сключен и договор за поръчителство. Сочи, че за обезпечаване на задължението по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с „А.Т.“ ЕООД на 09.05.2024 г., по който следвало да заплати възнаграждение от 1000 лева. Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, поради доводи, че не са посочени действителните условия за издължаване по кредита, както и какво включва посочения ГПР в договора.

В процесния договор бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е условия за прилагането му. Не било изрично посочено дали лихвеният процент включва всички разходи по кредита. Позовава се на съдебна практика, формирана във връзка с договори за кредит, обезпечение с договор за гарант/поръчител. Счита, че неустойката е в противоречие с добрите нрави, доколкото сключването на договора за кредит е обусловено от условието за сключване на договор за поръчителство, което е в противоречие с принципите за добросъвестност и справедливост. Сочи, че с клаузата се задължава потребителя да сключи договор за поръчителство, възнаграждението, по който е в размер на 70 % от стойността на отпуснатата сума. Клаузата намира и за неравноправна, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не е формулирана по ясен и разбиран начин и не позволява на икономически по-слабата страна да прецени последиците от сключването на договора. Излага доводи, че същата не е индивидуално уговорена и потребителят няма право да влия върху съдържанието на същата.

Излага доводи и за нищожността на Договора за поръчителство, сключен с „А.Т.“ ЕООД. Сочи, че същият накърнява добрите нрави, доколкото създава значителна нееквивалентност на насрещните престации и цели извличане на изгода от кредитора. Твърди, че уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство надхвърля със 70 % размера на заетата сума. Сочи, че възнаграждението не е поставено в условие за насрещна престация и води до значително увеличаване на дължимата сума. Счита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчителството следва да бъде включено в ГПР. Сочи, че от справката в ТР се установява, че двете дружества са свързани лица, както и че печалбата на дружеството-поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на „К.“ ЕАД. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника – „А.Т.“ ЕООД. В същия не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод на договор за поръчителство от 09.05.2024 г., както и че между „К.“ ЕАД и ищцата е сключен договор за потребителски кредит от същата дата за сумата от 1350 лева, за срок от 9 месеца, с общ размер на задължението от 1589,29 лева, при ГЛП 40 % и ГПР 48.21 %. Признава, че е договорено възнаграждение за поръчителя от 770.33 лева. Не оспорва твърдението на ищеца, че е получил сумата от 110 лева /56,24 евро/. Излага подробни доводи във връзка с механизма на сключване на договорите, от където навежда доводи, че договорът за поръчителство се сключва след този за потребителския кредит. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР на договора, доколкото не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48.ЕО. Излага доводи, че предоставянето на поръчителство е доброволно и зависи от избора на съответния потребител, както и че не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че доколкото договорът за поръчителство се сключва след договора за кредит, то заемодателят няма как да узнае предварително какво ще е възнаграждението по договора за поръчителство, по който последният не е страна. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника „К.“ ЕАД. В същия не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод на сключен договор за потребителски кредит от 09.05.2024 г. Сочи, че главницата от 1350 лева е усвоена от страна на потребителя. Признава, че е ищцата е заплатила сумата от 1370 лева в полза на ответника, респ. че е получил сумата от 10,23 евро на различно основание, освен погасяване на главницата. Сочи, че ГПР е разбираем, като не е необходимо да се посочва формулата, при която е изчислен. Не оспорва доводите, че в размер на ГПР по договора не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Намира, че същото не следва да бъде включено в ГПР, доколкото е свързано с бъдещ договор, сключен между други страни. Излага подробни доводи за механизма на сключване на договорите. Твърди, че договорът за поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и възнаграждението по него не следва да попада в обхвата на общите разходи по кредита. Счита, че дори да бъдат 3 споделени доводите за свързаност на двете дружества, това не влече недействителност на договорите. Сочи, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, неговата недействителност води до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение по същия. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В о. с. з. от 14.05.2026 г. страните, редовно призовани, не се явяват не се представляват.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговорите, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищцата следва при условията на пълно и главно доказване да установи: наличието на облигационна връзка по договор за кредит, сключен на 09.05.2024 г., съответно с ответника „К.“ ЕАД; както и договор за поръчителство с „А.Т.“ ЕООД от 09.05.2024 г., твърденията си, водещи до недействителност на тези договори, както и в това число: че клаузата по чл.

4.1 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

143, вр. с чл. *** от ЗПК поради противоречие със закона, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД поради заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, заплащането на сумата от 1370 лева в полза на „К.“ ЕАД, както от 110 лева в полза на „А.Т.“ ЕООД.

С доклада по делото, приет за окончателен в о. с. з. от 14.05.2026 г. е установено за безспорно в отношенията между страните, че между „К.“ ЕАД и П.Й.А. е сключен договор за потребителски кредит № 2971976 от 09.05.2024 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 1350 лв.; срокът на договора е 9 месеца с уговорена крайна сума за връщане от 1589.29 лева, че между ищцата и „А.Т.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство във връзка с процесния договор за кредит от 09.05.2024 г. с уговорено възнаграждение по същия от 770,33 лева, както и че ищцата е заплатила на заемодателя сумата от 1370 лева, а на „А.Т.“ ЕООД – 110 лева.

По възражението за нищожност по арг. от чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК 4 настоящият съдебен състав съобрази, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 40 %, като е уговорен ГПР от 48.21 %. В посочения ГПР на договора следва да се включи и уговореното възнаграждение по договора за поръчителство от 770,33 лева. Срокът за погасяване на заема е до 10.02.2025 г., респ. на девет погасителни вноски. В договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция, което обезпечение следва да бъде осигурено от кредитополучателя в срок от 48 часа от сключването на договора. В погасителния план е посочена обща сума за връщане по заема равна на 1589.29 лева, която включва заетата сума и договорната лихва, но не и възнаграждение за поръчителство. Възнаграждението за поръчителство от 770,33 лева е около 50 % от размера на заетата сума. При включването му се получва обща дължима сума от 2359,62 лева, което е надвишава двикратно размера на отпусната сума, респ. позволява генерирането на разходи над 90 % от стойността на главницата, което води до извод за неправилно посочен ГПР в договора. При включване на възнаграждението за поръчителство, ГПР би възлязал на около 114 %.

При служебно извършена справка в Търговския регистър, съдът установи, че едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕООД е кредиторът по основния договор – „К.“ ЕАД.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки клаузите на договора за кредит, намира, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. Проверката за платежоспособността ан длъжника предхожда сключването на договора.

Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/.

Поради това съдът намира, че сключването на договора за гаранция в случая е задължително условие при отпускане на процесния кредита. В 5 допълнение, следва да се има предвид, че според клаузите на договора за кредит /чл. 4/, договорът за поръчителство, следва да се сключи не по-късно от 48 часа от подаване на заявлението, т.е. потребителят реално не разполага с време да осигури личен поръчител и то такъв, който да отговаря на строгите изисквания на финансовата институция. Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитора възможности за отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да ползва услуга от определен от кредитодателя професионален гарант. Изложеното дава основание да се приеме, че въпреки условното описание в преддоговорната информация, кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е размера на задължението на кредитополучателят във връзка с ползване на услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция. В конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.