Решение № 395 от 01.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Враца, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20211400500456 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Булагро"АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Х. Б., чрез юрисконсулт Д. П., срещу решение №260159/ 02.07.2021 год. по гр.дело №1207/2019 год. по опис на РС-Бяла Слатина, с което предявеният от въззивника против ответниците "И.Агро"ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, И. К. Г., ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес *** установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК,вр. чл.535 ТЗ, вр. чл.585 ГПК и с цена 24 031.01 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - постановено при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с доказателствата по делото и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Твърди се, че при изяснена фактическа обстановка съдът не е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Твърди се, че в условията на пълно и главно доказване въззивникът като ищец пред РС-Бяла Слатина е установил наличието на валидно менителнично правоотношение, възникнало по представения по делото запис на заповед (от 10.11.2017 г.) с издател "И.-Агро"ЕООД и авалисти И. К. Г. и Г. Г. Г., 1 като издателят на записа на заповед не е твърдял, че е погасил задължението си към ищеца ("Булагро"АД), и не е доказал възраженията си за недължимост на сумата по записа на заповед. Сочи се, че съдът не е съобразил константната съдебна практика относно същината на менителничното поръчителство и отговорността на поръчителя в хипотеза, при която записът на заповед носи подпис от името на издателя от лице без представителна власт. Излагат се подробни правни доводи за същността на авала като самостоятелна неакцесорна сделка и за липсата на обстоятелства в конкретния случай, които да изключват отговорността на авалистите по записа на заповед.

Иска се решението на РС-Бяла Слатина да бъде отменено, а исковете уважени както по отношение на издателя на записа на заповед "И.-Агро" ЕООД, така и по отношение на авалистите И. К. Г. и Г. Г. Г..

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемите "И.-Агро"ЕООД, И. К. Г. и Г. Г. Г. не са депозирали отговор.

С молба вх.№7587/23.12.2022 г., чрез пълномощник адв.С. Ч. от АК-Враца, "И.Агро"ЕООД заявява, че поради доброволно уреждане на отношенията с ищеца прави изявление за признание на иска.

С молба вх.№564/24.01.2023 г. И. К. Г. заявява, че поради доброволно уреждане на отношенията с ищеца прави изявление за признание на иска.

С молба вх.№2926/02.05.2023 г. и 2927/01.05.2023 г. А. Г. Г., с ЕГН ********** и В. Г. Г., с ЕГН ********** - в качеството си на наследници на ответника - въззиваем Г.

Г. Г., починал на *** г., също заявяват, че поради доброволно уреждане на отношенията с ищеца правят изявление за признание на иска.

С двете молби се представя в оригинал споразумение от 21.12.2022 г., сключено между "Булагро" АД, "И.-Агро"ЕООД, И. К. Г., А. Г. Г. и В. Г. Г., както и удостоверение за наследници на починалия Г. Г. Г..

С молба вх.№ 2999/ 04.05.2023 г. "Булагро"АД представя удостоверение за наследници на Г. Г. Г., заверено копие от споразумението от 21.12.2022 г., както и заверено копие от анекс към това споразумение от 28.02.2023 г. Заявява, че с ответниците са уредили отношенията си доброволно и моли съда да постанови решение при признание на иска след конституиране на наследниците на Г. Г..

При настъпилата смърт на страна в процеса, на основание чл.227 ГПК като въззивници пред ОС-Враца и ответниции в първоинстанционното производство с определението на съда по чл.267 ГПК - определение №529/23.10.2023 г., са конституирани А. Г. Г., с ЕГН **********, В. Г. Г., с ЕГН ********** - синове на починали Г. Г. Г., и И. К. Г. - преживяла съпруга.

Със същото определение е прието като доказателство представеното Споразумение от 21.12.2022 год., сключено между "Булагро"АД, "И.-Агро"ЕООД, И.

К. Г., А. Г. Г. и В. Г. Г., и делото е насрочено за разглеждане в открито с.з.

2

Преди откритото съдебно заседание по делото са постъпили молби от всички страни по делото.

С молба вх.№7491/23.11.2023 г. "Булагро"АД, чрез юрисконсулт П. Т. отново заявява, че отношенията му с ответниците "И.-Агро"ЕООД, И. К. Г., А. Г. Г. и В. Г. Г. са уредени доброволно, съгласно подписаното между тях споразумение от 21.12.2022 г. и Анекс към същото от 28.02.2023 г. Предвид направеното от ответниците признание на иска, моли въззивният съд да постанови решение при признание на иска.

С молба вх.№7438/21.11.2023 г. "И.-Агро"ЕООД, чрез управителя В. Г. Г., заявява,че поради доброволно уреждане на отношенията с ищеца преви изявление за признание на иска и моли съда да постанови решение при признание на иска.

С молба вх.№7439/21.11.2023 г. В. Г. Г. заявява,че поддържа направеното от него с молба от 02.05.2023 г. признание на иска и моли съда да постанови решение при признание на иска.

С молба вх.№7440/21.11.2023 г. А. Г. Г. заявява,че поддържа направеното от него с молба от 02.05.2023 г. признание на иска и моли съда да постанови решение при признание на иска.

С молба вх.№7441/21.11.2023 г. И. К. Г. заявява - в лично качество и като наследник на Г. Г. Г., че поддържа направеното от нея с молба от 24.01.2023 г. признание на иска, отново заявява признание на иска и моли съда да постанови решение при признание на иска.

В проведеното на 29.11.2023 г. открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в процеса, в рамките на законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изявленията на страните пред въззивната инстанция, при което формира следните фактически и правни изводи:

По заявление на "Булагро"АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК пред РС - Бяла Слатина е образувано ч.гр.дело №578/2019 г. и е издадена Заповед № 348 от 02.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която съдът е разпоредил "И.-Агро" ЕООД в качеството му на издател на запис на заповед от 10.11.2017 г. с падеж 30.09.2018 г. и И. К. Г. и Г. Г. Г. в качеството им на авалирали поръчители да заплатят солидарно на заявителя сумата от 24 031.01 лв. на основание Запис на заповед от 10.11.2017г., с падеж 30.09.2018г., която сума е част от цялата сума от 43 668.90 лв., и направените по това производство деловодни разноски в размер на 480.62 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв.

3 юрисконсултско възнаграждение. С допълнителна Заповед № 756 от 26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на заявителя и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.04.2019 г, до окончателното й изплащане.

Издадени са изпълнителен лист и допълнителен изпълнителен лист, образувано е изпълнително производство, заповедите за изпълнение са връчени на длъжниците, които са възразили в срок, че не дължат изпълнение и след дадени указания "Булагро"АД е предявило против длъжниците иск за установяване на вземането си, по който е образувано гр.дело №1207/2019 г. по описа на РС-Бяла Слатина, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение №260159/ 02.07.2021 год.

РС - Бяла Слатина е отхвърлил иска както по отношение на издателя на Записа на заповед от 10.11.2017 г. "И.-Агро"ЕООД, така и по отношение на авалистите И. К. Г. и Г. Г. Г., тъй като от изслушаната съдебно - почеркова експертиза е установено, че подписът за издател не е положен от управителя на "И.-Агро"ЕООД И. К. Г., както е че тя не е подписала авала, даден от нея в лично качество като физическо лице.

Установено е, че и трите подписа - за издател и за авалисти, са положени от Г. Г. Г..

При тези данни РС-Бяла Слатина е приел, че липсва подпис на издател и Записът на заповед е недействителен, а с оглед разпоредбата на чл.485, ал.2 ТЗ липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и за задължението на авалиста.

Както бе посочено и по-горе, ответниците пред РС-Бяла Слатина и въззиваеми пред ОС- Враца неколкократно правят изявления за признание на иска и молят въззивният съд да постанови решение при признание на иска. Същото е желанието и на ищеца пред РС-Бяла Слатина и въззивник пред ОС-Враца "Булагро"АД.

Това им желание не може да бъде зачетено, тъй като решение по чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК може да бъде постановено само в първоинстанционното производство при липсата на пречките по чл.237,ал.3 ГПК.

Затова ОС- Враца преценява признанието на въззиваемите - ответници като признаване на вземането по Записа на заповед от 10.01.2017 г., съответно по издадените по ч.гр.дело №578/2019 г. на РС - Бяла Слатина Заповед № 348 от 02.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и допълнителна Заповед № 756 от 26.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

ОС - Враца преценява признанието на иска от страна на " И.-Агро" ЕООД, направено двукратно чрез пълномощника адв.С. Ч. и чрез управителя В. Г. Г., вписан като такъв на 08.02.2023 г., и като потвърждаване на извършените без представителна власт действия на Г. Г. Г. по подписване на оспорения Запис на заповед от 10.11.2017 г.

4 от името на " И.-Агро" ЕООД.

При така възприетото следва правен извод за основателност на предявения пред РС- Бяла Слатина установителен иск за дължимост от солидарните длъжници на сумата от 24 031.01 лева, представляваща заявената част от вземането по Записа на заповед от 10.01.2017 г., който извод обуславя отмяна на обжалваното решение №260159/ 02.07.2021 год. и постановяване на друго за уважаване на иска.

Същевременно както ищецът - въззивник, така и ответниците - въззиваеми твърдят доброволно уреждане на спора, като се позовават на представените пред въззивната инстанция Споразумение от 21.12.2022 год., сключено между "Булагро"АД, "И.-Агро"ЕООД, И. К. Г., А. Г. Г. и В. Г. Г., и Анекс 1 към същото споразумение от 28.02.2023 г.

Тези документи са подписани след постановяване на обжалваното решение №260159/ 02.07.2021 год. и с тях страните уреждат отношенията си както във връзка със спорното вземане по Записа на заповед от 10.11.2017 г. , така и във връзка с други правоотношения, посочвайки обща сума на задължението на ответниците и срокове за заплащането му.

С анекса е уговорен краен срок за пълно плащане на задълженията 10.04.2023 г., а изявленията на въззивника - ищец за доброволно уреждане на спора съгласно подписаните споразумение и анекс са с дата 04.05.2023 г. и 23.11.2023 г., при което съдът приема, че "Булагро"АД е получило пълно плащане по записа на заповед от 10.01.2017 г. след постановяване на обжалваното решение №260159/ 02.07.2021 г. и преди приключване на въззивното производство - най-късно на 23.11.2023 г.

Следователно вземането е погасено чрез плащане в хода на въззивното производство, който факт обуславя отхвърляне на иска, поради плащане в хода на делото.

До правен извод за неоснователност на иска е достигнал и първоинстанционният съд, макар и при други мотиви, при което решение решение №260159/ 02.07.2021 г. следва да бъде потвърдено, но при изложените от ОС- Враца мотиви.