Решение № 121 от 13.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Румяна П. Петрова

Камен Г. Господинов при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600634 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.1 във вр. с чл.306,ал.1, т.1 от НПК, образувано по жалба на осъдения Г. И. Г. чрез адв.И. срещу протоколно определение рег. № 1571/27.03.2026 г. по НОХД № 938/2026 г. по описа на ВРС, с което на основание чл.343б, ал.5 от НК Г. е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 27067,80 евро, с левова равностойност 52 940,01 лева, стойността на лек автомобил марка “*****”, с peг. № **********.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди се, че то е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, в противоречие с принципа за пропорционалност, с конституционната и конвенционната защита правото на собственост, както и без съобразяване с относимите стандарти на правото на ЕС. Направено е искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде определена законосъобразно съразмерна имуществена санкция, която Г. да заплати в полза на Държавата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника.

1

Представителят на ВОП изразява становище, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

С протоколно определение рег. № 260/26.03.2026 г. по НОХД № 938/2026 г., ВРС е одобрил споразумение по силата, на което Г. И. Г. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно за това, че 18.10.2025 г. в гр. Варна е управлявал МПС- лек автомобил “*****”, с peг. № **********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,14 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „**********“, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е приел да му бъде наложено за това деяние наказание Лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок. Приел e да изтърпи наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца.

С определение рег. № 1571/27.03.2026 г. по същото дело, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, ВРС след като е констатирал, че процесния лек автомобил е бил придобит по време на брака на Г. с Г.а С. Г.а, на основание чл.343б, ал.5 от НК осъдил Г. да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 27067,80 евро, с левова равностойност 52 940,01 лева, стойността на лек автомобил марка “*****”, с peг. № **********.

Видно от доказателствата по делото осъденият Г. е сключил граждански брак с Г.а С. Г.а на 18.10.2008 г. От справка за регистрацията на лек автомобил “*****”, с peг. № ********** е видно, че осъденият Г. е придобил същия на 13.11.2020 г., т.е. по време на брака, поради което се явява съпружеска имуществена общност.

Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК в случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик следва да бъде присъдена неговата равностойност. В случая осъденият Г. се явява съсобственик със своята съпруга на управлявания от 2 него автомобил, поради което е следвало първоинстанционният съд, в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК ВРС да даде възможност на другия съсобственик да участва в него. Горното произтича от Решение на Съда на ЕС (трети състав) от 21.10.2021 г. по съединени дела C-845/19 и C-863/19, в което се сочи, че член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз не допуска национална правна уредба, която позволява отнемането в полза на Държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството по конфискация.

С оглед горното настоящият въззивен състав счита, че определението на ВРС следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд с оглед осигуряване на възможност за участие на заинтересованото лицесъпругата на осъдения в това производство пред първата инстанция, тъй като имуществото, което подлежи на конфискация по реда на чл.53 от НК принадлежи и на нея, предвид съсобствеността върху процесния автомобил.

Лишаването й от право да участва в производството, касаещо отнемането и на нейна собственост представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.

С оглед горното и на основание чл.334, т.1 и чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение рег. № 1571/27.03.2026 г. по НОХД № 938/2026 г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3