Решение № 13408 от 01.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34572/2022
- Вид
- Решение № 13408
- Подписан
- 01.08.2023
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1, изр. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18, ал. 5, пр. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13408 гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110134572 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Л. Т. Я., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК; чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3000 лева, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 000CC-R-020717/03.03.2011 г., изменен и допълнен с Анекс от 27.09.2013 г., ведно със законната лихва считано от 14.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3375,64 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 19.03.2016 г. до 05.04.2021 г.; сумата от 696,14 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 06.04.2016 г. до 19.05.2018 г.; сумата от 6,67 лева, представляваща законна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 13.04.2021 г.; сумата от 39 лева, представляваща годишна такса за поддръжка и сумата от 60 лева, представляваща разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.05.2021 г. по ч.гр.д. № 21123/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-020717/03.03.2011 г., изменен и допълнен с Анекс от 27.09.2013 г. Сочи се, че по силата на сключения договор за кредит банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 3 000 лева, с краен срок за ползване на овърдрафта до 03.03.2013 г. като същият се подновявал автоматично при условията и по реда на Общите условия на Банката.
Ищецът твърди, че предоставеният банков кредит овърдрафт е изцяло усвоен по банкова сметка с IBAN: BG45FINV915010BGN0RILQ, открита на името на Кредитополучателя в Банката. Поддържа, че кредитът е в просрочие, считано от 19.03.2016 г. Сочи, че поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел ХIII, т. 13.1, 1 във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA, приложими към Договора за кредит, Банката е връчила на кредитополучателя покана с вх.
№ 039141 от 02.12.2020 г. чрез ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844, с която поканил същия в седемдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай Банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем. Излага, че в дадения срок за доброволно изпълнение, Кредитополучателят не е платил просрочените си задължения по Договора за кредит, поради което Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 06.04.2021 г. В заключения излага, че ответникът не обслужва кредита и не извършва плащания за погасяване на дълга. Евентуално ако се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, прави изявление, че счита кредита за предсрочно изискуем, което излага, че следва да се счита доведено до знанието на ответника с връчване на препис от исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока. Излага, че не става ясно как е формиран размерът на договорната, наказателната и законната лихва.
Твърди, че не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва като неравноправни, съответно нищожни, следните клаузи: т.8 от Договора за кредит; т.4, т.5 и т.6 от Анекса; т.8.1.2., т.8.1.3., т.8.1.4. от ОУ. Поддържа, че клаузите са неравноправни, поради това, че е предвидена възможност за банката едностранно да променя лихвения процент при непредвидени в договора основания; поради това, че е наложено приемането на клаузи, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора; че не е предвидена възможност за отказ от договора при увеличаване на цената на услугата – в случая на лихвата. Подробно излага и че клаузите не са индивидуално уговорени. Сочи, че същите са в противоречие и с Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-020717/03.03.2011 г., изменен и допълнен с Анекс от 27.09.2013 г.; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният размер; размерът и основанието на начислените такси, в това число и разходи за уведомяване; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, уговорената между страните наказателна лихва; датата на изпадане на ответника в забава, както и размерът на задължението за наказателна лихва за процесния период, а също и размера на претендираната законна лихва.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
По релевираното възражение за нищожност на неравноправни клаузи, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата молба възражения, а при установяване на гореописаните обстоятелства – да докаже 2 плащане на процесните задължения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-020717/03.03.2011 г., изменен и допълнен с Анекс от 27.09.2013 г.
От съдържанието на приетия договор се установява, че по силата на него ищецът е приел да открие и води на името на ответника разплащателна картова сметка и да издаде към нея на името на титуляря револвираща международна кредитна карта с чип. Ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 2000 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляря, при условията и по реда, предвиден в Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa /ОУ/. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 03.03.2013г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия.
Съгласно т. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период той погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на сключване на договора гратисният период е със срок от 45 дни. Според т. 8 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на т. 7, титулярят заплаща на банката годишна лихва, в размер на приложимия към датата на начисляването БЛПкк за български левове, който към датата на сключване на договора е в размер 7,73%, годишно увеличен с надбавка в размер съгласно Тарифата за таксите и комисионите на „Първа инвестиционна банка“ АД /Тарифата/. Лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на погасяването, Към датата на подписване на договора, надбавката е в размер на 10,91 пункта за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 12,71 пункта – за всички останали дебитни салда по сметката.
В т. 9 е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит независимо от причината за това, титулярят заплаща на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на телущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери съгласно действащата тарифа.
С приетия анекс от 27.09.2013г. страните са се договорили кредитният лимит да бъде увеличен на 3000 лева, като всички останали клаузи от основния договор /включително лихвените проценти към датата на сключване на анекса/ са останали непроменени.
Съгласно т. 19.1 от общите условия на ищеца в сила от 01.12.2010г. /аналогична на т.
19.1 от общите условия на ищеца в сила от 04.02.2022г./ срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора. Срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок /съгласно ОУ в сила от 04.02.2022г. срокът на предизвестието е 30 дни/.
3
В т.13.1 от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляря в срок, определен от банката, в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по договора и настоящите общи условия за срок по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между страните е било налице правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта. Релевираното от ответника възражение по отношение валидността на договора, основано на липса на уговорено право на отказ от него, е неоснователно, тъй като в т. 12.2.1 от ОУ /в сила от 01.12.2010г./ е предивдено, че титулярят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора като депозира на място или изпрати по поща или по куриер писмено уведомление до банката в срок до 14 календарни дни считано от сключването му. С оглед уреденото в т. 13.1 от ОУ автоматично продължаване на срока на договора за нов едногодишен период и липсата на данни и доказателства за отправено от страна на ответника искане за прекратяване на договора, следва изводът, че същият е бил в сила към датата на уведомлението за предсрочна изискуемост. Следва да се посочи, че в конкретния случай срокът на договора за кредитен овърдрафт не е обвързан със срока на валидност на кредитната карта, като в т.
20.1.1 от ОУ е предвидено изрично, че при изтичане срока на валидност на картата, банката издава служебно нова карта, доколкото е продължен срокът на овърдрафта. Подновяването на срока на договора не е обвързано и с редовността на изплащане на кредита. Установява се също и изрично уговорено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на минимална вноска в продължение на повече от 5 дни.
Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d2ab011-ed4f-47aa-afb5-58c6f9d10c69