Решение № 511 от 12.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Плевен, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20224430104712 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрк.***, против И. П. Г., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 831,89 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 213,57 лева за периода от 31,07,2019 г. до 31,07,2020 г., обезщетение за забава в размер на 210,36 лева за периода 01,08,2019 г. до 28,06,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28,06,2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че на 12,07,2019 г. между *** и ответницата е сключен договор за потребителски кредит №2058046, при ОУ, неразделна част от договора, за сумата от 831,89 лева, лихвен процент от 41,24%. Твърди се, че общата дължимата сума, която ответникът-кредитополучател се е задължил да върне, е в размер на 1045,46 лева, на 13 анюитентни месечни вноски, всяка от 80,42 лева, като падежът на първата вноска е 31,07,2019 г. Твърди се, че между заемодателя и ищеца в настоящото производство, е подписано Приложение №1/23,08,2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23,08,2021 г., въз основа на които в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз основа на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления до длъжниците за станалата цесия, като се твърди, че до отв.Г. е изпратено уведомление от 13,09,2021 г. Моли съда да връчи уведомлението за станалата цесия с преписите от ИМ и приложенията й. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е 1 образувано ч.гр.д.№3580/2022 г. на ПлРС, издадена е ЗИ, срещу която длъжникът е възразил. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 831,89 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 213,57 лева за периода от 31,07,2019 г. до 31,07,2020 г., обезщетение за забава в размер на 210,36 лева за периода 01,08,2019 г. до 28,06,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28,06,2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски. В молба, депозирана преди с.з., проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенциите.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.В.С. от ПАК, в който оспорва получаването на сума по договора за кредит. Алтернативно се сочи, че претендираната лихва за забава е прекомерна. В с.з. проц.представител на ответника моли съда да отхвърли иска, като твърди, че няма данни сумата по кредита да е получена от ответницата; посочва се, че дори и да може да се заяви по телефон искане за кредит, то трябва да има потвърждаване на начина на усвояване на кредита от кредитоискателя. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на ответницата отново сочи, ответницата не оспорва подписването на договора, но сочи, че няма данни ответницата да е била уведомена, че искането й за кредит е одобрено и съответно как да бъде използвана отпуснатата сума. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№3580/2022 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2028/29,06,2022 г., срещу която ответницата е възразила в срок. В депозираното възражение ответницата, тогава длъжник в производството, посочва, че „възразява върху задължението и върху законната лихва, която е нереално изчислена и незаконосъобразна, а задължението е с изтекъл всякакъв законен и давностен срок“. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от неизпълнени задължения на длъжника по сключен Договор за потребителски кредит №2058046 от 12,07,20119 г.

По делото се установява, че на 12,07,2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит №2058046 между ответника и *** със съответните параметри, посочени в Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №2058046/12,07,2019 г. Представени са Общи условия за предоставяне на кредити на ***, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити.

По делото се установява също и факта на сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23,08,2021 г. между *** и Ай тръст“ ЕООД, като продавачи, и ищцовото дружество като купувач, за прехвърляне на вземания, подробно индивидуализирани в Приложение №1/23,08,2021 г. към Договора за цесия, като под №2181 е посочено вземането към ответницата И. Г.. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия. По делото се установява също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е представено 2 уведомително писмо от 23,08,2021 г. до ответника, с което същият се уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор, като същото е получено лично от ответника на 15,09,2021 г.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че с отпуснатата по договор №2058046/12,07,2019 г. сума в размер на 831,89 лева, на 12,07,2019 г. са погасени задължения по стар заем на ответницата. ВЛ е установило и задълженията по процесния договор – 831,89 лева главница, 213,57 лева договорна лихва за периода 13,07,2019 г. – 31,07,2020 г., лихви за просрочие в размер на 129,66 лева за периода от допускане на забавата до момента на цесията и 71,63 лева лихва за забава от датата на цесията – 23,08,2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В с.з. ВЛ пояснява, че изводите си е направила възоснова на извлечение от счетоводната система на ***, по хронология на сметка 532002 – вземания за главница от потребителски кредит. ВЛ е установило, че по договора не са извършвани плащания.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

На първо място, следва да се отбележи, че както във подаденото възражение по чл.414 от ГПК в заповедното производство, така и в настоящото исково производство, ответницата не оспорва сключването на процесния договор за кредит. В отговора на ИМ се посочва, че представител на *** се е свързал с ищцата по телефон и е предложил отпускането на заем. В представените писмени бележки изрично се посочва, че ответницата не оспорва подписването на договора за кредит с №2058046/12,07,2019 г.

Съгласно разпоредбата на т.VII.10 от Общите условия за предоставяне на кредити на ***, кредитополучателят има право да заяви нов кредит от същия или друг вид преди погасяване на вече отпуснати кредити, като в случай, че кредитодателят одобри заявлението, в зависимост от постигнатите от страните договорености по телефона, сумата от новия кредит може да се използва за погасяване на задълженията на кредитополучателя по съществуващ Договор за кредит, или да бъде усвоена изцяло от кредитополучателя по реда на Общите условия. От заключението на ВЛ се установява по безспорен начин, че със сумата, отпусната по процесния договор за кредит, са погасени задължения на ответницата по предходно сключен договор за кредит. Ето защо съдът приема, че макар и да не е получена лично от ответницата, сумата по процесния договор за кредит е била използвана в нейна полза. Тук следва да бъде отбелязано, че е широко разпространена практика клиенти на подобен вид небанкови финансови институции /като първоначалния кредитор ***/ да рефинансират свои стари задължения, като по този начин постигат по-благоприятни условия или избягват изпадането във забава, което неминуемо влече неблагоприятни последици за кредитополучателя. Всичко изложено, съобразено с обстоятелството, че ответницата признава за проведен телефонен разговор, в който е коментирано отпускането на нов кредит, мотивират съда да приеме, че между ответницата и *** е възникнало валидно облигационно отношение по повод процесния договор за кредит. С оглед установената липса на плащане по този договор от ответницата, и с последвалото прехвърляне на 3 вземането на ищеца, съдът намира за установен факта, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата, въз основа на валиден договор за кредит и въз основа на валиден договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния договор за кредит.

По отношение възражението на ответницата за прекомерност на претендираната лихва за забава следва да бъде отбелязано, че по договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 41,24 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер поголям от законната лихва. В случая съдът намира, че с оглед срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята, уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, поради което и предявената искова претенция следва да се уважи, като се вземе предвид факта, че както към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, така и към датата на последното о.с.з. срокът на договора е изтекъл.

С оглед гореизложеното, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба, ответницата следва да бъде осъдена да заплати и сторените от ищеца в настоящото производство разноски в размер на 124,88 лева за държавна такса, 120,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 75,12 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че И. П. Г., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 831,89 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 213,57 лева за периода от 31,07,2019 г. до 31,07,2020 г., обезщетение за забава в размер на 210,36 лева за периода 01,08,2019 г. до 28,06,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28,06,2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№3580/2022 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. П. Г., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със 4 седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените разноски в исковото производство в размер на 124,88 лева за държавна такса, 120,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. П. Г., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените разноски в заповедното производство в общ размер на 75,12 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________