Решение № 401 от 19.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503657 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение от 05.08.2020г., постановено по гр.дело № 4266/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено, на основание чл. 432 КЗ, да плати на Т. Д. С. сумата 5 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г. до окончателното плащане и 40 лева съдебни разноски като искът е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до претендираните 150 000 лева и Т.С. е осъдена да плати на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 4 698 лева. С решението на СГС, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер 580 лева.

Въззивна жалба е подадена от Т. Д. С., чрез пълномощника адв. П. Д., срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за разликата над присъдените 5 000 лева до 100 000 лева. Жалбоподателката смята, че при определяне размера на обезщетението съдът неправилно е приложил правилото на § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, във вр. с чл. 493а, ал.4 КЗ. Излага становище, че посочените разпоредби на КЗ противоречат на европейското законодателство и на практиката на Съда на Европейския съюз и сочи, че принципът на предимство на правото на съюза над националното право изисква националните съдилища да оставят без приложение всяка разпоредба от националното право, която му противоречи, независимо дали тя е приета преди или след разпоредбата на Съюза.

Смята, че с оглед установените по делото факти, справедливото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й, загинала при ПТП, е в 1 размер 100 000 лева. Във въззивната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд, че загиналата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат, като се сочи, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата и с това свое поведение е допринесла за настъпването на вредите.

Предвид изложеното жалбоподателката иска да бъде отменено решението в обжалваната част и да й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лева, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс” АД не е взело становище по въззивната жалба на ищцата.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв.

Я. Д., срещу решението на СГС в осъдителните части. Този жалбоподател сочи, че в случая макар Т.С., като сестра на загиналата, да не е изключена от кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, не се е установило отношенията между ищцата и загиналата да излизат извън общоприетата близост между две сестри. На следващо място твърди, че по делото е останало неизяснено обстоятелството, че застрахованият при дружеството водач е извършил виновно и противоправно поведение, вследствие на което да е настъпило процесното ПТП.

Поддържа, че своевременно направеното от дружеството възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата е категорично установено в процеса. Смята, че размерът на присъденото обезщетение не отговаря на принципа на справедливостта. Предвид изложеното дружеството иска да бъде отменено решението и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност присъденият размер да бъде съобразен с правилото на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от Т.С., чрез пълномощника адв. П. Д., е постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от Т. Д. С. с искова молба, с която против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 150 000 лева, причинени от смъртта на З. Д. С., загинала при ПТП на 20.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2017г. около 23,20 часа в гр.Русе на бул. България в района на бензиностанция Лумакс е настъпило ПТП с участието на л.а. Фолксваген Голф, управляван от К. Й. А. и пешеходката З. Д. С., 2 вследствие на което същата е починала. Сочи се, че инцидентът е настъпил в резултат на виновното и противоправно поведение на водача, който управлявал автомобила с превишена скорост-75 км/час и по случая било образувано досъдебно производство.

Ищцата твърди, че загиналата е нейна сестра, с която са имали изключително силна емоционална връзка, близки и топли отношения, основани на привързаност, взаимна обич и подкрепа; че са живели в едни дом и са израснали заедно; че загиналата се грижела за децата на ищцата; че въпреки обстоятелството, че като зрели хора са живеели в различни градове са поддържали непрекъснат контакт, обменяли опит за отглеждането на децата, разменяли си съвети, подкрепяли се. Сочи, че изключително тежко преживяла смъртта на сестра си, изпаднала в тежка депресия затворила се в себе си, постоянно плачела и до днес не е преодоляла тежката и неочаквана загуба.

В исковата молба се твърди, че към 20.02.2017г. за л.а. Фолксваген Голф имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество и на 21.06.2018г. ищцата предявила пред застрахователя писмена претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но и до момента ответникът нито е определил, нито изплатил обезщетение. Предвид изложеното ищцата иска да бъде осъден ответникът да й плати претендираната сума, ведно със законната лихва.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, но сочи, че инцидентът е настъпил изключително в резултат на поведението на загиналата която е изскочила внезапно и е предприела пресичане на необозначено за целта място и без да се съобрази с разстоянието до приближаващия се автомобил. Твърди, че с това си поведение загиналата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат поне с 90 %. Смята, че ищцата не попада в кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт на близък, както и оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди. Сочи, че претендираното обезщетение е силно завишено по размер и не отговаря на принципа на справедливостта.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, че на 20.02.2017г. около 23,20 часа в гр.Русе в района на бензиностанция „Лумакс” е настъпило ПТП с участието на л.а. Фолксваген Голф с рег. № ***, управляван от К. Й. А. и З. Д. С., вследствие на което е причинена смъртта на пешеходката.

В първоинстанционното производство са приети писмени доказателстваконстативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието, материали от дп № 369/2017г. по описа на ОД МВР-Русе; събрани са гласни доказателства-показанията на свидетеля К. А.; изготвена и приета е КСМАТЕ от вещите лица инж. А. А. и д-р Б. Б.. Въз основа на тези доказателства САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на 3

20.02.2017г. в гр.Русе, около 23,20 часа на бул. България в района на бензиностанция „Лумакс” в платното за движение от Дунав мост към хипермаркет Метро, откъм кръговото кръстовище на бул. Лепнекс по преходната дъговидна крива с около 60 км/ч е навлязъл л.а. Фолксваген Голф, управляван от К. А..

Поради обстоятелството, че тази скорост е била по-висока от критичната 58 км/час за движение по кривата-връзката на пътния възел, е настъпило странично занасяне на задните колела, поради което автомобилът се е насочил надясно към мантинелата, намираща се пред пешеходния подлез. В същото време в зоната на пешеходния подлез в края на ускорителната линия в близост до десния надлъжен край на пътното платно се е намирала З. С., която е стояла неподвижно и е била преди началото на мантинелата. Поради обстоятелството, че З. С. се е оказала на траекторията на движение на автомобила, същият я удря със средата на предната си част, първо в краката, а след това с предния край на предния капак и вследствие на двата удара тялото й е придобило ротация, при която краката са се вдигнали нагоре, а главата е паднала надолу, като е последвал удар и в челното стъкло. Вещото лице инж. А. е посочило, че преди удара водачът е възприел двойната опасност-наличието на мантинела в края на ускорителната лента и наличието на пешеходец, затова е завил рязко наляво и е успял да насочи автомобила да се движи на сантиметри от мантинелата, със странично занасяне на задните колела към нея. Поради тази причина автомобилът се е блъснал в найизпъкналата част-чупката на мантинелата със задната част на дясната си страна, в областта на задния десен калник и десния край на задната си броня, което е стабилизирало движението му, прекратило е занасянето, но автомобилът е продължил да се движи напред и наляво. Вещото лице е установило, че водачът е имал пряка видимост към пешеходката, преди автомобилът да навлезе в уширението, при условията на уличното осветление, което е осветявало пространството, където се е намирала пешеходката. Посочило е, че мястото на удара по дължината на пътя е малко преди или в зоната на началото на мантинелата, на около 27-29 см от десния надлъжен край-ръб на основното платно за движение на бул. България, като е установило наличието на подлез, който е бил занемарен, не е бил поддържан и е бил неизползваем нощно време, а според справките от Община Русе подлезът е неизползваем и спирките на градския транспорт са премахнати. Изчислило е, че при скорост на движение на автомобила със 60 км/ч опасната му зона за спиране е 47 метра, а при скорост 50 км/ч, опасната зона е 37 метра и е направило извод, че преди лекият автомобил да навлезе в опасната си зона за спиране 47 метра, водачът е имал обективната възможност да види пострадалата и да спре преди удара, както и че при скорост на движение 50 км/час и опасна зона за спиране 37 метра, водачът също е имал възможност да предотврати удара. Според експерта причините за настъпването на ПТП са: движението на автомобила със скорост 60 км/ч, която е била превишена за движение в населено място и е била малко над критичната за движение в кривата на входа към платното за движение по бул. България, която скорост е довела до занасяне на МПС, както и местоположението на пешеходката на платното за движение, на място необозначено за пешеходци.

Според заключението на КСМАТЕ вследствие на инцидента З. С. е получила крайно тежка съчетана травма, довела до несъвместими с живота увреждания на важни органи и системи и обилни кръвоизливи, а настъпилата мигновена смърт се дължи на разкъсването на аортата и тежката черепно-мозъчна травма, както и на 4 последвалата повсеместна анемия на всички важни органи и системи. След като са съобразили механизма на ПТП, установените при аутопсията на починалата травматични увреди и техния вид, степен и разположение, са направили извод, че към момента на удара З. С. е била в покой, полуобърната с дясната си част на тялото.

В първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебнопсихологична експертиза, изготвена от психолога Д. Р.. Вещото лице след като се е запознало с данните по делото и е извършило личен преглед на ищцата, използвайки конкретно описани психологически методи, е установило, че ищцата е най-малкото от 4 деца, като загиналата е най-голямата в семейството, че ищцата изпитва силна привързаност към биологичното си семейство, социалният й живот е стеснен и фокусът й изцяло е върху най-близките-деца, съпруг, брат, майка и две сестри. Установило е, че ищцата е тревожна личност, склонна болезнено и продължително да преживява и преработва травматични събития, без подкрепа и разчитайки изцяло на личния си ресурс, който към момента й е достатъчен за да функционира според капацитета си, но не за дълго, тъй като има опасност от срив в нервната система, предвид травматичното й минало, не особено удовлетворяващото настояще и склонността й да акумулира страдание от загубите и травмите около себе си, без да търси подкрепа. Експертът е установил, че неочакваната смърт на З. С. е нанесла поредната щета в емоционалния живот на ищцата, която е подсилена както от травматичното минало на семейството, така и от изключително силната привързаност която тя има към всичките му членове.