Решение № 1408 от 13.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. Бургас, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120104818 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н “Младост” 4, Бизнес Парк, сграда 6, срещу В. А. И. – Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., к-с ***.

Твърди се, че страните са се намирали в облигационно отношения по следните договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги № *** от 25.02.2020г., договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 20.01.2021г., Допълнително споразумение № *** от 20.01.2021г. към договор за мобилни услуги и договора за лизинг от 20.01.2021г. и Договор за лизинг на базови аксесоари № *** от 20.01.2021г. Сочи се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения начислени й в 5 бр. фактури, издадени в периода м.април 2021г. – м.август 2021г. на обща стойност 1576 , 71 лв. , формирани както следва: 1) 127, 96 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, от които 98, 65 лв. – по договор за мобилни услуги № *** от 25.02.2020г., изм. С Допълнително споразумение № *** от 20.01.2021г и 29,31 лв.. по Договор за мобилни услуги № *** от 20.01.2021г., начислени за периода от 05.03.2021г. – 04.07.2021г; 2) 92, 09 лв. - незаплатени задължения за такси за потребление на мобилни услуги, от които 7, 41 лв. по по договор за мобилни услуги № *** от 25.02.2020г., изм. С Допълнително споразумение № *** от 20.01.2021г и 84, 68 лв. – по Договор за мобилни услуги № *** от 20.01.2021г., за периода от 05.03.2021г. – 04.07.2021г. 3) 466, 10 лв. – неплатени задължения за неустойки, от които неустойка в размер на 366, 71 лв. по договор за мобилни услуги № *** от 25.02.2020г., изм.

С Допълнително споразумение № *** от 20.01.2021г и неустойка в размер на 99, 39 лв. по Договор за мобилни услуги № *** от 20.01.2021г., начислени еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. 4) 890, 56 лв. – неплатени задължения за лизингови вноски за периода от 05.03.2021г. – 04.07.2021г., от които -161, 92 лв. – дължими незаплатени лизингови вноски за периода от 05.03.2021г. – 04.07.2021г., представляващи сбор от 98, 36 лв. с вкл ДДС. – падежирали лизингови вноски по Договор за лизинг отг 20.01.2021г. (четири лизингови вноски, всяка в размер на 24, 59 лв.

1 с ДДС), 54, 36 лв. с вкл. ДДС – падежирали лизингови вноски Договор за лизинг отг 20.01.2021г. (четири лизингови вноски всяка от които в размер на 13, 59 лв. с вкл. ДДС) и 9, 20 лв. - падежирали незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 20.01.2021г. (четири лизингови вноски, всяка в размер на 2,30 лв. с вкл.

ДДС) 728, 64 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.07.2021г. – 20.12.2022г., от които 442, 62 лв. с вкл. ДДС, равняващи се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 24, 59 лв., 244, 62 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.01.2021г. (осемнадесет нанечислени лизингови вноски, всяка в размер на 13, 59 лв. с вкл. ДДС) и 41, 40 лв. с вкл. ДДС – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари № *** от 20.01.2021г.

(осемнадесет лизингови вноски, всяка в размер на 2,30 лв.)

Твърди се, че ищецът е прекратил предсрочно договорите за мобилни услуги, съгласно т.19б, б. “в” от приложимите Общи условия, чрез отправена до ответницата писмена покана за доброволно плащане от 05.07.2021г., с която последната е уведомена за размера на начислените към тази дата задължения. Указано й е било, че при липса на доброволно плащане в срок от 10 дни от датата на писмено, ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на сумите, както и че след изтичането му, договорите ще се считат за прекратени. Иска да бъде признато за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер от 1576,71 лева (хиляда петстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща главница, в това число – за месечни абонаменти такси и потребление на услуги, лизингови вноски и неустойки, дължими по Договор за мобилни услуги № *** от 25.02.2020 г. с предпочетен номер **********, Договор за мобилни услуги № *** от 20.01.2021 г. с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него от същата дата за устройство ***, Допълнително споразумение № *** от 20.01.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер ********** и Договор за лизинг към него от същата дата за устройство ***, Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 20.01.2021г. с предпочетен номер ***, за пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи: ***, ***, ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2884/2023г. по описа на БРС. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата – адв. Е. И., която оспорва искането като неоснователни. Твърди, че по делото липсвали доказателства удостоверяващи изправността на ищеца по предоставяне на мобилните услуги, предмет на сключените с ответника договори. В тази връзка релевира възражение за липса на предоставени мобилни услуги и осигурен достъп на ответника до мобилната мрежа за срока на действие на сключените договори, което да обуславя дължимостта на предвидените в тях абонаментни такси.Оспорва като необосновани претенциите на ищеца, с възражението, че приложените към исковата молба фактури не са били предявявани на ответника. Сочи, че същите не са подписани от получателя на услугите и в тях са начислени задължения от минали периоди, лизингови вноски и неустойки и същите не се ползват с материална доказателствена сила. Оспорва като нищожна клаузата за плащане на неустойка в приложените към исковата молба договори, на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, като излага доводи, че същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. Оспорва твърденията на ищеца за настъпило предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, респ. настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията, като твърди, че представеното от ищеца удостоверение от “Български пощи” не доказва поканата да е била доставена поради липса на подпис и данни за получателя. Оспорва като изцяло неоснователна претенцията за 2 заплащане на неустойка като излага подробни съображения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2884/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1424 от 17.05.2023г. по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в законовия едномесечен срок, заявителят е предявил настоящия искове, които се явяват процесуално допустими. За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с правно основание.

За уважаване на предявените с исковата молба обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ.

По иска с правна квалификация по чл.422 ГПК, вр .чл.79, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги, 2. Че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По иска с правна квалификация по чл.422 ГПК, вр. чл.342, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Че между страните са налице правоотношения по сключени договори за лизинг; 2. Че е изпълнил задължението си да предаде лизинговите вещи на лизингополучателя, както и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По иска с правна квалификация по чл.422 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. Наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг по негова вина; 3. Настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4. Конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По делото са представени подписани от ответника Договор за мобилни услуги от 25.02.2020г., Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 20.01.2021г. и допълнително споразумение към тях от 20.01.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари от 20.01.2021г.

Не се установява да са налице основания за недействителност на посочените договори, като липсва оспорване на това, че ответникът е сключил процесните договори, поради което съдът прием, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения.

Видно от представените по делото писмени доказателства, включително клаузите на чл.4 от всеки от договорите за лизинг, както и обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се съдържа изявление за предадена СИМ карта от ищеца на ответника, то съдът приема, че тези обстоятелства са достатъчни, за да установят изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът намира за доказано наличието на сключени между страните действителни договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания, както и сключени между страните действителни договори за лизинг, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания. Отделно от изложеното, следва да 3 се посочи, че от ищеца са представени справки за детайлно потребление във връзка с всеки един от сключените договори за мобилни услуги, от които се установяват действително потребените услуги, както и се установява коректното изчисление по фактурираните услуги, като претендираните такива съответстват на първоначално уговорените между страните. За несъстоятелно съдът намира възражението на ответника за липса на осигурен достъп до мобилната мрежа, тъй като тези възражения не са подкрепени с каквито е да било писмени възражения от негова страна до мобилния оператор във връзка с предоставяните от него мобилни услуги. Не са налице и ноторно известни факти в процесния период да е съществувал технически проблем с мрежата на мобилния оператор, което би засегнало една голяма част от населението, а не само и единствено ищцата по делото и неминуемо би довело до необходимост от компенсации на множество потребители на мобилния оператор.

Тези възражения се опровергават от представените по делото справки за потребление, а и от самото извънпроцесуално поведение на ответницата, която една година след сключване на първия договор за мобилни услуги от 25.02.2020г. е сключила три нови договора и допълнително споразумение към тях, което би било житейски нелогично, в случай, че не е било доволна от качеството на осигурените й услуги.