Решение № 61 от 22.02.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е №

22.02.2021г., гр. Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа година, трети касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдия

КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №200 по описа на съда за 2020г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по повод жалба на С.С.С., действащ като ЕТ „Е. С.С.С.“, със седалище гр. Стара Загора против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/312/02882/3/01/04/01, вх. № 01-6500/7935 от 18.02.2020г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ-РА.

Оспорващият твърди, че на 28.02.2020г. му бил връчен въпросният АУПДВ, като счита същия за постановен при съществено процесуално нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му, поради което се иска неговата отмяна, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

Относно допуснатите съществени процесуални нарушения се сочат следните следните: твърди се, че претендираните нарушения, касаели тригодишен период 2016-2018г., но за този период не били извършвани никакви проверки, като въпросната извършена и приключила с процесния АУПДВ била единствената такава, а тя била направена едва след подадена заявка за плащане. За целия период не били установени никакви нарушения, нито били давани предписания за отстраняването на такива. На второ място се мотивира, че от приложената към Заповед 374022/19.06.2019г. за извършване на проверка на място, ставало ясно, че началната дата на проверката била 19.06.2019г., а крайната -28.06.2019г., вкл. и за предаване на контролния лист. Писмото с констатациите обаче било връчено едва на 18.10.2019г., почти четири месеца след това. Ако органът обаче бил приключил в срок проверката си и издал процесния АУПДВ е следвало да приложи вече обявената за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Поради това дори и РА да била обосновала изводите си за установяване на нарушения на въпросната методика и да била издала АУАПДВ, то той би се явявал нищожен. На следващо място се мотивира, че в противоречие с АПК и ДОПК актът бил издаден след предвидения за това срок и сочел за свое основание Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, които обаче отново били утвърдени със заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ, който не бил овластен да ги издава. Липсата на компетентност обаче водела до нищожност на административния акт и това следвало да се обсъди от съда.

Мотивира се също така и че решението, с което се установявало публично държавно вземане не било издадено в едномесечния срок, регламентиран в чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ и поради това и на тази плоскост се претендират допуснати съществени процесуални нарушения, които водели до незаконосъобразност на акта.

Относно претендираното противоречие на АУПДВ са материално правните разпоредби и несъответствие му със закона, се навеждат следните доводи:

На първо място се твърди, че в обжалвания акт решаващият орган посочил две нарушения, първото от които било неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана, като така се мотивирало неизпълнение на чл.14.2 от договора за подпомагане.

Неправилно и неточно обаче се цитирала този текст от договора, който включвал задължението на ползвателя „да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрени разходи“, а тези задължения безспорно били извършени, защото инвестицията за построяване на къща за гости била реализирана съобразно всички строителни и др. разпоредби и функционирала по предназначението си от датата на въвеждането й в експлоатация до настоящ момент. Така не било допуснато нарушение на договорно задължение от оспорващия, нито на нормативно такова, поради което се счита, че не било налице основание за налагане на финансова корекция. Мотивира се и, че нито сключения договор, нито действащата Наредба № 29/2008г. съдържали задължение за постигане на един или повече от прогнозните финансови показатели, т.е. бизнес плана не бил част от договора.

Административният орган не бил обосновал наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение, че било налице пълно несъответствие между сочените в акта фактически основания и правни такива, както и необосновано поставил знак на равенство между използването на инвестицията по предназначение и реализирането на определени стойности на приходите от нощувки. Според оспорващият същият нямал нормативно или договорно задължение за постигане на конкретни стойности на приходи от брой нощувки по отделните финансови години, а били заложени прогнозни стойности на приходите, поради което не било доказано, че констатираното отклонение от прогнозните стойности на приходите за проверявания период еднозначно водели до извода за нежизнеспособността на инвестицията.

На второ място се сочи, че за да обоснове нарушението, решаващият орган /РО/ цитирал принципа за ефикасността, който изисквал да се постигне най- добро съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати и въпросния принцип, който изисквал осъществяване на набелязаните конкретни цели и постигане на планираните резултати. Такива отклонения нямала, а оспорващият положил всички необходими грижи на добър стопанин. Освен това житейски нямало как един план винаги да бъдел напълно изпълнен, предвид динамиката на съвременната икономика и в частност в сферата на туризма. РО не отчел най-важното, че било налице пълно съответствие между заложените и постигнати цели по проекта за проверявания период, както и факта, че имало извършена законосъобразно инвестиция и съотв. били постигнати финансови резултати. Наредба № 29/2008г. не поставяла като основание за връщане не помощта неизпълнението на заложените в бизнес плана прогнозни показатели.

Оспорващият твърди, че в рамките на целия пет годишен срок по чл.43, ал.1, т.1 осъществявал дейността непрекъснато, независимо колко успешна била тя и какви приходи генерирала.

На трето място се сочи, че при определяне на размера на средствата, които подлежали на възстановяване от ползвателя на същата се вземало предвид вида и степента, и продължителността на неизпълнението. Тук имало изключително ниска степен на неизпълнение, а това не било отчетено.

На четвърто място се сочи, че РО като основание за налагане на санкцията посочил цялата точка 8.1 от договора. Същата обаче съдържала множество хипотези, като не била конкретизирана конкретно приложимата за случая. Относно определения размер на подлежащите на възстановяване средства били цитиране Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна помощ, но те били издадени от орган, който не бил овластен за такова правомощие и това според цитирано решение на ВАС водело до нищожност на издадения административен акт въз основа на тези правила. Що се отнасяло до второто визирано от ответника нарушение – не разкриването на две работни места за периода на изпълнение на плана, то и тук неизпълнението било в много ниски проценти и не влияело на изпълнението на поставените цели, а и тук отново били цитирани нищожните правила, въз основа на които се определяла санкцията.

На последно място се твърди, че органът не отчел направените възражения, че актът не бил издаден в срок, като приел, че приложим бил редът по ДОПК, но в чл.114 от ДОПК изрично се визирал три месечен срок за извършване на ревизията, който срок течал от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията.

По така изложените мотиви се претендира незаконосъобразност на жаления АУПДВ и се иска отмяната му като такъв.

Оспорващият, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на доверителя си. Допълнително в с.з. навежда доводи, че служителите, извършили проверката на място не били оторизирани от представляващия Регионалния технически инспекторат гр. Хасково и поради това се оспорвали техните констатации, вкл. в частта на отчетените счетоводни документи. На второ място се мотивира, че доколкото в АУАПДВ се претендирало неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана, в тази част те представлявали неизпълнение по см. на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и това следвало да се установи с влязъл в сила акт, т.е. решение, а не с АУПДВ.

Счита се, че това било нарушение по чл.27, ал.6 от ЗПЗП, а не по ал.7 от същия закон.

Ответникът, редовно призован, се представлява от АС“А., Н., Г.“ и от преупълномощения адв. Т., АК-Пловдив, който оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, въз основа на наличния по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред ДФЗ на

30.05.2013г. под № на РА 606728 от ЕТ „Е.-С.С.С.“ било подадена заявление за одобрение на бизнес план за „Изграждане, обзавеждане и оборудване на къща за гости за селски туризъм“ за финансова помощ от ЕЗФ за развитие на селските райони по мярка 312 „Програма за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013г. На заявлението бил генериран УИН 24/312/02882 и УРН 606728. /л.242-243/. Видно от формата на заявлението общата сума на инвестицията била в размер на 272 210,27 лв., от които частно съфинансиране -88 663,07лв., сума на инвестицията- 190 547,10лв., финансиране от ЕЗФРСР -152 473,76лв., финансиране от НБ -38 109,44лв., одобрен процент на финансиране – 70 и с краен срок на инвестицията 15.09.2015г.

Съгласно въведението на бизнес плана инвестицията била за изграждане на къща за гости на два етажа за селски туризъм с осем двойни стаи за настаняване в гр. ***, обл. Стара Загора.

Било посочено, че инвестициите за настоящия проект, предвиждали закупуване на пълно обзавеждане на оборудване за хотелската част. В т.2 на плана било посочено, построяване и въвеждане в експлоатация на къща за гости с РЗП 269 кв. м., създаване на нови работни места и насърчаване заетостта в селския район чрез разкриване на две нови работни места, насърчаване използването на ВЕИ в селските райони. В раздел III- обект, източници за финансиране и етапи при реализация на проекта, били посочени в табличен вид съотв. данни относно стойностите на предмета на инвестицията, за която се кандидатствало, /стр.18 от проекта, таблица 1 и 1а/. В т.2 от раздела били посочени етапите за изпълнение на инвестиционния проект /табл. А/. В раздел IV- финансово икономически статус

–приходи и разходи, отново в табличен вид били представени данните за очаквани приходи /стр.22-24 от плана/ и разходи /стр. 25-28/. В т.2.2 в табличен вид били представени и данни за погасителен план на привлечените средства за реализация на проекта /табл.7-8, стр. 29 от проекта/. В раздел V-Прогноза за нетните парични потоци на проекта и другите дейности осъществявани от кандидата, в табличен вид били представени данни /таблицата на стр. 31/, съгласно която очакваните приходи от продажби за първата година били в размер на 35 200,00 лв, за втора година – 52 800,00 лв, за трета и четвърта години 59 840,00 лв.

На 03.10.2014г. между

ЕТ „Е. С.С.С.“ ЕИК *********, като ползвател и ДФЗ, представляван от Изпълнителния директор бил сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 с № 24/312/02882 основан на чл.31, ал.2 от Наредба № 29/2008г., който бил с предмет – предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представлява 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с проект №24/312/02882 от 30.05.2013г. , като въпросната помощ щяла да бъде изплатена при условия, че Ползвателят извършил инвестицията, съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Съгласно чл.2.1 от договора, първоначално одобрената БФП въз основа на представените документи била в размер на 190 547,20 лв. /т.е.

70% от одобрената сума на инвестицията от 272 210,27лв./. Съгласно чл.3.1 Ползвателят следвало да извърши инвестицията, предмет на договора в срок до 15.09.2015г., а съгласно чл.4.18 Ползвателят бил длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години, от сключването на договора. Видно от Приложение №1 към договора в Таблица за одобрените разходи по проект с ИД 24/312/02882 /таблица 1а/ ползвателят кандидатствал за думата 272 210,27лв., одобрени 272 210,27лв., частно финансиране 88 663,07лв., размер на одобрената инвестиция 190 547,10лв., размер на одобрената субсидия от ЕЗФРСР 152 473,76лв. размер на одобрената субсидия от НБ 38 109,44лв. Част от договора като негови приложения били представени декларации и др.