Решение № 4813 от 11.11.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7722/2019
- Вид
- Решение № 4813
- Подписан
- 11.11.2019
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- МОНИКА ЛЮБЧОВА ЖЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 200, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.1 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№4813/11.11.2019г.
Гр.Варна,11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 7722 по описа за 2019 година на ВРС, ХLII – ри състав, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по заведена във ВРС искова молба с регистрационен входящ номер 36 490/21.5.2019 год. депозирана от ищеца
Б.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** чрез процесуален представител адвокат от
АК Варна – В.Г., със съдебен адрес *** /партер/ против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П.
С. С., А. М. Д.и Г. К..
Отправеното до ВРС искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество СУМАТА от 5 407,58 лева (пет хиляди четиристотин и седем лева и петдесет и осем стотинки) по фактура № ********** /14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 год. до 29.03.2018 г. за обект находящ се в *,с клиентски номер *и абонатен номер *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Обективирано е и искане за присъждане на сторените от ищеца съдебно деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди,че е клиент на „Е. П. П.“ АД и заплащал редовно консумираната електрическа енергия по клиентски номер *.През м.май 2018 г. П. получил писмо с изх.№ 52655_КП1901001_1/10.05.2019г. от дружество „Е. С.“ /„Е. С.“ АД/, с което бил уведомен, че на 29.03.2018 г. служители на същото дружество извършили проверка на точността на измерване на обслужващата ищеца измервателна система и на свързващите я ел.инсталации, като за извършената проверка съставили констативен протокол № 1901001. В резултат на неточно измерване на консумираната ел.енергия в обекта на потребеление на ел.енергия находящ се на посочения по-горе ищец, на ищеца било направено преизчисление на количеството потребена ел.енергия а с писмото получил както КП от проверката, така и КП на БИМ – ГД – МИУ –РО – Русе, с номер 765/3.5.2019 г. В последствие ,сочи още ищецът в исковата си молба, че получил и от ответното дружество писмо от 14.5.2019 г. в което се сочело ,че ответното дружество изчислило и коригирало сметката му за ел.енергия съгласно приложена Справка за корекция при неизмерване , неправилно и или неточно измерване на ел.енергия. Към самото писмо била приложена и фактурата от 14 –ти май 2019 г., издадена от ответното дружество за исковата сума и Становището за начисление на ел.енергия за периода от 30.3.2017 год. до 29.03.2018 г., издадено на дата 09.05.2019 г.
При тези фактически твърдения ищецът оспорва дължимостта на това задължение, като счита, че същото не следва да плаща на ответника по следните съображения: 1. Лично ищецът или упълномощен от него представител не бил подписвал протокола от 29.3.2018 г. за техническа проверка на СТИ, като на това основание оспорва констатациите в Констативния протокол. Ищецът счита,че за ответното дружество не съществувало правно основание за съставяне на КП, поради отменената към датата на проверката разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ – отменена по реда на съдебния контрол с Решение № 1500 по адм.дело № 2385/2016 на
ВАК , петчленен състав. ;2. Начисленото количество ел.енергия от 30 566 кВТч, обективирано в Становището на „Е. С.“ АД ищецът също оспорва като твърди, че не му било доставено нито потребено за посочения период. Изводите си за недължимост на сумата ищецът е мотивирал цитирайки постановените Решения на ВАС с които са отменени отделни разпоредби ПИКЕЕ от 2013 г. и ОУ на Е.
П. П.АД . – Решение № 798/20.1.2017 на
ВАС- с което било отменено решение № ОУ – 06/21.7.2014 г. на ДКЕВР с което са били одобрени ОУ на ответното дружество /влезли в сила на 7.9.2014 г. Сочи се, че след отмяната на цитираното Решение на ДКЕВР /вече КЕВР/, до одобряване и влизане в сила на нови ОУ ответното дружество следвало да прилага в отношенията си с потребителите на ел.енергия и негови клиенти ОУ одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ - 061/7.11.2007 г. От друга страна, подчертава ищецът, с редица Решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК /цитирани в исковата молба /били обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от ОУ на ответника – регламентиращи възможността за едностранна корекция на сметка, като неравноправни клаузи по см. на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.В контекста на изложеното спирайки се на постановените две последни Решения на ВАС – Решение № 798/20.1.2017 и 13691/8.11.2018 г. ищецът обобщава, че към момента на проверката на електромера, обслужващ обекта на потребеление на ел.енергия са били отменени нормите на ПИКЕЕ /чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51/ за да изведе извода от правна страна, че за ответното дружество не е съществувало правно основание за извършване на така наречената корекционна процедура. ;3. Допълнително ищецът твърди, че КП на БИМ не съдържал констатации за установена механична повреда, деформация или неизправност на СТИ, схемата на свързване на СТИ или измерване на електромера което обосновавало извод,че не била налице грешка при отчитане на ел.енергията от техническото средство. На второ място в същия последен раздел от исковата си молба ищецът е обърнал внимание на съда,че КП на БИМ е съставен не в срока,който не може да бъде по-дълъг от 2 месеца а след повече от 13 месеца след проверката – т.е. било налице нарушение на разпоредбата на чл. 675 а, ал.
4 от Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен контрол. При тези изложени факти,обстоятелства и правен анализ ищецът е отправил искането си до съда и формулирал доказателствени искания .Обективирано е изрично искане за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез адв.
Н.Г., с който намира предявеният иск като допустим, но изцяло неоснователен.Становището по основателността на предявения иск на ответното дружество е следното:Предявеният иск според ответника бил изцяло неоснователен.Твърди се ,че за „Е.П.“ АД било налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. П. П.“ АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 5407,58 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/14.05.2019г. Процесната сума, възразява в отговора на искова молба ответното дружество, че представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 30566 кВтч, и се дължала от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.В отговора на искова молба ответната страна не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществувало валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищеца имал качеството потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърдено е и обстоятелството, че била извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол.
По същество в срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е навело следните възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основат: Налице било основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Ищецът и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД. Твърди се, че ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта, находящ се в * с абонатен № * и клиентски № *.
Сочи се още, че на дата 29.03.2018г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на член от домакинството на абоната и един свидетел. В тази връзка ответното дружество подчертава, че „Е. С.“ АД нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. „Е. С.“ АД, пояснява ответната страна било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвал преноса и разпределението на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а „ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало правото да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството –„Е. С.“ АД следяло за техническото състояние на измервателните уреди и като резултат на такава проверка било констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната.
Ответното дружество твърди, че третото на спора лице - „Е. С.“ АД от своя страна също изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД и за извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1901001. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. имало показания в размер на 30566 кВТч. В регистър 1.8.1. били отчетени 3874 кВТч. в регистър 1.8.2. - 5767 кВТч. а в регистър 1.8.3. - 30566 кВТч.
Процесният електромер ,твърди ответната страна, бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 285048 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка, според ответното дружество отразявал действителното фактическо положение, същият бил подписан от член от домакинството на абоната и един независим свидетел, респ. извършената проверка на електромер с фабр. № 1115031500789836, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност.
Безспорно – за ответника – било, че в имота на ищеца била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена а ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.
На следващо място се сочи в отговора на искова молба, че Експертизата на електромера била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 765/03.05.2019г. , като при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера.
Установено било наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 30566,8 кВТч., която не била визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе, подчертава в отговора си на искова молба ответникът, бил официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.Сочи се още, че на дата 09.05.2019г. „Е. С.“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 30566 кВТч.