Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4053 от 27.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6060/2022
Вид
Решение № 4053
Подписан
27.08.2023
В сила
03.01.2024
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4053 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110206060 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Ю. В. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Н г“ № , вх. , ап. срещу електронен фиш, серия К № 5496168, издаден от СДВР, с който на основание чл.

189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят сочи, че обжалва изцяло текста на електронния фиш по съображения, които подробно ще изложи в съдебно заседание. Моли за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не сочи уважителна причина.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки от юрк. Х, в които оспорва изложените в жалбата възражения и моли за потвърждаване на обжалвания акт, както и присъждане на разноски.

След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила по следния начин:

На 26.04.2021г., около 10:54 часа в гр. София, на бул. „П. Яворов“ до № 28, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ жалбоподателят Ю. В. Д.

1 управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № , собственост на „Ивайло Ауто“ ЕООД. Водачът се движел със скорост от 78 км/ч. при разрешена такава от 50 км/ч. за населено място. Превишаването на разрешената скорост било установено с АТСС TFR1-M № 613. Техническото средство било поставено в района на бул. „П. Яворов“ до № 28, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ съгласно протокол за използване на АТСС. По отношение на техническото средство било издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване и при последваща проверка не били установени механични дефекти, които биха могли да попречат на функционалната му годност.

На 26.04.2021г. бил издаден електронен фиш серия К № 5496168 на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Ю. В. Д. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 15.04.2022г., като на 28.04.2021г. същият депозирал жалба.

Своите фактически изводи съдът установи въз основа на снимков материал от радар № 613, снимка на техническо средство, заявление за първоначална регистрация № 214134012903/22.01.2021г., заповед № 8121з-931/30.08.2016г. с приложение към т. 1, протокол № 6-38-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средтво или система, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, писмо от главна дирекция „Национална полиция“, декларация, свидетелство за управление на МПС.

Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал, тъй като че същият е обективен, достоверен и допринася за непротиворечивото изясняване на обективната истина. От приложения снимков материал се установяват датата и часът на нарушението, индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително измерената скорост. От снимковия материал се потвърждава и разположението на уреда. От протокола за използване на АТСС се доказва, че техническото средство е било поставено и използвано на датата и мястото на нарушението съобразно изискванията. От удостоверението за одобрен тип средство за измерване и от протокола от проверка на мобилна система за видеоконтрол става ясно, че техническото средство, с което е заснето нарушението отговаря на всички изисквания и е в изправно състояние, което му позволява да функционира ефективно. От заявление за първоначална регистрация № 214134012903/22.01.2021г. е видно, че „Ивайло Ауто“ ЕООД е собственик на превозното средство. От попълнената декларация от управителя на „Ивайло Ауто“ ЕООД – Ивайло Емилов Богданов се установява, че за периода от 22.04.2021г. до 30.04.2021г. лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег.

№ е бил във владение на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (електронният фиш е връчен на 2

15.04.2021г., а жалбата е депозирана на 28.04.2021г.), с оглед на което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържание е закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край 3 на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на

Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

В случая нарушението е установено от АТСС TFR1-M № 613, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

От доказателствения материал се установи, че процесното устройство отговаря на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същото е преминало първоначална проверка, както и последваща проверка на 12.11.2020г. от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За изполване на средството е попълнен протокол, съдържащ необходимите реквизити, като към него е приложена снимка, потвърждаваща разположението на уреда.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава 50 км/ч. в населените 4 места. Според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 км/ч. до 30 км/ч. - с глоба 100,00 лв.

От обективна страна безспорно се установи, че на 26.04.2021г., около 10:54 часа в гр.

София, на бул. „П. Яворов“ до № 28, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ жалбоподателят Ю. В. Д. управлявал лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № със скорост от 78 км/ч. при разрешена такава от 50 км/ч. за населено място. От приобщените доказателства се установява безспорно, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , като не е изпълнено задължението на водача при избиране на скоростта на движение да не превишава скоростта от 50 км/ч.