Определение № 380 от 06.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002901210 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Шумен“ ЕООД срещу решение №18/14.01.24г. по т.д.№522/23г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №40/09.06.23г. по т.д.№27/22г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай файнанс“ГмбХ сумата 60 209,68 лв., представляваща дължима месечна вноска от възнаграждение по договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи и водоснабдителната система на гр.Шумен от 08.01.2013г., ведно със законната лихва и сумата 4 816,77 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е приел,че нормите на част ІV от ТЗ, уреждащи несъстоятелността, са специални спрямо нормата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ, поради което я дерогират, от където е направил и неправилния извод,че дружеството по ЗЗД не е прекратено; неправилно е приел,че прекратяването на дейността на дружеството с решение по чл.711 ТЗ не е равнозначно на прекратяване на самото дружество като правен субект, което, приравнено на гражданската смърт, предвидена в чл.363 б.в ЗЗД води до 1 прекратяване на обединението; неправилно,в противоречие с разпоредбата на чл.129 ал.1 ЗЗД, без да бъде съобразен неделимият характер на вземането, съдът е приел,че е налице активна солидарност по отношение на участниците в дружеството по ЗЗД и е признал материална и процесуална легитимация само на единия от съдружниците да претендира и получи цялото вземане. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено, като с решението си по същество касационната инстанция да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.Претендира разноски за всички инстанции.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът навежда твърдение, че при произнасянето си въззивният съд е разрешил по обуславящ изхода на делото начин следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме,че нормата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ противоречи на установените в чл.607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност /справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника/?;

2. Следва ли да се приеме, че нормите на част ІV на ТЗ/Несъстоятелност дерогират нормата на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ като специални спрямо обща норма?; 3.Следва ли да се приеме,че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл.252 ал.1 т.3 ТЗ за акционерните дружества/ без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл.711 ТЗ?; 4. С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.363 б.в ЗЗД и следва ли да се тълкува,че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?; 5. Допустимо ли е да се приеме,че от обявяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост 2 на последното?; 6. Към кой момент следва да се приеме за прекратено ex lege гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?; 7.Следва ли да се приеме,че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – гражданско дружество се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в гражданското дружество?; 8.Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл.129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?; 9.Следва ли да се приеме,че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл.129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?; 10. Ако се приеме,че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, следва ли да се приеме, че при изплащане на цялото оставащо възнаграждение по договора от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД /н/, възложителят ще се освободи от задължението си по отношение на всички съдружници в консорциума?; 11. В случай че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, а отговорът на 10 въпрос е отрицателен, допустимо ли е тълкуване в смисъл,че възложителят- длъжник разполага с право на избор на кого от съдружниците в консорциума да изпълни по отношение на дължимите вноски – част от възнаграждението по договора , за които към момента на изпълнение не е предявен иск от някой от съдружниците- кредитори? В такъв случай може ли да се приеме,че изпълнение от страна на възбложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД/н/ освобождава възложителя – длъжник от задължението му по отношение на всички съдружници в консорциума?;

12.Следва ли да се приеме,че от момента на обявяване на търговско 3 дружество в несъстоятелност и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл.41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от последните упълномощителни сделки относно правомощия, предоставени по силата на закона от този момент нататък на синдика? ;

13.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Разрешаването от касационната инстанция на въпроси 1,2,3,4,5,6 и 12 касаторът счита,че би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, които обосновава с доводи за наличие на противоречива практика по прилагането на чл.252 ал.1 т.3 ТЗ /по отношение на въпросите от 1 до 3 включително/, както и с празнота в закона и липса на съдебна практика по отношение прекратителните основания на гражданско дружество със съдружници – юридически лица /по отношение на въпросите от 4 до 6 включително и 12/. Твърди,че въпроси от 7 до 11 включително въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №76/16.07.2019г. по т.д.№849/19г. на І т.о. на ВКС. Същевременно сочи,че нееднозначно и в голяма степен в противоречие с тази практика на ВКС е разрешението им , дадено в решение №50171/09.01.2023г. по т.д.№1738/21г. на ІІ т.о. на ВКС, с което поддържа в условията на евентуалност искане за допускане на касационния контрол на обжалвания въззивен акт на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. На самостоятелно основание касаторът иска решението да бъде касирано при наличието на хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на дадените от въззивната инстанция разрешения на така формулираните въпроси. В противоречие с практиката на касационната инстанция, според касатора, е процедирал въззивният съд, като не се е произнесъл по наведените от него доводи и възражения, свързани с прекратяването на упълномощителната сделка между съдружниците с обявяването на дружеството „Строителна механизация“АД в несъстоятелност и правните последици от това по отношение на материалната и процесуалната легитимация на ищеца, както и не е коментирал и оценил всички писмени доказателства по делото в съвкупност с останалия доказателствен материал /постановените в 4 производството по несъстоятелност съдебни решения за обявяване на „Строителна механизация“АД в несъстоятелност и прекратяване правомощията на органите му/. Във връзка с това поддържа приложимост на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на последния /13-ти/ въпрос от формулираните от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като се позовава на ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г., ППВС №1/1985г., ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№2435/16г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№799/15г. на ІІ т.о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Ар Ти Ай файнанс“ГмбХ Германия, в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, я е оспорил, както с оглед липсата на предпоставки за допускане на контрола по същество от касационната инстанция, така и с твърдения за нейната неоснователност.

Направено е искане да не бъде допускана до разглеждане, евентуално – да бъде оставена без уважение, като обжалваният от касатора съдебен акт бъде потвърден изцяло. Претендира разноски за касационната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Строителна механизация“АД/н/ не се е ангажирал със становище по касационната жалба.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е приел,че съдът е сезиран с иск за реално изпълнение задължението за заплащане възнаграждение по изпълнен договор за обществена поръчка съгл.чл.41 от ЗОбП /отм./,сключен на 08.01.2013г., за част от уговорено, платимо на вноски, възнаграждение, а именно за 60 209,68 лв. – месечна вноска за м.март 2019г. от общата фактурирана цена в размер на 6 069 135,73 лв., ведно със законната лихва, както и с иск за неустойка за забава върху тази сума в размер на 4 816,77 лв. Взел е предвид,че ищецът е съдружник в ДЗЗД СМ Секисуи Европа, заедно със „Строителна механизация“АД, с което дружество са сключили на 11.09.2012г. договор за консорциум, съгласявайки се да обединят усилията си за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен, при условията на чл.275, чл.276 ТЗ и чл.357 ЗЗД, като 5 първоначално „Строителна механизация“ АД е определено за управляващ лидер на консорциума, а впоследствие - с протокол от 18.10.2016г. същото е заместено от съдружника „Секисуи СПР Европа“ Гмбх, с настоящо наименование „АрТиАй файнанс“ГмбХ, върху когото е възложено по решение на съдружниците и извършването на всички правни действия във връзка с настъпилото неизпълнение на задължението на възложителя за плащане по сключения договор за обществена поръчка.

Впреки констатацията на въззивния съд, че с въззивната жалба на осъдения с първоинстанционното решение ответник „ВиК Шумен“ ООД не се поддържат наведените от него с отговора на исковата молба възражения срещу валидността и изпълнението на задълженията на ДЗЗД СМ Секисуи Европа, в качеството му на изпълнител по сключения с ответника при условията на чл.41 от ЗОбП/отм./ договор за изработка, в решението са изяснени фактите по изпълнението на възложеното с договора в съответствие с неговите условия и приемането на работата, установени с ангажираните в производството пред първата инстанция доказателства – писмени и експертни заключения, които съдът е подложил на преценка и анализ. В тази връзка, освен това, е съобразил,че с влязло в сила на 06.01.2023г. решение №80/26.07.2018г. по т.д.№67/2017г. по описа на ШОС /между същите страни и при участието на същото трето лице-помагач/, ответникът е бил осъден да заплати на „Ар Ти Ай файнанс“ГмБХ сума в размер на 973 976,21 лв., включваща вземания за начислен ДДС по издадени от ищеца фактури за възнаграждението по същия договор за обществена поръчка, за главница, като част от уговорените като разсрочено плащане месечни вноски /за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г./, за неустойка за закъснение, както и за обезщетение за реално претърпени вреди от неизпълнението, надхвърлящо размера на неустойката, ведно със законната лихва върху главните вземания.