Решение № 181 от 22.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Кюстендил, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

В. Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от В. Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 13644/18.12.2024 г., подадена по пощата с дата на пощенското клеймо от 17.12.2024 г., от Н. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., област Благоевград, ул. „П." №**, чрез пълномощника адв. В. М. със съдебен адрес: гр. *********************, насочена против Решение № 646/09.12.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 537/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на Н. К. Т. ЕГН ********** срещу Окръжен съд - Благоевград за присъждане на вреди от въззивно решение в размер на 1552.31лева главница, 207.05лева лихва, ведно със законна лихва и разноски. Осъдил е Н. К. Т. да заплати на ОС - Благоевград 360лева деловодни разноски.

Въззивникът обжалва решението на районния съд изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага становище за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради липса на мотиви, което водело до пълно препятстване правото на защита на страна в процеса. Акцентира се върху това, че видно от лаконичното изложение на мотиви, равняващо се според въззивника на липса на мотиви е, че първоинстанционният съд не е възприел правилно предмета на правния спор, тъй като формирал извод, че 1 дължимата от съда проверка в производството се свеждала до преценка правилността на решението на ответника по иска - ОС – Благоевград, както и невъзможността то да бъде отменено. Категорично се сочи, че такова искане не е заявявано с предявения иск, както и, че претенцията е за присъждане на обезщетение в горепосочения предявен размер при ангажиране отговорността на ответната страна по ЗОДОВ, тъй като с постановеното от ОСБлагоевград решение е нарушено правото на ЕС, за което в исковата молба били наведени подробни фактически основания и аргументи. Счита се, че не е направен от страна на решаващия съд обстоен и цялостен анализ на наведените доводи и съображения за нарушение на ПЕС. Иска се обезсилване на обжалваното съдебно решение като недопустимо и връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС – Дупница.

Застъпено е становище, че недопустимостта на решението е обусловена от това, че с него първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Изложено е разбиране, че е наложително след обезсилване на решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане. В условията на евентуалност, в случай че се приеме за допустимо съдебното решение, то се иска неговата отмяна като необосновано и незаконосъобразно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ответник в първоинстанционното производство – Окръжен съд – Благоевград, подадена чрез процесуалния представител - съдебен помощник Й. П., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, както и за необоснованост и неоснователност на оплакванията на въззивната страна. Счита се, че правилно и законосъобразно PC-Дупница бил приел, че решението на окръжния съд е правилно и не може да бъде отменено от PC-Дупница. Излагат се аргументи в насока неоснователност на въззивната жалба.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението изцяло.

В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалваното съдебно решение, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.

Районен съд Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от Н. К. Т. срещу Окръжен съд – Благоевград, с която е предявен иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца претърпени имуществени вреди от постановен правораздавателен акт, а именно Решение № 903651 от 20.08.2020 г. по в.гр.д.№ 20201200500079 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, за които вреди се твърди, че са пряка причинно следствена връзка с отхвърлителния диспозитив на цитираното решение.

С отговора на исковата молба е оспорена процесуалната допустимост на предявения 2 иск, в условията на евентуалност са изложени съображения за неоснователност на исковата претенция.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска като неоснователен с мотив, че решението на ОС – Благоевград е правилно и не може сезирания съд да го отменя. В мотивите на решението липсва изложение на фактическа обстановка, а правните изводи са лаконични. С диспозитива на решението е отхвърлен иска на Н. К. Т. ЕГН ********** срещу Окръжен съд - Благоевград за присъждане на вреди от въззивно решение в размер на 1552.31лева главница, 207.05лева лихва ведно с законна лихва и разноски.

Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение /така мотивите на Тълкувателно решение №1 от 10.02.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г., ОСГТК/.

В конкретния случай е видно, че от обжалвания акт, разгледан в неговата цялост, като единство от мотиви и диспозитив, не става ясна действителната воля на съда относно предмета на производството, чрез който се очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо, поради което въззивният съд го счита за нищожен. От този съдебен акт не е ясна правораздавателната воля на съда, не е видно какъв правен спор е разгледан. Ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, които ищецът е претърпял в резултат на постановен правораздавателен акт, а именно Решение №903651 от 20.08.2020 г. по в.гр.д.№20201200500079 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, а в мотивите на обжалваното решение са развити съображения касаещи правилността на цитираното решение, какъвто правен спор въобще не е бил повдиган пред РС – Дупница и не е предмет на разглеждане при предявен иск по ЗОДОВ. Даже изрично в практиката на СЕС е отбелязано, че е недопустима претенцията по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, която цели проверка правилността на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. С диспозитива на обжалваното решение РС – Дупница е отхвърлил искова претенция за „присъждане на вреди от въззивно решение в размер на 1552.31 лева главница, 207.05 лева лихва, ведно със законната лихва и разноски“. В така цитирания диспозитив липсва конкретизация относно основанието на предявения иск, вида на претендираните вреди, чието обезщетение се иска, началната дата, от която се претендира законната лихва върху главницата. Нещо повече – липсва и конкретизация на акта на ОС – Благоевград, от който се твърди да са причинени сочените вреди.

Решението – по начина, по който е формулирано – не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради липсата на ясно и пълно волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е ангажирал да посочи гореизброените пропуски. Така, освен посочване на страните и то не чрез пълната им индивидуализация, в диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е годно да формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл.298 ал.1 от ГПК, тъй като не съдържа 3 индивидуализация на искане и основание. При това положение, въззивният съд намира, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от съда воля е неясна и не може да бъде проверена от въззивната инстанция.

С оглед посоченото, на основание чл.270 ал.1 от ГПК, се прогласява нищожността на така постановеното по гр.д.№ 537/2024 г. решение на ДнРС, а делото следва да се върне обратно на Районен съд - Дупница за разглеждането му от друг състав на съда.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд-Дупница при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от първоинстанционния съд.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 646/09.12.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 537/2024 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Дупница.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4