Решение № 93 от 05.02.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Шумен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630102336 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 9, чрез адв. Петър Йотов Николов от Адвокатска колегия - Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител” 44, ет. 4, офис 6 срещу „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Младост“ 3, бул. „***“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, представлявано от Ивет В.а Венева и Десислава В.а Николова.

Ищецът твърди, че на 13.06.2023 г. сключил с ответното дружество - „Фератум България“ ЕООД, Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1267152 , по силата на който, ответното дружество му било предоставило сумата от 2 000 лв. Освен връщане на главницата по договора за кредит, ищецът се задължил да плати годишна възнаградителна лихва в общ размер на 460 лв. при лихвен процент от 23.00 % и годишен процент на разходите 49.11 %. В Договора било посочено, че заемната сума се дължи на 12 вноски с първа падежна дата 13.07.2023 г. Липсвала обаче яснота относно падежа на другите вноски.

Неяснотата произлизала от това, че в Договора нямало посочен нито срок на договора за кредит, нито периодичност на вноските /дали са ежемесечни, ежеседмични или на някакъв друг срок/. В т. 2 от Договор № 1267152 от 13.06.2023 г. било посочено, че начина на изплащане на заемната сума е съгласно погасителен план, който бил неразделна част към договора, но такъв не бил представен на ищеца.

В т. 5 от Договора било предвидено, че заемът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Ищецът заявява, че въз основа на поетото с Договор № 1267152 от 13.06.2023 г. задължение, заплатил следните суми към ответното дружество: на 16.07.2023 г. - сумата в 1 размер на 364 лв.; на 05.09.2023 г. - сума в размер на 543 лв.; на 21.09.2023 г. - сума в размер на 363 лв.; на 20.10.2023 г. - сума в размер на 363.32 лв.; на 27.11.2023 г. - сума в размер на 363.33 лв.; на 28.12.2023 г. - сума в размер на 5 лв. Общата сума, която Б. Д. заплатил по Договор No 1267152 от 13.06.2023 г. била в размер на 2 001.65 лв., с която счита, че бил погасил задължението си за главница по кредита.

На 03.01.2024 г. ищецът получил Удостоверение за наличие на задължение въз основа на което установил, че по Договор за кредит с номер 1267152 към дата 03.01.2024 г. има задължение в размер на 2 538.35 лв., от които 1 571.02 лв. за главница, 168.90 лв. - лихва по кредита, 0 лв. - такси и 798.43 лв. - такса за банкова гаранция.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищеца Б. В. Д., ЕГН ********** не дължи на ответното дружество „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406 сумата от 168.90 лв., представляващи лихва по Договор № 1267152/13.06.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, претендирана с Удостоверение за наличие на задължение от 23.05.2023 г.

В съдебно заседание, ищеца редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 27.01.2026 г. молба от пълномощника на ищеца - адв. Петър Николов от ВАК, заявява, че поддържа исковата молба. Моли съда да присъди и възнаграждение за адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната страна.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита установителния иск за неоснователен и недоказан. Счита, че клаузите на договора са валидни и действителни, и не противоречат на закона, не го заобикалят и не накърняват добрите нрави, като излагат конкретни съображения в тази насока. Също така, излагат, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк. Твърдят, че Договора за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна.

Молят предявеният иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените в производството разноски.

В съдебно заседание, представляващият ответното дружество, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. От тяхно име на 19.01.2026 г. пълномощника на ответника – юрисконсулт Гардения Георгиева депозира писмена молба, с която са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като поддържат изложеното в отговора и молят съда да отхвърли исковете. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от ответната страна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.06.2023 г. ищецът Б.

В. Д., ЕГН ********** и „Фератум България” ЕООД, гр. София са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1267152. Договорът бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Страните са уговорили, че „Фератум България” ЕООД, в качеството на кредитодател предоставя на ищеца Б. В. Д., в качеството на кредитополучател сумата от 2 000 лв. в заем.

Съгласно чл. 2 от договора, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора на 12 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора. Според Стандартния европейски формуляр и според договора, първото плащане трябвало да бъде извършено на 13.07.2023 г. /първа падежна дата на вноска/, а последното на 07.06.2024 г. /крайна падежна дата на вноска/. Посочен е размерът на погасителната 2 вноска, който е различен за всяка една вноска, като за всяка погасителна вноска е посочен размерът на погасяваната с нея главница и лихва. Съобразно чл. 3 от договора, ищецът трябвало да върне общо сумата от 2 460 лв., която представлява сбор от главница в размер на 2 000 лв. и лихва в размер на 460 лв., при лихвен процент 23%. Съгласно чл. 4 от Договора, годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 49.11%, изчислен по реда на чл.

8.4 от Общите условия на ответното дружество и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 5 от Договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитуюб Банк /Multitude Bank р.l.с./ в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

От приложеното по делото заверено копие на преддоговорна информация /стандартен европейски формат/ се установява размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски.

От приложените по делото заверени копия на 6 бр. платежно нареждане се установява, че ищеца Б. Д. е заплатил следните суми, а именно: на 16.07.2023 г. - сума в размер на 364.00 лв.; на 05.09.2023 г. - сума в размер на 543.00 лв.; на 21.09.2023 г. - сума в размер на 363.00 лв.; на 20.10.2023 г. - сума в размер на 363.32 лв.; на 27.11.2023 г. - сума в размер на 366.88 лв., на 28.12.2023 г. сума в размер на 5 лв., всичко на обща стойност 2001.65 лв.

Във връзка със забавяне на плащанията по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1267152 от 13.06.2023 г., ответното дружество „Фератум България“ ЕООД изпратило покани за доброволно плащане до ищеца Б. Д.. От приложените по делото заверени копия на поканите се установява, че ответното дружество „Фератум България“ ЕООД претендира заплащане на просрочена вноска от ищеца, както следва: с Покана с изх. № 975772-23/08/2023 г. от ищеца се претентира вземане в размер на 442.66 лв., с Покана с изх. № 977096/04.09.2023 г. се претендира вземане в размер на 542.66 лв., с Покана с изх. № 1001531-22/11/2023 г. се претендира вземане в размер на 363.33 лв., с Покана с изх. № 1004663-22/12/2023 г., се претендира вземане в размер на 363.33 лв., с Покана с изх. №

1005715/03.01.2024 г. се претендира заплащане на просрочена вноска в размер на 358.33 лв.

От приложеното по делото заверено копие на Удостоверение за наличие на задължения от 03.01.2024 г., издадено от ответното дружество се установява, че ищецът Б. Д. по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1267152 от 13.06.2023 г. към дата 03.01.2024 г. има задължение в размер на 2 538.35 лв., от които 1571.02 лв. - главница, 168.90 лв.

- лихва по кредита, 0 лв. - такси и 798.43 лв. -такса за банкова гаранция.

Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е платил на ответното дружество сумата от 2 001.65 лв., от които: 2000.00 лева – главница и 1.65 лева - договорна възнаградителна лихва. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза, ако при изчисляване на ГПР бъде включено и дължимото възнаграждение за поръчителя, ГПР възлиза на 415.5228 %.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното 3 от правна страна:

С нормата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, законодателят е вменил задължение на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. И преди чл. 7, ал. 3 от ГПК обаче, съгласно практиката на СЕС, на националните съдилища е вменено задължението служебно да следят за неравноправни договорни клаузи, попадащи в приложното поле на директивите относно потребителската защита, като националният съд не само се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, но и служебно разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Съгласно решението по дело С243/08 СЕС, националният съд следва служебно да следи за неравноправни клаузи в договори с потребителите във всички случаи, когато от доказателствата по делото може да се установи, че в договора между страните се съдържа неравноправна клауза, и да не прилага тази клауза.

А съобразно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни техни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Настоящият случай е такъв, тъй като в исковата молба се навежда възражения за недействителност на договора за потребителски кредит.

Между ищеца Б. Д. и „Фератум България“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1267152/13.06.2023 г., при което ищеца е имал качеството на кредитополучател.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит от 13.06.2023 г. по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор от 13.06.2023 г. е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че ищеца Б. Д. , в качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения Договор за предоставяне на потребителски кредит се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗПК и ЗЗП /разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи/, както и общите норми на ЗЗД.