Решение № 3480 от 30.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4531/2023
- Вид
- Решение № 3480
- Подписан
- 30.10.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 , ал.3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- чл. 30 · Закон за пътищата
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3480 гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110104531 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. И. и И. Г. - изпълнителни директори, чрез процесуален представител „Еднолично адвокатско дружество Д.“, с адрес: ***, БУЛСТАТ ***, с управител - адв. Б. Д., е сезирало РС Варна с искова молба, предявена на 10.04.2023 г. против ответната страна ***, чрез представител на територията за административна област - Варна Областно пътно управление - Варна, адрес: *** -Директор на Областно пътно управление - Варна.Видно и от титулната част на иска - предявения главен осъдителен иск е с цена от 1397,90 лева, а акцесорния за присъждане на лихва за забава с цена от 329,67 лева.Съдът е квалифицирал исковете с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:
При ПТП станало на 27.10.2020 г. при движение по път Е 87 Варна - „***“ в посока „***“, след отбивката за „***“, Д. Л. Ж., като водач на МПС с марка „***“, ДК № ***, собственост на „***“ ЕООД преминал през голяма необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което се повредили предни и задни дясна гуми и джанти.
Между ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ и собственика на МПС с марка „***“, ДК № ***, собственост на „***“ ЕООД бил сключен договор за застраховка „Каско стандарт“ със застрахователна полица № 4704200280000087 материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и обвързваща страните за периода от 17.01.2020 г. до 16.01.2021 г. Щетите нанесени на „***“, 1
ДК № ***, собственост на „***“ ЕООД Варна били подробно описани в опис-заключение по щета № 470420202052181. При настъпилото застрахователно събитие , твърди ищцовата страна, че били увредени предни и задни дясна гуми и джанти.Твърди се в исковата молба, че на 14.12.2020г. била преведена сумата от 1372.90 лева на „ ***“ ЕООД, сервиза отстранил щетите по увреденото МПС. За ликвидация на щетата в ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ били сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
На следващо място в исковата си молба ищцовата страна сочи, че причина за настъпването на застрахователното събитие била необозначена дупка на пътното платно, а ответната *** носела отговорност пред пострадалия собственик на автомобила, тъй като нейните работници и служители не били изпълнили задължението си по поддържане на пътното платно в изправност. Неизпълнението на задълженията по чл. 167, ал. 1 от ЗДП представлявало виновно причиняване на вредата, поради което и ищецът ангажира отговорността на *** по чл. 49 от ЗЗД . *** съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗДС следвало да полага грижи за имотите и вещите - държавна собственост, които управлява като добър стопанин, тъй като представлявала държавно предприятие, като съгласно чл.
167,ал.(1) от ЗДв.П : „Собствениците или администрацията, управляваща пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.“
При тези фактически твърдения ищцовата страна по същество е обосновала правния си интерес от водене на осъдителните искове против ответната страна, посочила е и банкова сметка по която желае да бъде извършено плащането, а в уточнителната си молба е наведено твърдение, че на ответника е била изпратена регресна покана с изх. № 03621/26.01.2023 г., връчена му на 31.01.2023 г., по която ищецът получил отказ с изх.№ 53-00- 158/03.02.2023 г. да му бъдат възстановени направените разноски по отстраняване на настъпилите вреди от застрахователното събитие.
Отправеното по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК искане до съда е : да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди АПИ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Председател на управителния съвет Л. Л., чрез представителна територията за административна област - Варна ***а ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ сумата от 1397,90 лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1372,90 лева и разноски по ликвидация на щетата в ЗЕАД „Б. В. И.
Г.“ в размер на 25 лева, лихва за забава в размер на 329,67 лева за периода от 14.12.2020 г. до 10.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 10.04.2023 г., до деня на пълното изплащане на сумите, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправено е искане в полза на ищцовата страна да се присъдят сторените по делото съдебно деловодни разноски.В подкрепа на твърденията и искането си ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна - *** -гр.София, представлявана от Председателя на Управителния съвет, чрез процесуален представител-Л. Ч.-Главен 2 юрисконсулт на Областно пътно управление -Варна , със съдебен адрес: *** , депозира по делото писмен отговор на исковата молба, заведен във ВРС с рег. вх. № 38547/23.05.2023г.
Ответникът оспорва предявеният от застрахователното дружество иск против *** гр.София чрез Областно пътно управление-Варна за заплащане на сумата от 1397.90 лв. представляващо изплатено застрахователно обезщетение по щета №470420202052181 в размер на 1372.90 лв. и разноски по ликвидационната преписка в размер на 25,00 лв. , лихва за забава в размер на 329,67 лв. за периода от 14.12.2020 г. до 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на пълното изплащане на сумата, присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.Счита исковата претенция за неоснователна, вкл. и по размер, поради което я оспорва.
Оспорва валидността на застрахователното правоотношение и процедурата по изплащане на застрахователното обезщетение.
Счита, че не са спазени правилата, по които се осъществява действието на застрахователното правоотношение, поради което и намира за недопустимо претендираното възстановяване на изплатеното от страна на АПИ. Нещо повече: ответната страна твърди, че застрахователят въобще не следвало да изплаща обезщетение за нанесените щети по гумите на автомобила. Не били представени доказателства, че са изпълнени изискванията по Глава четвърта, раздел I „Регистриране, уведомяване и доказване на застрахователното събитие“.
Нямало доказателства, че събитието било регистрирано на тел. номер *** и че са изпълнени инструкциите на застрахователя. Видно било от приложеното Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, че датата на която то е подписано е 27.10.2020 г., но кога било регистрирано от застрахователя не било отбелязано.
Налице според ответника са пречки за встъпване в правата на увреденото лице, поради което счита, че не следва да отговаря пред застрахователното дружество в качеството си на собственик на вещта (пътя).
Ищецът твърдял, че е изплатил застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 27.10.2020 г. на път I-9, след отбивката за к.к.“***“.Във връзка с горното твърдение, ответникът не оспорва факта , че път I-9 е част от републиканската пътна мрежа и че на основание чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата се управлява от ***, чрез специализираното й звено -Областно пътно управление-Варна.
Твърди се от ответника, че за ПТП не бил съставен протокол от компетентните органи. Приложени към исковата молба били декларации на водача на пострадалото МПС, както и на свидетел на събитието. В декларацията си, водачът Д. Л. Ж., сочел, че на дата 27.10.2020 г. управлявал моторното-превозно средство и движейки се по посочения път, преминал през необезопасена дупка на пътното платно, качил се на бордюр и увредил предна и задна дясни гуми и джанти.
Ответникът оспорва отразения механизъм на настъпване на ПТП в декларациите, оспорва твърдението, че ПТП е реализирано на път I-9, както и описаните в декларациите 3 щети. Счита, че щетите не са настъпили в резултат на процесното ПТП.Твърди, че в посочения пътен участък към дата на ПТП не е съществувало необозначено и необезопасено препятствие на пътя - дупки, още по-вече да е довело до настъпване на ПТП, при което да са причинени описаните щети по автомобил марка „*** *** „ с ДК №***.
Ответникът счита, че причината за ПТП не следва да се търси в действията (бездействията) на ответника, нито във свойствата на веща, а в поведението на водача на МПС. Твърди, че водачът с поведението си е допринесъл в изключителна степен и има изключителна вина за реализиране на ПТП и настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на акцесорния иск - ответникът оспорва основателността на иска за заплащане на лихва за забава за периода от 14.12.2020 г. до 10.04.2023 г. Видно според ответника било от приложените писмени доказателства към исковата молба, че поканата за доброволно плащане на застрахователното дружество била изпратена на дата 26.01.2023 г. и получена в Областно пътно управление-Варна на 31.01.2023 г. Тъй като не бил определен срок за плащане, датата от която следва да се счита, че АПИ изпаднали в забава била 01.02.2023 г.
На следващо място в отговора на искова молба е инкорпорирано искането с правно о с н . чл.219 ГПК.В отговора на искова молба ответникът е изразил становище по доказателствените искания на ищеца, като е направил допълнителни искания.
С Определение № 6492/30.05.2023 г. , съдът е допуснал на осн. чл.220 ГПК участие на трето лице помагач по настоящото дело и конституирал „И. „ ЕООД , ЕИК *** , представлявано от управителя М. Г., със седалище и адрес на управление: *** в качество на трето лице помагач на страната на ответника , на основание чл. 219 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 06.10.2023 г. от ищцовата страна, представлявана от адв.Б. Д. от АК Варна поддържа предявения иск и моли за уважаването му ведно с присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В същото съдебно заседание ответната страна представлявана от юрисконсулт Л. Ч. моли съда за отхвърляне на исковата претенция , а в условията на евентуалност да бъде отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на вода на л.а., който познавал добре пътя . Ответната страна също претендира разноски по делото изразяващи се в присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответника не изпраща представител и не изразява становище по същество на спора . ( В писмено становище от 22.06.2023 г. ТЛП оспорва иска, като поддържа възраженията изложени от ответника в отговора на искова молба. )
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
На 30.12.2020 г. между „Б. В. И. Г.“ и „*** „ ЕООД е бил сключен договор обективиран в застрахователна полица Каско стандарт, клауза „ пълно каско „ за л.а. „*** 4
***“, с рег. № *** , с номер на полицата 4704200280000087 и срок на валидност 00:00 ч. на 17.01.2020 г. до 23:59 ч. на 16.01.2021 г. Изрично в полицата е посочен ползвател на л.а.
„***“ЕООД застрахователна сума 32 636.00 лв., застрахователна премия по раздел Каско 979.08 лв. и общо дължима сума 998.66 лв./л.5 /
На 2.11.2021 г., пред ищеца - застраховател са постъпили Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „ Каско „ и „ Гражданска отговорност „ по повод застрахователно събитие от 27.10.2020 г. ведно с Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица Каско стандарт, собственоръчно попълнена от Д. Л. Ж. / л. 8 и л.9 /.
Видно от л. 9 - ти от страна на ищцовото дружество на 2.11.2020 г. е съставен Опис на претенция по № 50 - *** /20/ 2.11.2020 г. в който опис за посочени за подмята следните детайли по л.а.“ *** ***“ с рег. № *** :1 .джанта лята пр. д , 2. Джанта лята з.д., 3 . гума з. дясна Нankook 195/65/15 70 % ост. ст-ст и 4.гума пр.дясна Н ankook 195/65/15 70 % ост. ст-ст.Видно от л.10 - ти с Възлагателно писмо от 2.11.2020 г. ищцовото дружество съгласно договор с „*** „ ЕООД е възложило на посоченото ЕООД да извърши ремонт на МПС с рег.№ *** . Приобщените на листи от 10 -ти гръб до л. 15 вкл. заверени копия на : фактура № 0000012774/01.12.2020 г.; калкулация на претенция № 50-04000-04439/20; приемно-предавателен протокол от