Решение № 269 от 29.11.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Шумен, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500447 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №466/20.06.2024 г., постановено по гр.д.№1203/2023 г., ШРС е осъдил „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, с адрес на управление: гр.

София, р-н ......, бул. „........“ №201, представлявано от А.Н.Ц., с регистрирано поделение /клон/ „Мрежови експлоатационен район Шумен“, код по Булстат 1752013040050, с адрес: гр. Шумен, бул. „.......” №1, представлявано от Д.Х.Х. да заплати на „РВЦ” ООД, ЕИК 837037253, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „......” №42, представлявано от И.Р.Ц., със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „.......“ №43, чрез АД „М., К.и С.“, сумата от 1906,95 лева, представляваща невърната гаранция по развален между страните договор №МЕР-ШН-ДОГ-26/30.09.2019 г. за изготвяне на работен проект, ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба01.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 67,80 лева, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.01.2023 г. до 22.05.2023 г., както и сума в размер на 726, 50 лева, представляваща направените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът, който обжалва решението на районния съд. Излага, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявеното от тях генерално възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност относно главния иск. Поддържа въведения още с отговора на исковата молба отвод за пресъдено нещо, тъй като предявената претенция за невърната гаранция е била вече предмет на предходно производство по гр.д. №1566/2020 г. по описа на ШРС, приключило с влязло в 1 сила решение №259/22.11.2022 г. по в.гр.д. №46/2022 г. по описа на ШОС, поради което моли съда производството да бъде прекратено като недопустимо и отхвърли предявения повторно граждански иск, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „РВЦ“ ООД гр. Шумен чрез адв. К. М. от АК – Варна, с който взема становище за неоснователността й.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ШРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Независимо от това, във връзка с наведените от доводи във въззивната жалба за неправилност на решението, следва да се посочи следното:

Въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Гр. д. №1203/2023 г. по описа на ШРС е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „РВЦ” ООД гр. Шумен срещу „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, Мрежови експлоатационен район – Шумен, гр. Шумен, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1906,95 лв. представляваща невърната гаранция по договор №МЕР-ШНДОГ26/30.09.2019 г. за изготвяне на работен проект, ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба и сумата от 67,80 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 15.01.2023 г. – 22.05.2023 г..

В исковата молба се твърди, че по повод възникнал между страните спор във връзка с предприето разваляне на договора от страна на ответника, с решение по в.гр.д. №46/2022 г. по описана ШОС ответникът е осъден да заплати на ищеца уговореното възнаграждение за изпълнения от него първи етап от договора – изработване на работен проект, като съдът е счел, че договорът не е валидно развален от ответника, поради липса на предпоставки за 2 това. Междувременно ответникът осуетил възможността ищецът да изпълни изцяло договора, като дори възложил изпълнението на втори етап на трето лице и изпълнен от „.....“ ЕООД. Твърди, че поради това и на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД развалил договора за обществена поръчка и е поканил с писмо от 11.01.2023 г. ответникът да му върне платената от него гаранция по договора в размер на 1906,95 лв. без ДДС, ведно със законната лихва от деня на поканата, в 3-дневен срок от нейното получаване.

С отговора на исковата молба ответникът направил възражение за недопустимост на претенциите, поради формирана сила на пресъдено нещо относно претенцията на изпълнителя за връщане на платената гаранция по договора за обществена поръчка с решение по гр.д. №1566/2020 г. по описа на ШРС, поддържано и с въззивната жалба.

По делото е приложено гр. д. №1566/2020 г. по описа на ШРС, от което се установява, че е било образувано по искова молба на „РВЦ“ ООД (ищец по настоящото дело) срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, Мрежови експлоатационен район - Шумен (ответник по настоящото дело) с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14 000 лева, представляваща дължимо възнаграждение по т.2.1.1 от договор за обществена поръчка №МЕР-ШН-ДОГ 26/30.09.2019 г., за изготвяне на работен проект, ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба и сумата от 1 906,95 лева, представляваща платена от ищеца гаранция по договора, поради отказ на ответника от договора, ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба, както и за приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи неустойка в размер на 1 029,78 лева на основание чл. 14.1 договора. В срока за отговор ответникът предявил насрещен иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 1029,78 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 14.1. вр. чл. 7.3, б. „в“ от договор за обществена поръчка.

С решение №260391/02.11.2021 г. първонстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца осъдителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 14000 лева, представляваща договорено в разпоредбата на чл. 2.1.1 възнаграждение за изготвяне на работен проект по договор за обществена поръчка №МЕР-ШН-ДОГ 26/30.09.2019 г., ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба; осъдителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 87, вр. чл. 55, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 111, ал. 9 от ЗОП – за сумата от 1 906,95 лева, представляваща претенция за заплатена гаранция от 5% от стойността на договор за обществена поръчка №МЕР-ШН-ДОГ 26/30.09.2019 г. и отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 92 от ЗЗД, за приемане за установено между страните, че „РВЦ“ ООД не дължи на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, Мрежови експлоатационен район Шумен сумата от 1 029,78 лева, представляваща начислена неустойка на основание чл. 14. 2 от договор за обществена поръчка № МЕР-ШН-ДОГ 26/30.09.2019 г., и е осъдил " РВЦ " ООД да заплати на "Електроенергиен системен оператор " ЕАД, " Мрежови експлоатационен район Шумен " сумата от 1 029,78 лева, представляваща начислена неустойка на основание чл. 14. 2 от 3 договор за обществена поръчка.

С решение №259/22.11.2023 г. по в.гр.д.№ 46/2022 г. на ШОС, въззивният съд е отменил решение №260391/02.11.2021 г. по гр.д. № 1566/2020 г. на ШРС в частта, с която е отхвърлен предявения от „РВЦ“ ООД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, Мрежови експлоатационен район – Шумен осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 13 888 лева, представляваща договорено в разпоредбата на чл. 2.1.1 възнаграждение за изготвяне на работен проект по договор за обществена поръчка №МЕР-ШНДОГ26/30.09.2019 г. за възлагане на проектиране, доставка и изграждане на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система, контрол на достъпа и периметрова охрана на пост „Търговище 2“, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, като вместо него е постановил друго, с което е осъдил „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, Мрежови експлоатационен район - Шумен да заплати на „РВЦ“ ООД, на основание чл.

266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 13 888 лева, представляваща договорено в чл. 2.1.1 от договор за обществена поръчка №МЕР-ШН-ДОГ26/30.09.2019 г. възнаграждение за изготвяне на работен проект, съответно на изпълнената част от договора, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.08.2020 г. до окончателното й плащане. Потвърдил е решението на ШРС във всички останали части.

С определение №719/02.10.2023 г. по ч.к.т.д. №1461/2023 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС е потвърдено разпореждане №132/10.04.203 г. по в.т.д. № 46/2022 г. на ШОС, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД касационна жалба срещу решение №259/22.11.2023 г. по в.гр.д. №46/2022 г. на ШОС.

От изложеното е видно, че настоящата претенцията за връщане на платена при сключване на договора за обществена поръчка между страните гаранция в размер на 1906,95 лв. се основава на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене във водения между страните предходен исков процес – 25.10.2023 г., обуславящи ново, различно основание, поради което и отводът на ответника за присъдено нещо е неоснователен.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:

Не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за обществена поръчка №МЕР-ШН-ДОГ-26/30.09.2019 г. за възлагане на обособена позиция №1 от обществена поръчка, с предмет „Проектиране, доставка и изграждане на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система, контрол на достъпа и периметрова охрана в обекти на ECO ЕАД, „МЕР Шумен”. Няма спор, че съгласно чл. 5 от договора ищецът е гарантирал изпълнението на свои задължение с гаранция за добро изпълнение в размер на 1 906,95 лева и че гаранцията е заплатена от ищеца на ответника, като последния не е върнал гаранцията. В т. 5.12 е предвидено, че гаранцията или съответната част от нея не се освобождава, ако в процеса на изпълнение на договора е възникнал спор между страните относно неизпълнение задълженията на изпълнителя и въпросът е отнесен за решаване пред съд. В т. 5.14 отразено, че възложителят има право да 4 задържи гаранцията за изпълнение в пълен размер при пълно неизпълнение, в т.ч. когато изпълнените работи не отговарят на изискванията на възложителя, и разваляне на договора от страна на възложителя на това основание. Между страните е прието за безспорно, че по повод изпълнение/неизпълнение задълженията на страните по договора е водено и приключило гр.д. №1566/2020 г. по описа на ШРС.

В първото с.з. в производството пред първата инстанция ответникът чрез процесуалния си представил е заявил, че с едностранно волеизявление (уведомление изх.