Решение № 633 от 19.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Б., 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120202419 по описа за 2025 година

Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М-Б.“, ООД ЕИК **********, представлявано от управителя Р.А.Хр. с посочен адрес за призоваване ***************** против Наказателно постановление №22-0002381/26.06.2025 г. на главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Б. към ГД „АИ“, с което на дружеството жалбоподател е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лв. на основание чл.96г,ал.1, предл.2 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.7б,ал.1,изр.1 от Закон за автомобилните превози.

В жалбата са изложени бланкетни възражения за процесуална незаконосъобразност на издаденото НП, със съждения във вид на декларация за неспазване на задължителните реквизити при издаване на НП, предвидени в чл.57,ал.1 ЗАНН, респ. за неспазване съдържателните критерии на чл.42,ал.1 ЗАНН при съставяне АУАН.Твърди се,че липсващото пълно и ясно изброяване на елементите от обективния състав на нарушението са затруднили правото на защита на санцкионираното дружество. Посочва като съществен недостатък на НП, обуславящ материалноправната му незаконосъобразност липсата на обсъждане и отразяване от наказващия орган на притежаваното Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз, което отменя обективната съставомерност на деянието по чл.7б,ал.1 ЗавПр.

Въззивникът, редовно призован в о.с.з., не се представлява. Постъпила е подробна писмена защита от неговия пълномощник адв.Р., който моли за отмяна на атакуваното НП.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита,с която се поддържа материална и процесуална законосъобразност на НП и доказаност на нарушението.

Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства,като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна 1 следното:

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 09.06.2025 г. в ОО „АА“ гр. Б. след извършена комплексна проверка на „М-Б.“ ООД с БУЛСТАТ **********,притежаващо лиценз на общността №**** за превоз на пътници, в качеството си на преводач, се установило,че на дата 28.02.2025 г. е допуснал извършване превоз на пътници по редовна линия в гр.К. на автобус „С.“ с рег. №*********, видно от пътен лист серия 74 №16/28.02.2025 г. с водач Ж.М.Ст. ЕГН**********, който не притежавал карта за квалификация на водача от съответната категория „Д“, придобита на 23.07.1996г. В обстоятелствената част на акта и НП е възприето изрично,че нарушението е извършено на 28.02.2025 г. и констатирано в ОО „АА“ гр.Б..

На 09.06.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с който на дружеството е вменено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП . Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството лице.

В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН не е депозирано възражение от жалбоподателя.

Въз основа на съставения акт на 26. 06.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- главен инспектор в ОО „АА“-Б. счел фактическите констатации в акта за несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била определена идентична правна квалификация на нарушението по чл.7б,ал.1,изр.1 от Закон за автомобилните превози. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.96г,ал.1,предл.2 Закон за автомобилните превози, наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Към административно-наказателната преписка са налични и съдът кредитира пътен лист серия 74 №16/28.02.2025, в който са фиксирани изпълнявани маршрути в гр.К. с начален час на тръгване 04.00 ч. от автогара и краен час на пристигане на автогара 06.20 ч. и автобус „С.“ с рег.

№******.

В случая, видно от представените по делото справки в система DQC карти на ИА "Автомобилна администрация", се установява, че Ж.М.Ст. има издадена карта за квалификация на водач на 26.07.2016 г., валидна до 02.07.2021 г. Водачът не е притежавал карта за квалификация в периода от 03.07.2021 г, до 28.02.2025 г., а същият е разполагал само с издаденото на 14.09.2021 г.

Удостоверение №142-005877 –за периодично обучение от 09.09.2021 г. до 14.09.2021 г., т.к. водачът е придобил категория Д.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници,в т.ч. показанията на актосъставителя К. Г. Л., като подлагайки ги на аналитично изследване, съдът прие същите за достатъчна доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна – дружество, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Наказателното постановление било връчено лично на представляващия жалбоподателя на 01.07.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок на 11.07.2025 г., депозирал жалба срещу горепосоченото НП по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна проверка за материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, като съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган,а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице, като тяхната нормативна компетентност произтича от чл.92,ал.2 и чл.92,ал.1, вр.чл.91,ал.3 ЗАвПр , а оперативната им компетентност произтича от приложената по делото Заповед №РД-08-107/29.02.2024 г., за наказващия орган и приобщената длъжностна характеристика за актосъставителя,както и Заповед №РД-01-294/14.04.2025г. на изп.директор на ИА „АА“ за командироване на актосъставителя Т.А. от 14.04.2025 г. до 13.04.2026 г. в ОА „АА“ Б..

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. На следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя минимум от съдържателни елементи е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставяне на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Фактическата рамка на нарушението е детайлизирана в степен,придаваща процесуална годност на АУАН и позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. Нормата на чл. 7б, ал. 1,изр.1 от ЗАвтП съдържа в себе си задължение за лицензираните превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача, и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория, което е и нарушеното правило за поведение в случая. В конкретика логическата същност на нарушението се отнася до допускане от страна на санкционираното дружество „М-Б.“ ООД на превоз на пътници с автобус и с водач, който не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория Д.

Ето защо съдът приема,че липсва неяснота или непълнота по см. чл.42, т.3 и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН, ограничаваща правото на защита на жалбоподателя. Предвид изложеното според съда липсват формални основания за отмяна на атакуваното НП.

В сферата на дължимия анализ по приложението на материалния закон:

С разпоредбата на чл.7б,ал.1,изр.1 Закон за автомобилните превози е предвидено задължение за лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. С чл.7б.ал.1,изр.2 3

ЗавПр. е уреден срокът на валидност на карата за квалификация на водача, като се предвижда,че според съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.

В случая не е спорно,че санкционираното дружество има качество на "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози ,във вр.с което е задължено да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по чл.

7б, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.

В разпоредбата на чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация е нормирано изискването, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.96г,ал.1 ЗавтПр .: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“

От събраните доказателства се установява, че на 28.02.2025 г. е извършен обществен превоз на пътници, за който се изисква валидно СУМПС от категория "Д“, каквото водачът Ж.Ст. е притежавал, но същият е превозвал пътници без карта за квалификация на водача за съответната категория „Д“.

В случая може да се направи единствено извод за формално осъществен състав на нарушението по чл.7б,ал.1, изр.1 ЗавтПр. от „М-Б.“ООД. И това е така, т.к. на посочената дата 28.02.2025 г. дружеството-жалбоподател, макар и да е допуснало Ж.Ст., в качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП на автобус - марка „С.“ с рег. № ********* да извърши превоз на пътници, без да разполага с валидна карта за квалификация на водач, то този водач е разполагал с Удостоверение №142-005877/14.09.2921 г. за професионална компетентност за извършване превоз на пътници след преминато периодично обучение.

Видно от разпоредбата на чл. 18,ал.1, изр.1 Наредба № 41 от 4.08.2008 г.:“ Периодичното обучение се провежда на всеки пет години с цел усъвършенстване и актуализиране на знанията на водачите, свързани с тяхната работа.“