Решение № 569 от 12.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Варна, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Веска П. П. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500466 по описа за 2023 година за да произнесе съобрази следното:

Поизводството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Н. Х. М. от гр. Варна, подадени чрез процесуален представител срещу Решение № 1332/10.05.2022 год., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 3742/30.11.2022 год., постановени по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна, с които е прекратен с развод сключеният на 09.05.1992 год. в гр. Варна граждански брак между П. С. М. и Н. Х. М., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство и е обявено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.

В жалбите са наведени оплаквания, че решението е неправилно.

Оспорен е изводът на съда, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът за развод, предявен от съпругата П. С.

М., да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност, в случай, че въззивният съд приеме, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод, се твърди, че решението в частта му относно вината е неправилно. Въззивникът счита, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпругата, предвид установеното по делото усвоено и поддържано от нея противобрачно поведение, а изводът на първоинстанционния съд за виновно поведение на двамата съпрузи е неправилен и необоснован. В евентуалност се настоява за отмяна на решението в частта му относно вината и за постановяване на друго, с което да се обяви, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на 1 съпругата П. С. М..

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна П. С. М., чрез процесуален представител, оспорва жалбите против първоначалното и допълнителното решения – за прекратяване на брака с развод като дълбоко и непоправимо разстроен и за вината за дълбокото му непоправимо разстройство – счита, че решенията са правилни и настоява да бъдат потвърдени.

От Н. Х. М. е подадена и частна жалба против Определението № 7977/21.07.2022 год. по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на първоначалното решение № 1332/10.05.2022 год. по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските. В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно, постановено е в нарушение на нормата на чл. 329, ал. 1 ГПК, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се измени първоначалното решение в частта му за разноските, като се отмени в частта, с която в тежест на жалбоподателя – ответник по брачния иск за развод, са присъдени разноски.

В писмен отговор насрещната страна - П. С. М., чрез процесуален представител, оспорва частната жалба, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.

В съдебно заседание въззивникът Н. М., чрез процесуален представител, поддържа жалбите си.

В съдебно заседание въззиваемата П. М., чрез процесуален представител, оспорва жалбите, поддържа подадените писмени отговори.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВнРС е образувано по предявен от П. С. М. срещу Н. Х. М. иск за прекратяване на сключения помежду им на 09.05.1992 год. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна граждански брак с развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, като излага следните основания за това: В началото съвместният им живот протичал нормално, отношенията им били добри, взаимно се уважавали и си помагали. Впоследствие отношенията им започнали да се обтягат, ответникът се проявил като личност с властен и деспотичен характер, демонстрирал неуважително и пренебрежително отношение към съпругата си, винаги сам взимал решения по всички въпроси, касаещи семейството, не позволявал на ищцата да изрази собствено мнение, не я зачитал и уважавал като съпруга, домакиня и майка; интересувал се единствено от пари; не полагал никакви грижи за семейството, забранил на ищцата и децата да поддържат всякакви контакти с майка й и с втория й баща, наричал ги „алчни“ и „неблагодарни“. Ищцата описва и случай, при който ответникът използвал неистински документ /пълномощно/, чрез който се разпоредил с притежаван от страните в режим на СИО лек автомобил и горното окончателно подкопало доверието в съпруга й.

В резултат на описаното поведение на съпруга, между страните настъпило пълно отчуждение, датиращо от дълго време, но ищцата търпяла 2 това положение заради децата, докато навършат пълнолетие. През месец юли 2021 год. напуснала семейното жилище и заживяла другаде. Счита, че бракът й с ответника е изпразнен от съдържание, съществува само формално, като се настоява за прекратяването му с развод по вина на ответника.

Ответникът оспорва брачния иск, счита, че бракът не е дълбоко и непоправимо разстроен, а това състояние на брачните отношения е временно и поправимо. В евентуалност – в случай, че съдът приеме, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, излага, че това е по изключителна вина на съпругата му. Оспорва наведените от нея твърдения относно вменените му брачни провинения, като излага, че не отговарят на истината. Твърди, че през време на брака е полагал усилия да осигури благополучието на семейството; подкрепял е съпругата си в трудни моменти, грижел се е за нея и за децата, благодрение на неговата подкрепа ищцата успяла да завърши две висши образования, като през време на отсъствието й е полагал грижи за децата и е осигурявал материално семейството. Твърди, че през 2018 год. ищцата установила извънбрачна връзка с друг мъж и през месец юли 2021 год. е напуснала семейното жилище и заживяла с него. В случай, че се установи, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и следва да бъде прекратен с развод, ответникът счита, че това е по изключителна вина на съпругата и настоява съдът да се произнесе по въпроса за вината в този смисъл.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуален представител, поддържа брачния си иск за развод, заявява категоричното си желание бракът да бъде прекратен с развод. Не оспорва, че през месец юли 2021 год. е напуснала съпруга си.

В съдебно заседание ответникът оспорва иска за развод, счита, че бракът не е дълбоко и непоправимо разстроен и настоява за отхвърляне на иска, а в евентуалност – за прекратяване на брака с развод по вина на съпругата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение № 54834/09.05.1992 год., изд. от община Варна, е видно, че страните са сключили граждански брак на 09.05.1992 год. пред длъжностно лице по гражданското състояние при община гр. Варна.

Не е спорно по делото, че от брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца.

Не е спорно също, че през месец юли 2021 год. ищцата е напуснала семейното жилище на страните в гр. Варна и оттогава страните са във фактическа раздяла.

На 26.11.2021 год. ищцата е подала жалба в РП-Варна за това, че ответникът е използвал неистински документ /пълномощно/, чрез който се разпоредил с притежаван от страните в режим на СИО лек автомобил.

Доказателства за резултата от подадената жалба няма ангажирани.

3

В подкрепа на наведените от всяка страна твърдения за усвоено и поддържано противобрачно поведение от другия съпруг са ангажирани гласни доказателства.

В показанията си свидетелката С. П. С. (майка на ищцата) описва ищцата като грижовна майка и безупречна домакиня. Ответникът се държал неуважително и грубо със съпругата си. Описва случаи, при които когато ищцата се опитвала да каже нещо, да изрази собствено мнение по даден въпрос, а ответникът я прекъсвал с думите „Ти не се обаждай.“ Заради демонстрираното от ответника поведение, ищцата се чувствала некомфортно в негово присъствие. Свидетелката споделя, че е изумена как дъщеря й е търпяла толкова години подобно отношение. В момента страните не живеят заедно, не поддържат контакти, ищцата е напуснала семейното жилище.

Ищцата споделила със свидетелката, че не желае да живее с ответника и е решила окончателно да сложи край на брака им.

От показанията на свидетеля С. К. С.ов (втори съпруг на майката на ищцата) се установява, че в момента страните не живеят заедно; ищцата е напуснала съпруга си. Децата на страните споделили със свидетеля, че им било забранено от ответника да контактуват със свидетеля и съпругата му С.

С..

В показанията си свидетелят Н. И. М. (без родство и дела със страните) заявява, че към момента не знае з а да има проблем между съпрузите.

Страните не живеят заедно, а причината била, че ищцата имала връзка с друг мъж. Откакто са се разделили страните два пъти (през юли или август 2021 год.) са присъствали на събирания с общи познати. Не знае ищцата да се е връщала в дома на страните. Описва случай, при който преди време страните гостували в дома на свидетеля и ищцата споделила, че била много доволна от своя съпруг, тъй като бил много грижовен към нея и към децата.

От показанията на свидетеля Д.В.Н. (без дела и родство със страните) се установява, че на 26-ти юли 2021 год. ответникът му споделил, че ищцата си изнесла багажа от общото им жилище и го е напуснала. Причината за това, според свидетеля е, че ищцата е започнала да се среща с дрг мъж. Споделя, че на записи от камерите пред аптека в гр. Д., в която работела ищцата, я е виждал прегърната с друг мъж.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие, взаимопомощ, при което и в тези случаи брачната връзка съществува само формално и няма съдържанието, каквото изискват законът и моралът.

Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите.

Установените по делото факти обосновават извода, че между страните по делото е настъпило пълно отчуждение и откъснатост, духовна, физическа, 4 материална, които са несъвместими с нормалното съдържание на брака. В него липсват обич, взаимно уважение, доверие, привързаност, общност на възгледи и интереси. Бракът между страните не притежава онова съдържание, което законът влага в него. Той е лишен от присъщите му социални характеристики и цели. Аргумент в подкрепа на този извод е и установената по делото фактическа раздяла между съпрузите, която трае и понастоящем, през която страните не поддържат контакти помежду си, установената и поддържана и понастоящем извънбрачна връзка на ищцата с друг мъж, а също и нееднократно заявеното от нея категорично нежелание за съвместен живот с ответника.

При това положение съдът намира, че брачната връзка е опразнена от всякакво съдържание.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Той съществува само формално и продължаването му не е в интерес на страните и на обществото.

Горният извод се налага от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства. Вярно е, че свидетелката С. С. е майка на ищцата, а свидетелят С. С.ов – неин втори баща, но именно поради близките си отношения същите имат непосредствени впечатления от брачните отношения на страните и установяват конкретни факти и обстоятелства, свързани с тях. Показанията на свидетеля Н. М., че страните били „образец“ на семейство са оценъчни съждения, а не свидетелства за конкретни факти от семейния живот на страните, освен това показанията му са и в противоречие с установените от свидетелите С. и С. С.ов конкретни случаи , при които ответникът е унижавал съпругата си и е уронвал нейния авторитет пред присъстващите, както и с установените от самия свидетел, а също и от свидетеля Д. Н. факти относно установената и поддържана от ищцата извънбрачна връзка с друг мъж и категоричното й нежелание за съвместен живот с ответника.