Решение № 20456 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20456 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110100571 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „ТЕСДО“ ЕООД, с която е предявен срещу ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 46.02 лв., представляваща платена без правно основание в полза на ответника сума по договор за кредит № 9950305016 от 08.01.2020 г. от страна на кредитополучателя Н.Н.В., която последният е цедирал в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.01.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е дружество с ограничена отговорност, чийто основен предмет на дейност е насочен към предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“. По повод на създадените между дружеството и трето неучастващо за процеса лице - Н.Н.В. контакти, било установено, че последният е предал на “Вивус. БГ“ ЕООД парични суми без правно основание. Така между „Тесдо“ ЕООД и Н.Н.В. бил сключен Договор за цесия от 02.06.2023 г., с който договор Н.Н.В., в качеството си на кредитор, прехвърля на „Тесдо“ ЕООД вземанията си към “Вивус. БГ“ ЕООД в общ размер от 46,02 лв., ведно с изтеклите лихви.

Ищецът сочи, че е съобщил за цесиите на ответника с Уведомление от 07.07.2023 г., връчено на 10.07.2023 г. от куриер.

Посочва, че вземанията са дължими поради неоснователно обогатяване на ответника за сметка на цедента на ищеца.

1

Заявява, че цедентът, в качеството му на кредитополучател по договора, сключен с ответника изцяло е изпълнил задълженията си, погасявайки всички дължими по него суми, включително и начислената му такса за бързо разглеждане, за която липсва основание за задържането й, тъй като всички надплатени суми над главницата и възнаградителната лихва са платени без основание.

Твърди се договорът за кредит между цедента и ответника, както и анекса към него да са нищожни /недействителни/ поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и/или накърняване на добрите нрави и поради липса на форма и съгласие, излагайки конкретни съображения в тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а именно: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, 19 и 20 ЗЗП, и на основание чл. 23 ЗПК следва да се дължи само главницата.

Излага доводи, че допълнителната услуга за бързо разглеждане е задължително условие за сключване на процесния договор за кредит, като без нея предоставянето му не би било възможно. Посочва, че таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР, поради което същият е неправилно изчислен и съответно непосочен, поради което претендира недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, тъй като представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.

Допълва, че в случай, че възнаграждението за бързо разглеждане бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, размерът му би надвишил максимално допустимия такъв, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Оспорва договорите за потребителски кредит като нищожни поради нарушение на изискването за посочване на ГЛП. Твърди, че липсва посочване размера на ГЛП, което противоречи на добрите нрави.

Счита договорът за паричен заем за недействителен и поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като текстът му не е написан по ясен и разбираем начин, не съдържа наличието или правото на отказ на потребителя от него считайки за нарушени и правилата, заложени в чл. 147 ЗЗП.

Моли за уважаване на предявения иск като доказан по основание и размер. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД е подал отговор, с който счита предявените искове за нередовни, недопустими и неоснователни. Излага възражения, че исковата молба не съдържа информация за обстоятелствата, от които произтича вземането, като засяга правото му на защита.

Оспорва ищецът да е придобил процесните вземания при твърденията, че приложеният договор за цесия и уведомлението не съдържат конкретизация по вид, размер и основание на придобитите вземания.

Оспорва процесният договор за цесия да е валидно сключен, както и да 2 е надлежно уведомен за твърдяното прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца. Поддържа, че в договора за цесия, както и в приложеното уведомление не е извършена индивидуализация на процесните вземания.

Навежда доводи за нищожност на договора за цесия поради нарушаване на добрите нрави, липса на основание и предмет. Твърди, че договорът за цесия не може да бъде сключен под отлагателно условие, каквито характеристики има процесния договор. Счита, че ищецът злоупотребява с права.

Оспорва договорът за цесия да е бил валидно сключен, като се позовава на вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на ищеца, а именно: дружество, занимаващо се с финансиране на съдебни дела и изкупуване на вземания.

С тези аргументи моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази становището на страните и взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ответника по спора /с предишна търговска фирма „4финанс“ ЕООД/ и Н.Н.В. е сключен договор за потребителски кредит № 9950305016/08.01.2020 г., изменен с Анекс за допълнителна сума от дата 09.01.2020 г.

Видно от представения по делото Анекс, на В. е отпуснат кредит за сума в общ размер на 500 лева /след допълнителната сума/, при лихвен процент 40.97 % и ГПР в размер на 49.7 %. Уговорена е такса в размер на 58.25 лева за „експресно разглеждане“ на кредита. Общата дължима сума по кредита е в размер на 634.23 лева с падеж на цялото задължение на 07.02.2020 г.

Установява се от приетата и неоспорена разписка №

0300010285504144/14.01.2020 г., че на 14.01.2020 г. Н.Н.В. е заплатил в полза на „Вивус.Бг “ЕООД по процесния договор сума в размер на 622 лева с основание „цялостно погасяване“.

Видно от приетия по делото Договор за цесия №1206/02.06.2023г. В. в качеството си на „цедент“ е прехвърлил на „Тесдо“ ЕООД вземане в размер от 58.25 лева, представляващо всички платени без основание суми по Анекс за допълнителна сума от

09.01.2021г. по

Договор за кредит

№9950305016/08.01.2020 г.

В договора за цесия е инкорпорирано пълномощно от цедента, с което цесионера е овластен да уведоми длъжника за настъпилата цесия.

По делото е представено уведомление за цесия, ведно с обратна разписка, получена от „Вивус.Бг“ ЕООД на 10.07.2023 г.

Доколкото от последната не може да се установи категорично, че пратката е съдържала именно процесното уведомление, съдът намира, че цесията е редовно съобщена на длъжника с връчването на препис от исковата молба към която е приложен договорът за цесия /в този смисъл е решение № 109 от 13.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1050/2015 г., I ТО/ 3

По делото не са ангажирани други, релевантни за спора доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 46.02 лева - заплатена от Н.Н.В. сума без основание - в изпълнение по нищожен договор за потребителски кредит, сключени между Н.В. и ответника, които вземания на физическото лице за връщане на недължимо платените суми, с които кредиторът по договора се е обогатил неоснователно, са прехвърлени в полза на ищеца по спора с договор за цесия.

В тежест на ищеца по делото е да докаже 1/ факта, на предаване на имущественото благо на ответника, в конкретния случай - извършването на плащания от страна на Н.В. в полза на ответника по договора за кредит, надвишаващи по размер усвоената главницата и 2/ сключването на валиден договор за цесия, по силата на който Н.В. е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си за неоснователно обогатяване, които има към ответника; 3/ надлежно съобщаване на ответника-длъжник за извършената цесия;

В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото - в конкретния случай, да обоснове действителността на оспорените клаузи в сключения Анекс, респективно - действителността на целия договор за потребителски кредит, включително - спазването на изискванията на ЗПК, свързани с размера на ГПР По същество на предявената претенция и във връзка с наведените възражения от ответника, касаещи липсата на активна материална легитимация на ищеца да претендира процесното вземане поради твърдяна недействителност или непротивопоставимост на сключения договор за цесия, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е. последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл. 99, ал. 2 ЗЗД.

По отношение на длъжника, цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване /в този смисъл е решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, Второ ТО, решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО.

4

С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане. За валидността на цесията е необходимо вземането да е индивидуализирано /чрез посочване на източника – юридическият факт или правоотношение, от което произтича прехвърленото вземане и страните по него/, и да бъда определимо, но не е необходимо то да е ликвидно и изискуемо – т. е. да е безспорно и определено по основание и размер, или да е настъпил падежът му.

Няма спор в практиката на съдилищата, че обект на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, но не и бъдещи такива, като същите следва да са определени или определяеми към момента на сключване на договора /така напр. Решение №196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК/. Според възприетото от ВКС разбиране, изразено в решение № 32/09.09.2010 г., определяемостта на съдържанието на престацията по договор за цесия, независимо от основанието на което се извършва тя, е изискване за действителност на сделката, била тя /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./.

В случая съдът намира, че вземанията, предмет на цесията са в достатъчна степен индивидуализирани чрез посочване в договора за цесия, в частност чл. 1, т. 3, на предмета на сделката, а именно – прехвърляне на вземане в размер на 58.25 лева, което Вълков има към ответника и което представлява платена без основание сума по процесните Договор за кредит и Анекс.

По наведените от ответника доводи за нищожност на процесния договор за цесия: