Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 12.11.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 588/2025
Вид
Решение № 238
Подписан
12.11.2025
В сила
27.04.2026
Състав
Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова, Станимир Тодоров Ангелов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. гр. Добрич, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна В.а

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна В.а Въззивно гражданско дело № 20253200500588 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх.№ 14077/24.07.2025г., подадена от Т. К. С., ЕГН ********** гр. Д., бул.„***, чрез адвокат М. Г., срещу решение № 588 от 08.07.2025г. по гр.д.№ 34/2024г. по описа на Районен съд – Добрич, с което са отхвърлени предявените от Т. К. С. срещу „Пролет“ ЕООД, гр. Д., ул. „Антон Стоянов“ № 6, ЕИК 124641656, обективно съединени искове съдът да признае незаконността на уволнението на ищеца, като отмени заповед №3/ 05.08.2024г. и заповед№ 4/05.08.2024г. на управителя на ответното дружество за уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*** Д.“.

Решението се обжалва като неправилно с доводи за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че работодателят е спазил процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, както и, че посоченото в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение по т. 1 е осъществено от ищеца. Съдът допуснал процесуални нарушения като не обсъдил всички доводи на ищеца за незаконосъобразност на уволнителната заповед и в частност за нейната немотивираност относно точно и ясно описание на извършеното нарушение, като за доказване как е формирана сумата от 10543,47 лв., кога е извършено нарушението, по какъв начин е установена неотчетената парична сума, от кои контрагенти и по кои фактури са сумите, както и кои документи са укрити, били недопустимо събрани 1 доказателства. Съдът допуснал процесуално нарушение и като не обсъдил твърдението, че работодателят не е спазил срока по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като не е връчил на ищеца заповедта в двумесечния срок след установяване на нарушението. Според заповедта нарушението било извършено в периода от 10.04.2024г. до 31.05.2024г., свидетелските показания сочели, че още през месен юни 2024г. били извършени насрещни проверки при клиенти на дружеството, при които проверки били установени липсите, а заповедта била връчена на ищеца на 19.08.2024г. Неправилен бил изводът на съда, че е без значение за законосъобразността на издадената заповед различният размер на „присвоените“ парични суми - описания в заповедта и посочения от вещото лице. При тези несъответствия, както и поради липсата на конкретно посочени в заповедта клиенти и фактури, не можело да се направи извод за присвояване на суми, а следвало да се приеме, че счетоводството на ответника не е водено редовно или че в същото съществуват некоректни записвания, които не могат да служат за направата на ревизия, която категорично да сочи, че е налице присвояване. Съдът неправилно кредитирал и се позовал на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза, като не съобразил, че описаната от експерта процедура по приемане на паричните средства и тяхното отчитане в дружеството работодател е различна от разяснената от свидетелите в съдебно заседание. Показанията на св. Т.ова опровергавали посоченото от вещото лице, че касиерът няма как да извършва корекции по отчетните листи, като вещото лице не извършило проверка на корекциите, които свидетелката заявила, че била извършила. По делото не били представени и записи от видеонаблюдението, от които да се установи дали са извършвани корекции на предадените от ищеца отчетни листи и парични суми или не. Изложени са и съображения, че вещото лице не успяло да установи дали има върнати суми от ищеца, давало вероятни отговори на зададените му в съдебна зала въпроси, като от тях ставало ясно, че е изготвило заключението си по принципни положения, на основана на предположения, а не за конкретния случай след проверка на всички документи и в частност на тези, с които са направени корекциите. Отправено е искане за отменяване на решението и присъждане на сторените в производството деловодни разноски, както на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на упълномощения адвокат Г. да бъде определено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказаната безплатна правна помощ.

В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за неоснователна и по подробни съображения срещу наведените в нея доводи, настоява да не бъде уважавана. Претендира присъждане на разноски.

Като постави на разглеждане въззивните жалби, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Въззивна жалба с вх.№ 14077/24.07.2025г. е подадена от страна с правен интерес от оспорване на решението, чрез упълномощен адвокат, в срока по 259, ал. 1 от ГПК (указан с решението, което е обявено след посочената от 2 съда в откритото заседание дата) - на 24.07.2025г., преди изтичане на срока с начало 10.06.2025г. и край 24.06.2025г., отговаря на изискванията по чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради което е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение служебно за валидност и допустимост, по правилността – в рамките на посоченото в жалбата; при липса на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Решението е валидно, постановено при надлежно упражнено право на иск, като по основателността на исковете въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх.№ 18464/27.09.2024г., подадена от Т. К. С., чрез упълномощен адвокат М. Г., с която срещу „Пролет“ ЕООД са предявени искове: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване незаконността на уволнението на ищеца и отмяна на издадените заповед № 3/05.08.2024г. и заповед № 4/05.08.2024г.

(съответно за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение) на управителя на ответното дружество като незаконосъобразни; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*** Д.“.

Ищецът е посочил, че трудовото правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор за длъжността „*** Д.“, било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание със заповед № 3/05.08.2024г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от КТ, като била издадена и заповед № 4/05.08.2024г. за прекратяване на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 от КТ, считано от 29.07.2024г. Заповедите били връчени на ищеца на 19.08.2024г. В мотивите на заповед № 3 било посочено, че ищецът е допуснал груби нарушения на трудовата дисциплина, състоящи се в следното: „1. присвояване на парични суми от продажби на стоки на дружеството, извършени в периода от 10.04.2024г. до 31.05.2024г. общо в размер на 10543,47лв. и злоупотреба с доверието, като същият задържа и укрива документи и обявява сумите за неплатени сметки от клиенти на дружеството;

2. неявяване на работа от 29.07. до 02.09.2024. без основателна причина, и отказ да даде устни или писмени пояснения за това“. Уволнението било незаконно, а издадените заповеди били незаконосъобразни, на няколко заявени основания: заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, не била мотивирана, в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като освен правно основание, тя не съдържала фактите, които го обосновават – нарушенията не били ясно и конкретно описани (какви точно продажби са извършени, на кого е продадена/доставена стоката, какви документи са укрити, какви са сумите по отделните продажби); в нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят не бил поискал обяснения от 3 работника (посочената в заповедта покана от 09.07.2024г. не била връчена на ищеца, а освен това в заповедта се сочело, че той не се явявал на работа от 29.07. до 02.08.2024г., което означавало, че не било възможно да са му поискани обяснения на дата 09.07.2024г. за нарушение, което към този момент все още не е било извършено); дисциплинарното наказание не било наложено в двумесечния срок, предвиден в чл. 194, ал. 1 от КТ предвид това, че нарушението се твърдяло да е извършено в периода 10.04. – 31.05.2024г.; работникът не бил допуснал вмененото му нарушение на трудовата дисциплина - не бил злоупотребил с доверието на работодателя: не бил присвоявал парични суми от продажба на стоки на дружеството ответник, представял на работодателя си всички документи, касаещи извършените доставки и съответно отчитал получените парични средства, не бил получи нито за себе си, нито за трето лице имотна облага, нито пък имал за цел извличане на такава, а ако ответникът бил претърпял някакви щети, то те не били породени от виновно поведение на ищеца; заповедите били издадени в нарушение на чл. 190, ал. 2 и чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят не изпълнил задължението си да събере и оцени всички доказателства с оглед установяване на евентуално извършените нарушения, не отчел каква е тежестта на тези нарушения, обстоятелствата, при които евентуално са извършени, какви са вредните последици и др. По тези съображения ищецът е настоявал за уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е оспорил исковете по съображения те да са допустими, но неоснователни. Заповедта за дисциплинарно наказание била връчена на служителя на 19.08.2024г., видно от известие за доставяне № ИД PS 9300 017K1DZ. Тя била мотивирана в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ - посочен бил нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Правното основание било надлежно посочено като чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения; други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В отговора си на исковата молба ответникът е описал извършените нарушения така: в периода от 10.04.2024г. до 31.05.2024г. Т. К. С. присвоил парични суми, общо в размер на 10 543,47 лв. от продажби на стоки на дружеството, като същият е задържал и укривал документи и обявявал сумите за неплатени от клиентите на „Пролет“ ЕООД, гр. Д., явяващо се злоупотреба с доверието на работодателя и нарушение на задълженията, съгласно длъжностна характеристика за длъжността „*” Раздел „Основни длъжностни задължения“, както следва: т. 1 - доставя до търговските обекти стоки от склада като издава фискален документ за всяка продажба; т. 2 - приема и съхранява парични средства и документи от продажбите; т. 3 - отчита ежедневно получените парични средства. Пояснено е, че от 04.07. до 28.07.2024г. ищецът бил неработоспособен, за което му били издадени четири последователни болнични листа и, че преди да излезе в 4 отпуск поради болест от 04.06.2024г. той не спазил задължението си съгласно длъжностната характеристика, а именно да отчита в счетоводството на дружеството ежедневно получените парични средства от продажбата на стоките и да извършва опис на върната стока. Няколко дни след 04.06.2024г. бил потърсен лично от управителя на дружеството и поканен да предаде фактури с парични суми от извършените продажби, които следвало да бъдат в ищеца. Това свое задължение и обещание С. не изпълнил, като едва на 04.07.2024г. занесъл в дома на друг служител на дружеството пълния обем от фактурите и стоковите разписки, които били у него, но без парични суми. В периода на отсъствие на ищеца от работа от 04.06.2024г. до 28.07.2024г. обектите за продажба на стоките са обслужвали от друг служител, който извършил обход на търговските обекти, в които ищецът доставял стоки и след извършена проверка се установило, че паричните суми са били предадени на ищеца, но не са били отчетени в касата на дружеството. Касаело се за получените от ищеца суми от следните клиенти: 1.) от ЕТ „К. Й.Й.“: на 10.04.2024г. - 251,46 лева; на 01.05.2024г. - 398,18 лева; на 03.05.2024г. - 273,92 лева; на 08.05.2024г. - 202,45 лева; на 08.05.2024г. - 377,53 лева; на 08.05.2024г.