Решение № 2522 от 12.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2522 гр. Бургас, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120105666 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Г. Г., ЕГН **********, ............................................., чрез адвокат Ж. Б. от АК - Б., против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ АД, ЕИК .........................., със седалище и адрес на управление:

.........................................., с която се иска на основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи следните суми: 636,75 лв. главница по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, сключен на 28.06.2011г. с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД (за краткост по-нататък наричано „БТК“ ЕАД), № **********................. - ................... за телефонен номер ........................., за срок от 24 месеца, при тарифен план VIVACOM MegaCall L - клиентски № ................................, вземанията по който: 84,22лв, по фактура № 1109254942/08.03.2012г., издадена за 146.57 лв„ за отчетен период 06.02.2012г. - 07.03.2012г.; 98.60 лв. по фактура № 111 1289670/08.04.2012г., за отчетен период 08.03.2012г. - 07.04.2012г.; 55.87 лв. по фактура № 1113311031/08.05.2012г„ за отчетен период 07.04.2012г. - 07.05.2012г.; 11.64 лв. по фактура № 1115373359/09.06.2012г„ за отчетен период 09.05.2012г. - 08.06.2012г„ и 386.42лв. по фактура № 1117339237/08.07.2012г„ за отчетен период 07.06.2012г. - 07.07.2012г„ които са били прехвърлени на ответното дружество, съгласно Приложение № 1 от 25.09.2014г. към Договор за цесия от 01.09.2014г., както и че не дължи законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2016г. до окончателното плащане, както и сумите 25 лв. (двадесет и пет лева) разноски по делото за ДТ и 300 лв.(триста лева) юрисконсултско възнаграждение, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 2546/2016г. на Бургаски районен съд, предмет на образуваното изпълнително дело изпълнително дело под номер 228/2024г. по описа на ЧСИ Н. Г..

В исковата молба се сочи, че за образуваното изпълнително производство ищцата узнала на 18.07.2025г., като до момента не е уведомявана за издадената заповед за изпълнение. Оспорва се съществуването на вземането на кредитора, като се излагат съображения за настъпила погасителна давност след приключване на съдебното дирене по 1 делото, по което е издадено изпълнителното основание, тъй като са изминали повече от осем години от издаване на изпълнителния лист до предприемане на действия по изпълнение.

Затова се иска уважаване на иска. Претендират се разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като недопустима и неостнователна. Излага се, че възраженията срещу съществуване на вземането са такива по чл. 423 ГПК и са недопустими.

Твърди се, че въз основана изпълнителния лист е образувано изп.дело № 1075/2016 г. на ЧСИ Н. Г., по което са предприемани периодично изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността и респ. не е изтекла. С тези аргументи се иска отхвърляне на претенцията. Ангажирани са доказателства.

По възраженията за недопустимост на производството съдът намира следното:

Предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е процесуално допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът - длъжник в изпълнителното производство се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност.

Именно чрез иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да защити своите права, тъй като неговата правна сфера е накърнена само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. В случая длъжникът в заповедното производство и ищец в настоящото производство не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила, след което е издаден и процесният изпълнителен лист. Неподаването на възражение води до стабилизиране на издадената заповед за изпълнение. С влизането й в сила се преклудират всички факти, настъпили до изтичане на срока за възражение. Това следва от разпоредбата на чл. 424, ал. 2 ГПК, съгласно която длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Ето защо, всички доводи относно връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК и стабилизирането й, респ. издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, следва да бъдат разгледани по реда на чл. 423 ГПК, каквото искане е било отправено от длъжника и е предмет на гр.д. № 1527/2025 г. на БОС. Същите нямат отношение към предявения иск и няма да бъдат обсъждани в настоящото производство, а изложените в тази връзка твърдения от ищеца не могат да обосноват недопустимост на претенцията.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените писмени доказателства по искане за заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ АД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1358/04.05.2016г. по ч.гр.д.№ 2546/2016 г. по описа на РСБургас и изпълнителен лист №3321/13.07.2016г., срещу длъжника К. Г. Г., за вземания на размер на 636,75 лв. - главница по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, сключен на 28.06.2011г. с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД № **********.............. - ........................... за телефонен номер ........................., за срок от 24 месеца, при тарифен план VIVACOM MegaCall L - клиентски № ................................, вземанията по който: 84,22лв, по фактура № 1109254942/08.03.2012г., издадена за 146.57 лв„ за отчетен период 06.02.2012г. - 07.03.2012г.; 98.60 лв. по фактура № 111 1289670/08.04.2012г., за отчетен период 08.03.2012г. - 07.04.2012г.; 55.87 лв. по фактура № 1113311031/08.05.2012г„ за отчетен период 07.04.2012г. - 07.05.2012г.; 11.64 лв. по фактура № 1115373359/09.06.2012г„ за отчетен период 09.05.2012г. - 08.06.2012г„ и 386.42лв. по фактура № 1117339237/08.07.2012г„ за отчетен период 07.06.2012г. - 07.07.2012г. които са били прехвърлени на ответното дружество, съгласно Приложение № 1 от 25.09.2014г. към Договор за цесия от 01.09.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от 2

03.05.2016г. до окончателното плащане, както и сумите 25 лв. разноски по делото за държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист взискателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ АД е образувал изпълнително дело № 1075 по описа за 2016г. на ЧСИ Н. Г., рег. № .............. на КЧСИ с молба от 25.07.2016г.

От представения препис от посоченото изпълнително дело се установява, че на 09.08.2016г. по делото е присъединен публичния взискател Национална агенция по приходите, тъй като от извършена справка е установено наличие на публични задължения на ищцата. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като уведомление е било залепено на длъжника на 19.10.2016г. С изтичането на двуседмичния срок, т.е на 03.11.2016г. поканата е приета за редовно връчена на длъжника.

На 24.01.2018 г. от взискателя е подадена молба по изпълнителното дело, с която се иска справка за наличие на банкови сметки, открити на името на длъжника и налагане на съответните мерки по изпълнението. На 09.03.2018 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „..................

На 09.03.2018г. с нарочна молба взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насрочи и извърши опис на движими вещи в дома на длъжника.

На 10.01.2019 г. от взискателя е подадена молба по изпълнителното дело, с която се иска справка за наличие на банкови сметки, открити на името на длъжника и налагане на запор, като от доказателствата по делото не се установява да са налагани нови запори на банковите сметки.

С молба от 09.10.2019 г. е поискано от взискателя насочване на изпълнението към движими вещи на длъжника и извършване на опис, за което от ЧСИ са изпратени покана и призовка за насрочен опис за 21.11.2019 г. от 14:30, а съобщението за извършването му е връчено на ищцата на 14.11.2019г. По делото не се съдържат данни дали същият е бил действително извършен.

На 21.05.2024г. по изпълнителното дело е постъпила молба, с която ответникът е поискал връщане на изпълнителния лист, поради което на 30.05.2024г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал. 1, т. 2 ГПК и е преобразувал изпълнително дело № 1075/2016г. в изпълнително дело № 228/2024г., отново въз основа на същия изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Под новия номер на образуваното изпълнително производство е депозирана нарочна молба от визскателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ АД за предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането. От съдебния изпълнител са изпратени искания за събиране на информация за имуществото на длъжника. На 08.07.2024г. е била връчена чрез работодател покана за доброволно изпълнение на длъжника и е изпратено запорно съобщение от 10.07.2024 г. за налагане на запор върху притежаваните от длъжника вземания по банкови сметки в ..................... и .................. На 12.06.2025 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва, чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други.

С приетото тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. постановено по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е обявено за изгубило силата си Постановление №3/80 г. на Пленума на Върховния съд, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на 3 изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С приетото Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени допълнителни разяснения относно въпроса за тълкуването и прилагането на чл. 115, б. ж ЗЗД. Според посоченото тълкувателно решение погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Давността по чл. 110 ЗЗД за тези вземания започва да тече от 26.06.2015г.

Съгласно дадените разяснения с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като прекратяването настъпва по право. Новата погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.