Решение № 509 от 20.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3280/2022
- Вид
- Решение № 509
- Подписан
- 20.04.2023
- В сила
- 10.06.2023
- Състав
- Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 509 гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000503280 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2172 от 08.08.2022 г. по гр. д. № 13977/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав, е отхвърлен предявения от Р. В. Г. с ЕГН ********** срещу Апелативен съд – Пловдив с Булстат 115236769 иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 270 030 лв. обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС чрез влязло в сила решение 260024/09.10.2020 г. по в.т.д. 232/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2550,49 лв. – законна лихва върху претендираната главница, дължима за периода 20.10.2021 г. – 22.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на претендираното обезщетение.
Постановеното решение е обжалвано от Р. В. Г. с доводи за неправилността му, искане за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Насрещната страна - Апелативен съд – Пловдив с писмен отоговор по чл. 263 ГПК счита, че атакуваното решение е правилно и че следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Служебно има правомощие да провери и спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на 1 закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
В този смисъл, САС намира, че атакуваното решение на СГС следва да се обезсили и да се върне обратно за разглеждане от друг състав на градския съд по следните съображения:
Не е спорно в производството, че предмет на предявения главен иск е претенция по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, допуснато от Апелативен съд - Пловдив. Това следва от фактическите твърдения и формулирания въз основа на тях петитум в исковата молба на ищцата Р. Г..
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, делата по същия закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. От материалите по първоинстанционното дело обаче се установява, че прокурор от съответната компетентна прокуратура (СГП) не е участвал и Прокуратурата на РБългария (ПРБ) не е била призовавана по делото.
Във втората инстанция, прокурор П. от САП също заявява, че СГП не са били уведомявани и призовавани за участие в първоинстанционното производство и изразява мнение, че атакуваното решение следва да се обезсили.
Съгласно т. 15 от ТР 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, прокурорът задължително участва в производствата по делата по ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ) на основание чл. 10, ал. 1 от този закон. Не е задължително участието на прокурор, само ако Прокуратурата на РБългария е конституирана като единствен ответник. В случая обаче, единствен ответник по делото в СГС е бил Апелативен съд – Пловдив и е трябвало ПРБ също да бъде призовавана в производството и да участва в него. Практиката на ВКС е също в този смисъл – вж. Решение № 16/02.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на IV г.о. и Определение № 668/02.09.2022 г. по гр.д. № 3569/2021 г. на IV г.о. В тези актове, е посочено и каква е последицата от неучастието на прокурор по делото в първата инстанция, а именно – въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да го върне обратно за разглеждане на първостепенния съд с участие на прокурор от ПРБ. Поради това, обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2172 от 08.08.2022 г. по гр. д. № 13977/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-15 състав и връща делото за разглеждане от друг състав на същия съд при участието на прокурор, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3