Решение № 55 от 26.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 26.***.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Стоян Ат. Германов

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20215000500261 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. м. - Е. П. против решение № 260184/***.02.2021 г., постановено по гр.д. № 944/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с., в частта, в която е отвърлен предявеният от нея против „Т.“ ЕООД – Пловдив иск по чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т.

2 от ГПК за обявяване на нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено с констативен н.а. № ********** г. на нотариус М. С. с рег. № *** и с район на действие района на Пловдивския районен съд. Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, за което излага аргументи, като моли съдът да го отмени в тази част и да уважи предявения иск за нищожност на цитирания нотариален акт. Оспорва подадената от „Т.“ ЕООД – Пловдив въззивна жалба, като счита, че решението в обжалваната с нея част е правилно и законосъобразно и моли въззивната жалба да бъде 1 отхвърлена като неоснователна и решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Подадена е въззивна жалба и от „Т.“ ЕООД – Пловдив против същото решение в частта, в която са уважени предявените против него искове по чл.

***9 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. Жалбоподателят твърди, че в тази част решението е неправилно по изложените съображения и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли всички предявени искове като неоснователни и недоказани. Оспорва въззивната жалба на П. м. - Е. П. като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски за въззивното производство под форма на заплатена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение на процесуалния му представител за настоящата инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. м. - Е. П. против „Т.“ ЕООД - Пловдив обективно кумулативно съединени искове по чл. ***9 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД и чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 83/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд му е възстановена собствеността и е установена настъпила реституция на отчужден бивш църковен имот, а именно: част от 371 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр.

Пловдив, находящ се в гр. П., ул. О. П., № ***, целият с площ от 764 кв.м., която част попада между буквите ВГДЕЖЗИЙВ от скицата към заключението на вещото лице М. К. - Т. от 13.06.2013 г., която скица е неразделна част от решението. Твърди също, че ответното дружество притежава временна постройка без траен градоустройствен статут с идентификатор ********.1 с площ от 216 кв.м., от които ***4 кв.м. попадат върху признатия за реституция недвижим имот на ищеца, като в посоченото съдебно решение било установено, че постройката, индивидуализирана на скицата на вещото лице, е временна, без траен градоустройствен статут по смисъла на чл. ***0 от 2

ППЗТСУ /отм./, била е такава към 02.01.2003 г. и няма проведени процедури по ЗТСУ /отм./ и по § 17 от ПР на ЗУТ, поради което тя подлежи на премахване без заплащане, а притежаваният от него недвижим имот понастоящем е с идентификатор ******* по КККР на гр. Пловдив, който е идентичен с бивш поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр.

Пловдив, одобрени със заповед № ******* г. Въпреки това ответникът се е снабдил с нотариален акт № ******************** г. на СВ - Пловдив, който ищецът твърди, че е нищожен поради противоречие със закона, доколкото такъв следва да се състави само за недвижими имоти, но не и за временни постройки без траен градоустройствен статут, които са движими вещи, а част от тази постройка са и процесните ***4 кв.м., които попадат в неговия имот.

С нотариална покана, получена от ответника на 02.04.2018 г., ищецът го е поканил да му предаде реституирания имот, в т.ч. посочените ***4 кв.м. от временната постройка, в 14-дневен срок и да му заплати обезщетение за ползването, от което е бил лишен, в размер на 50 000 лв. за период от 5 години преди получаване на поканата, но доколкото ответното дружество не е предало владението на имота и не е заплатило дължимото обезщетение за описаните ***4 кв.м. и в същото време с неоснователните си действия смущава и пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху реституирания имот в пълен обем, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди „Т.“ ЕООД – Пловдив да премахне за своя сметка частта от ***4 кв.м. от временната постройка с идентификатор ********.1, попадаща в собствения на ищеца недвижим имот, подробно описана в исковата молба, която част е идентична с ПИ с идентификатор ******* според последното изменение на КККР от 28.06.2018 г., както и да му заплати обезщетение в размер на ***2 000 лв. за период от пет години преди датата на получаване на нотариалната покана /02.02.2018 г./, представляващи средния пазарен наем за имота, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на получаване на нотариалната покана до окончателното й изплащане. Моли също да бъде обявено за нищожно нотариалното удостоверяване в н.а. № ******* г. на нотариус М. С. с рег. № *** на НК и с район на действие района на Пловдивския районен съд. Претендира разноски.

Ответникът „Т.“ ЕООД – Пловдив оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че с посоченото съдебно решение не е бил осъден да предаде на ищеца 3 претендираната част от имота, а искът в тази част е бил отхвърлен, като той държи постройка в част от имота на ищеца на законно правно основание, за която са издадени всички необходими документи, това фактическо положение може да продължи до започване на строителство на сграда с траен градоустройствен статут, а държането на постройка не представлява неоснователно действие, което да пречи на упражняването в пълен обем на правото на собственост от страна на ищеца. По тази причина е неоснователен и искът за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота.

Претендира разноски.

С обжалваното решение е осъдено „Т.“ ЕООД – Пловдив да премахне за своя сметка съществуващата незаконна постройка с площ от ***4 кв.м., очертана с червен щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М. К.

- Т. от 13.06.2013 г., заключена между буквите ИЙКЗИ, която скица е неразделна част от решение № ***7/13.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 83/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, която постройка е заснета като самостоятелен обект с идентификатор ********.1 по КККР на гр.

Пловдив, сега с идентификатор *******.1 по КККР, последно изменени със заповед № ******* г. на началника на СГКК - Пловдив, в сила от 28.04.2020 г., построена без надлежни строителни книжа от „Т.“ ЕООД, в поземлен имот, който в посочената част от ***4 кв.м. е част от бивш имот пл. № *** с площ от 395 кв.м., кв. *** по плана на *** - Пловдив, с адрес на имота: гр. ******** попадащ изцяло в УПИ **-*** и подход църква, кв. *** по ЗРП на гр.

Пловдив и съставляващ част от ПИ пл.№ **** от кв. *** по плана на *** Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 765 кв.м., който поземлен имот е съответен на ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. Пловдив и на ПИ с идентификатор ******* по КККР, на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК е определена окончателна цена на негаторния осъдителен иск за заместими действия по чл. ***9 от ЗС в размер на 3 074 лв., върната е на П. М. надвзетата държавна такса по иска по чл. ***9 от ЗС след компенсация с дължимата държавна такса по иск по чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК в размер на 440 лв., „Т.“ ЕООД – Пловдив е осъдено да заплати на П. е.

М сумата от ***2 000 лв., с която дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на П. М., представляваща среднопазарния месечен наем за периода 02.04.2013 г. - 02.04.2018 г. за процесния недвижим имот от 4

371 кв.м., съставляващ поземлен имот с актуален кадастрален идентификатор ******* по КККР на гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 4 630 лв. такси и разноски в производството съразмерно на уважената част от исковете, отхвърлен е предявеният от П. е. М против „Т.“ ЕООД - Пловдив иск по чл.

576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено с констативен нотариален акт № ********** г. на нотариус М. С. с рег. № *** на НК и с район на действие района на Пловдивския районен съд, на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК е определена окончателна цена на иска по чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 569, т. 2 от ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване на правото на собственост в размер на 190 924 лв. и е осъдена П. е. М да заплати на „Т.“ ЕООД - Пловдив сумата 880 лв. разноски в производството по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен искът му по чл. 576 от ГПК, а от ответника в частта, в която са уважени предявените против него искове по чл. ***9 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД, като в тези части то е предмет на въззивното производство. Решението в частта, в която са определени окончателна цена на иска по чл. ***9 от ЗС в размер на 3 074 лв. и на иска по чл. 576 от ГПК в размер на 190 924 лв. и е върната на П.

М. надвзетата държавна такса по иска по чл. ***9 от ЗС след компенсация с дължимата държавна такса по иск по чл. 576 от ГПК в размер на 440 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на иска по чл. ***9 от ЗС:

Този иск е средство за правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на собственика да упражнява вещното си право /владение, ползуване и разпореждане/ и може да бъде насочен както към чуждо за собствеността лице, както и към съсобственик, който с неоснователно свое действие създава пречка за упражняване правото на друг съсобственик, а неоснователно по смисъла на закона е това действие, което не се основава на законова разпоредба, ограничаваща това право.

5

В т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска по чл. ***9 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като Върховният касационен съд приема, че е необходимо установяването на двата посочени кумулативни елемента – неоснователно въздействие /действие или бездействие/ на ответника върху собствения на ищеца имот и създаване в резултат на това поведение пречки за ищеца за използването на имота, по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/, като преценката по всяко дело е конкретна и базирана на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства.

С влязло в сила решение № ***7/13.07.2015 г., постановено по в.гр.д.

№ 83/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, е отменено изцяло решението по гр.д. № 3905/20*** г. по описа на Пловдивския окръжен съд и е признато за установено по отношение на Община Пловдив, че П. М. е собственик на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията на следния недвижим имот: част от ПИ с идентификатор ******** по КККР, одобрени със заповед № ******* г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. О. П., № ***, целият с площ от 764 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс; номер по предходен план ****, кв. ***, парцел ХІІ-****, при посочени съседи на имота, която част е с размер от 371 кв.м., очертана с червен щрих на скица № 8 към заключението на вещото лице М. К. - Т. от 13.06.2013 г. и попадаща между буквите ВГДЕЖЗИЙВ, която скица да се счита неразделна част от решението, който имот в посочената част от 371 кв.м. е част от бивш имот пл. № *** с площ от 395 кв.м., при посочени граници, отчужден от П. М. на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § ***0 от ППЗПИНМ през 1967 г., попадащ в УПИ *** и подход църква, кв. *** по действащия регулационен план на гр. Пловдив и съставляващ част от ПИ пл.