Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1418 от 12.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5142/2024
Вид
Решение № 1418
Подписан
12.11.2024
В сила
20.01.2025
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330205142 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8504403142 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Р. С. П., ЕГН: **********, от с.****, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалба си и в съдебно заседание чрез процесуален представител, пледира за отмяна на Електронния фиш /ЕФ/ поради изтекъл законоустановения давностен срок за реализиране административнонаказателната му отговорност. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност.

Въззиваемата страна, в съпроводително административната преписка писмо и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага становище за правилно и законосъобразно издаден ЕФ с искане за неговото потвърждаване. Претендира юрисконсултско възнаграждение в неговия 1 максимум. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 09.01.2021г. в 16:49ч., било установено нарушение № B87D6BECBAE106BDE053011F160AC461, с

ППС лек автомобил

„Фолксваген Пасат“, рег. № ****, с обща технически допустима максимална маса 1930, брой оси 2, категория ППС, в Община Марица, по път А-1 км 130+588, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е било установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 130+588.

Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС бил жалбоподателят А. С. П..

С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8504403142 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу А. П., като на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства – известие за доставяне, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в, 3 броя статични изображения във вид на снимков материал, данни за нарушителя, данни от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за 2 регистрирани в рамките на календарната 2021г. нарушения, Протокол № 24400/20 от 16.01.2020 г. на УС на АПИ, Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председател на УС на АПИ, ведно с Приложение към нея, Разрешение за строеж № РС-57/14.06.2019 г., ведно с Приложение 1 към него, Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура, Национално тол управление.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При така изложената по делото фактическа обстановка и след обстоен анализ на събрания доказателствен материал, Съдът намира за безспорно установено извършеното от жалбоподателя П. административно нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал посочения в ЕФ лек автомобил, без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗДвП, според категорията на ППС.

Следва да се отбележи, че именно на дата 09.01.2021г. в посочения в електронния фиш час е констатирано нарушение, за което автоматизираната система на АПИ е издала обжалвания електронен фиш № 8504403142. От справка в системата на АПИ се установява, че процесния фиш е издаден, без да има отбелязване в кой момент и час това е извършено. Предвид на последното Съдът приема, че обжалваният електронен фиш е генериран автоматично от системата на АПИ на 09.01.2021г.

След съставянето на електронния фиш административно-наказващият орган има задължение да връчи фиша на нарушителя, чиято отговорност е ангажирана в качеството му на собственик на процесното ППС на основание чл.187а, ал.1 от ЗДвП, чийто данни за постоянен адрес са посочени в обжалвания електронен фиш. По административната преписка е представено известие за доставяне № ИД PS 1618 OOХНК1 8, адресирано до Р. С. П. с адрес в област Пловдив, община Р****, доставено на 10.09.2024г. Липсват други доказателства, от които да се установи, че след 09.01.2021г. административно-наказващият орган е предприел действия по връчване на 3 електронния фиш, като е налице единствено описаното действие по връчването му на 10.09.2024г.

Изложеното до тук мотивира Съда да приеме, че административнонаказващият орган не е предприел необходимите действия по връчване на електронния фиш своевременно и е връчил последния повече от три години и осем месеца след неговото издаване. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН е със следното съдържание: „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“. А съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК „Наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на: т.5 три години за всички останали случаи“. Бездействието на административно-наказващият орган е довело до изтичане на предвидената погасителна давност от три години, поради което този орган не е следвало да връчва електронния фиш след този срок, а е следвало да прекрати административно-наказателното производство.

Липсата на доказателства, че административният орган е извършвал действия по връчване на електронния фиш води до извода, че не следва да се прилага абсолютната давност по чл.81 от НК, подари което Съдът приема, че административно-наказателното производство е било изключено по давност в три годишен срок от извършване на нарушението – 09.01.2021г., който е изтекъл на 09.01.2024г. Или от 10.01.2024г. административно-наказателното преследване на дружеството-жалбоподател по констатираното на 09.01.2021г. нарушение се е погасило по давност.

Предвид на изложеното обжалвания електронен фиш се явява незаконосъобразен, тъй като е връчен след изтичане на погасителната давност, поради което жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а електронния фиш отменен като незаконосъобразен.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателя. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.09.2024г., видно от който, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 500 лева, което е било изплатено в брой. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на 4 адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения, имущественият интерес от водене на делото – глоба в размер от 300 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права, и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание. Предвид това, следва направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение да бъде уважено като основателно и да се присъди минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, а именно 400 лева.

Присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, като юридическо лице издало обжалвания електронен фиш.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № 8504403142 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Р. С. П., ЕГН: **********, от с.****, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на Р.

С. П., ЕГН: ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на 5

АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6