Решение № 308 от 16.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 11/2026
- Вид
- Решение № 308
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.461 · Търговски закон
- чл.485, ал.1 · Търговски закон
- чл.485, ал.2 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 308 гр. София, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20261001000011 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение рег. № 1444 от 15.10.2025 г., постановено по т.д. № 2154/2024 г., СГС, ТО, VІ- 8 състав е признал за установено по отношение на Д. С. В., ЕГН: **********, че в полза на „Национална спортна база“ ЕАД, ЕИК: 831635354, съществува вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 20.03.2019 г., издадена по ч.гр.д.№3659/2019г. по описа на СРС, 142 състав, в частта относно сумата от 136 590 лв., представляващо вземане по запис на заповед от 27.03.2018 г., издаден от „МС Концерт“ ЕООД, авалиран от Д. С. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, с присъждане на разноски.
В законнопределеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Д. С. В., с която се обжалва първонистанциноното решение. Твърди, че съдът в противоречие с извода си за липсата на доказано правоотношение по договор за наем, при което не следва да се разглежда наведеното от ответника възражение за наличие на каузално правоотношение, неправилно е приел, че съгласно договори за организиране и провеждане на концерти от 20.03.18т., 13.04.18 г. и 07.05.18 г., сключени между издателя на процесния запис на заповед „МС Концерт“ ЕООД и ищцовото дружество „НСБ“ ЕАД, „МС Концерт“ ЕООД е поело задължение да заплати на „НСБ“ АД наем за провеждане на концерти в размер на общо 128 844 лв. с ДДС, по които с преводни нареждания е изплатило сумата от общо 81 524 лв. и 1 е останала дължима сумата от 7 300 лв. Не било доказано и че записът на заповед му е предявен чрез връчване на нот. покана. Сочи и че ако е имало договори за наем, наемът е бил платен от „МС концерти“ ЕООД още със сключването им, а ако не имало договор за наем, то не е възникнало и задължение за плащане на наем. Записът на заповед бил нищожен на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като реален собственик на „МС концерти“ ЕООД било лицето Д. А. Д. и ако Д. В. е подписвал нещо то било по разпореждане на действителния собственик. От записа на заповед не се установявало и наличието на валиден договор за поръчителство, като в случая без надлежното предявяване на записа на заповед, падежът на главното задължението не бил настъпил. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор „НСБ“ АД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.с чл.535 ТЗ.
В исковата молба на „НСБ“ АД се излага, че на 27.03.2018 г. МС „Концерт“ ЕООД е издало запис на заповед, с който се е задължило безусловно и неотменимо за заплати на „НСБ“ АД без протест и разноски при предявяване сумата от 136 590 лв. Записът на заповед е авалиран от ответника Д. С. В.. На 07.12.2018г. записът на заповед е предявен на МС „Концерти“ ЕООД с нот. покана, акт № 47, т.ІХ, рег. № 28001/18 г. по описа на нотариус М. Г., а на 28.12.20018г. и на Д. В. с нот. покана, акт № 46, т. ІХ, рег. № 280000/18 г. по описа на нотариус М. Г.. На 22.01.2019 г. „НСБ“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изп. лист, които на 20.03.19 г. са издадени.
Ответниците са осъдени солидарно да му заплатят сумата от 136 590 лв., ведно със законната лихва от 22.01.2019 г., както и разноски, и е образувано изп. дело. На 01.02.24 г. и на 08.02.24 г. е получило съобщение за подадени от МС „Концерт“ ЕООД и от Д. В. възражения, поради което и в указания едномесечен срок е подал настоящата искова молба.
Иска се съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че в полза на „НСБ“ ЕАД съществува вземане в размер на 136 590 лв., ведно със законната лихва, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор Д. С. В. оспорва предявения иск. Твърди, че записа на заповед не е подписан от него като управител на дружеството-издател и като авалист, поради което оспорва истинността на тези подписи. Сочи, че договор за наем не е сключван, но дори да се приеме, че процесният запис на заповед обезпечавал изпълнението на някаква каузална сделка, вероятно договор за наем, който не сочи конкретно, той е изпълнен от издателя на записа на заповед, поради което ищецът злоупотребява с ценната книга. Сочи и че действителният собственик на поемателят МС „Концерт“ ЕООД е лицето Д. А. Д., като 2 дори Д.В. да е подписвал нещо то е било по разпореждане на действителния собственик, което представлява основание за нищожност на записа на заповед „като каузална сделка“.
Счита, че записът на заповед не му е надлежно предявен, както и че не е налице учредено надлежно поръчителство по записа на заповед и е налице нарушение на чл.147, ал.1 ЗЗД.
Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен.
САС, ТО, 5 състав, намира от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и с доклада на делото първоинстанционният съд е обявил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че към датата на издаване на записа на заповед ответникът Д. В. е бил управител на МС „Концерт“ ЕООД.
На 27.03.2018 г. от МС“Концерт“ ЕООД, представлявано от управителя Д. В., е издаден в полза на поемателя „Национална спортна база“ ЕАД запис на заповед за сумата от 136 590 лв., с падеж: на предявяване, подписан от Д. В. в качеството му на управител на издателя, която ценна книга е авалирана от Д. В. и в качеството му на физическо лице. По делото липсват ангажирани от Д. В. доказателства във връзка със заявеното от него оспорване на автентичността на положените срещу „подпис на издателя“ и „подпис на авалиста“ подписи в записа на заповед, поради което и записът на заповед следва да бъде ценен като доказателство по делото.
С нотариални покани записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 07.12.2018 г., а на авалиста на 28.12.2018 г.
По подаденото на 22.01.2019 г. от „НСБ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК са издадени заповед за изпълнени и изп. лист, и образувано ч.гр.д. № 3659/2019 г. по описа на СРС, 142 състав.
По делото са приложени договори за организиране и провеждане на концерти от 20.03.2018 г., 13.04.2018 г. и 07.05.2018 г., сключени между издателя на процесния запис на заповед- МС“Концерт“ ЕООД и ищцовото дружество „НСБ“ ЕАД, с които МС “Концерт“ ЕООД е поело задължения да заплати на „Национална спортна база“ ЕАД за наем на зала за провеждането на концерти сумата в общ размер на 128 844 лв. с ДДС. С преводни нареждания от 22.03.2018 г. за сумата от 46 524 лв., от 13.04.2018 г. за сумата от 15 000 лв. и от 08.05.2018 г. за 20 000 лв., МС „Концерт“ ЕООД е изплатило на „НСБ“ ЕАД сумата от общо 81 524 лв., или като неизплатени задължения по тези договори е останала сумата от общо 47 300 лв., което вземане е посочено и във финансовия отчет на "Национална спортна база" ЕАД за 2018 г.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, САС, ТО ,13 състав намира отправна страна следното:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим- исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК, от лице- заявител по заповедното производство, от където произтича и правния му интерес от установяване 3 съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо длъжника по заповедното производство.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което и не е условие за действителност на ефекта.
Ищецът- поемател по запис на заповед, предявил иск по 422 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното, съответно отричаното право. Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца- абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4/ 2014 г. на ВКС- ОСГТК е прието, че ищецъткредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответникадлъжник по записа на заповед. Ако той твърди същата кауза, на доказване подлежат само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Ако твърди различна кауза, съгласно цитираното ТР всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза.
Доказването на каузата на ищеца в този случай обаче, в съответствие с мотивите на цитираната т.17 от ТР, се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.
Следователно в случая ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна менителничен ефект. Интерес, но не и задължение от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай, че ответникът твърди и доказва различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. 3а посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не може да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника.
В случая претендираното от ищцовото дружество вземане се основава на издаден на 27.03.2018 г. в негова полза от МС „Концерт“ ЕООД, запис на заповед, авалиран от ответника Д. В., твърдяната от който неавтентичност на подписите за издател и за авалист не е доказана по делото от Д. В..
Трайно в практиката на ВКС се приема, че при редовно издаден запис на заповед с падеж, уговорен на предявяване, е без значение предявяването за плащане на ценната книга 4 на авалиста, при положение, че тя е надлежно предявен за плащане на издателя, доколкото предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване на издателя, е условие за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. За да се търси отговорност на авалиста, е необходимо записа на заповед да е предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста е производна от тази на издателя. В случая, предявяването на записа на заповед с падеж на предявяване на издателя не е оспорено от Д.В., като наред с това с нот. покана, връчена на 28.12.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, записът на заповед е надлежно предявен и на авалиста.
Ето защо и съдът смята, че е налице валидното възникнало и съществуващо вземане по процесния запис на заповед, който съдържа всички реквизити от минимално необходимото законово съдържание по см. на чл.535 от ТЗ. Претендираното вземане е ликвидно и изискуемо, като липсва твърдение, както и доказателства за неговото погасяване.