Решение № 1029 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330116316 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Е. И. Г., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 11.03.2014 г. – 12.03.2024 г., в качеството си на наследници на Ф.А. А., имали задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в размери на по 328,42 лева /1/7 ч. от общото задължение/ за собствен на наследодателя, респ. на ответниците като наследници – обект, находящ се в ..... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатите дължали и законна лихва, възлизаща на по 125,90 лева за периода 31.05.2014 г. – 29.02.2024 г. В качеството си съсобственици на имота, по силата на наследствено правоприемство, фигурирали в базата данни на оператора като потребител с № ......, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8 и чл.23, ал. 5 ОУ, т.к. липсвало измервателно устройство.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3501/24.04.2024 г. по ч. гр. д. № 7072/24 г. по описа на ПРС, връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

Моли за уважаването им, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор, чрез назначения особен представител. Оспорват исковете, в т.ч. – качеството потребител; качеството наследник; начислените количества питейна вода; размера на задълженията; представените карнети. Възразяват за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК спрямо ответниците, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с наследодателя на ответниците, респ. с ответниците /потребител с № ..../, като установи вземанията си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ....., както и, че през процесния период, наследодателят на ответниците, респ. ответниците са имали качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и да установят обстоятелства, които изключват, унищожават, намаляват или погасяват процесните вземания, както и възраженията си в отговора, в т.ч. за изтекла погасителна давност, а при доказване на горното от ищеца – да докажат, че са погасили задълженията.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира исковете за неоснователни, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и 2

К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По делото не са ангажирани доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване. Според представената информация от Община Пловдив, няма подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот от страна както на наследодателя на ответниците, така и от тях самите.

Няма и данни изобщо ответниците да са ползвали имота, респ. услугите на ВиК в процесния период. Такива обстоятелства не могат да се извлекат и от разпита на св.

– инкасатор, която сочи, че не помни имена, конкретния имот, като цяло няма ясни спомени за процесните начислявания.

Няма представено заявление до ВиК от страна на ответниците за откриване на партида за имота, нито е ясно защо дружеството води същата на тяхно име и в какво качество – след като няма доказателства, че имотът е бил собственост на наследодателя, за да се прилага сочената в ИМ законова норма. Не се доказва качеството им на „потребители“ за исковия период като основен елемент от ФС на претенцията, като обсъждането по същество на останалите предпоставки е безпредметно, т.к. не може да доведе до различен резултат.

За пълнота - в чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

В исковата молба се заявява, че поради липса на водомер, месечното количество изразходвана вода било определяно съобразно чл. 25, ал. 8 ОУ. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били 3 налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване на тези обстоятелства не бяха ангажирани, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада. Остава неустановено и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности. Реалната консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща едностранно определени суми от оператора.

Представената от ищцовото дружество справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на абоната за процесния период, т.к. представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно начисляване и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.

Предвид изложеното, предявените главни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, ведно с искането за законна лихва.

За пълнота се посочва, че – представеното споразумение за разсрочване на задълженията, е сключено с трето за настоящия спор лице и не може да обвърже ответниците.

Същевременно и не на последно място, исковете са недоказани и по размер и дори – задълженията да са погасени от третото лице в хода на процеса, това не може да се отрази на основателността на настоящите претенции, респ. на дължимостта на разноски. Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, както и неколкократно предоставената възможност за ангажиране на допуснатата ССЕ, ищецът изрично се отказа от нея – а своевременно въведеното възражение за изтекла погасителна давност, е основателно – предвид периодите на претенциите и приложимата 3 год. давност, с категоричност има суми, които са недължими на това основание. Кои са те – остава неустановено, т.к. самата страна, чиято е док. тежест, се отказа от док. си искане /въпреки упражненото правомощие и по чл. 162 ГПК/.

В този смисъл, въведените от особения представител възражения са резонни и обосноваващи застъпената защитна позиция, която, ведно с липсата на надлежни док. от ищцовата страна – води до неоснователност на предявените искове. Същите ще бъдат отхвърлени на това основание, а не като погасени в хода на процеса, т.к. плащането не се доказва да е осъществено от ответниците, нито спрямо тях да са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността им, в т.ч. и именно спрямо тези размери на исковите претенции.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответниците, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Е. И. Г., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН **********, обективно и субективно пасивно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: по 328,42 лева за всеки ответник /1/7 ч. от общо задължение/- главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 11.03.2014 г. – 12.03.2024 г. за обект, находящ се в........; 125,90 лева обезщетение за забава за периода 31.05.2014 г. – 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 23.04.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3501/24.04.2024 г. по ч. гр. д. № 7072/24 г. по описа на ПРС.