Решение № 3357 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3357 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100509705 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.06.2023 год., постановено по гр.дело №43878/2022 год. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на Л. А. П. по частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 4 693.59 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Мазда 6“, с рег.№СВ **** КМ, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 10.11.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2022 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 965.25 лв., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 9 387.18 лв. – част от вземането с цял размер от 11 776.50 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 225 лв.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач ЗД „Б.И.“ АД.

Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Л. А. П..

Жалбоподателят поддържа, че по делото били безспорно доказани наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско" за процесния автомобил с ответното дружество, настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което 1 застрахователят носел риска, наличието на пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените вреди, както и действителния размер на вредите. Въпреки това първоинстанционният съд бил приел, че е налице основание за намаляване на обезщетението с 30 % съгласно Общите Условия на застрахователя поради непредставяне от застрахования на валидно удостоверение за техническа изправност на застрахования автомобил, а отделно от това намалил дължимото обезщетение с още 20 % на основание чл.

395, ал. 1, пр. 1 КЗ, тъй като ищецът не бил взел мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Тези изводи били неправилни, в противоречие с практиката на ВКС, а и разпоредбата на чл. 395, ал. 1, пр. 1 КЗ била неотносима към спора. Непредставянето на валидно удостоверение за техническа изправност на застрахования автомобил не представлявало основание нито за отказ, нито за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение. От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението по съдебната автотехническа експертиза безспорно било установено, че процесното ПТП, респ. вредите, били настъпили в резултат на субективните действия на водачите на участващите в произшествието превозни средства, а не вследствие на техническа неизправност на лек автомобил „Мазда 6". Нещо повече от представеното по делото удостоверение от „Стар Моторс" и от свидетелските показания било видно, че процесният автомобил бил технически изправен, включително към момента на настъпване на произшествието, както и че бил поддържан и обслужван редовно в официалния сервиз на марката „Мазда" за България. В този смисъл по делото не било установено установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и изтеклото удостоверение за техническа изправност на автомобила. Действително в т. 27, ал. 1, т. 2 от Общите условия било предвидено, че застрахователят намалява дължимото обезщетението с 30 % в случай, че не е представено някое от доказателствата по чл. 21, т. 1 – 2 или по чл. 21, ал. 2, т. 1 – 5. Следвало да се има предвид обаче, че в представената по делото застрахователна полица липсвал подпис на ищеца, поради което и не можело да бъде обоснован извода, че същият бил запознат изрично с Общите условия на ответника.

Отделно от това по делото не било установено, че неизпълнението на задължението да бъде представено валидно удостоверение за техническа изправност е от такова естество, че да способства за настъпването на застрахователния риск и/или да повлияе на размера на вредите. Макар да била налице свобода на договарянето съгласно чл. 9, ал. 1 ЗЗД, в съдебна практика на ВКС /в т.ч. Решение №79 от 29.06.2012 год. на ВКС по търг.дело № 802/2011 год., ІІ т. о., ТК/ се приемало, че е необходимо да бъде извършена преценка на вида на съответното неизпълнение спрямо вида на настъпилото застрахователно събитие, като неизпълнението се санкционирало само за задължение, което било от естество да способства настъпването на застрахователния риск или да повлияе на размера на вредите. В конкретния случай непредставянето на валидно удостоверение за техническа изправност на автомобила нямало никакво отношение към механизма на настъпване на ПТП, респ. касаело се единствено за административно нарушение. Неправилен бил и изводът на СРС, че определеното застрахователно обезщетение следва да се намали с още 20 % на основание чл.

395, ал. 1, пр. 1 КЗ, тъй като процесното ПТП било настъпило поради виновното и 2 противоправното поведение от страна на ищеца, който бил предприел маневра завиване на ляво без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, т.е. същият бил нарушил чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Дори и да се приемело, че причина за настъпване на произшествие е единствено поведението на ищеца, разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ била неотносима в хипотеза, различна от проявена груба небрежност от застрахования, в каквато насока в частност не били налице нито възражения от страна на ответника, нито доказателства. По делото не било установено неполагане на грижа на добър стопанин относно застрахованото имущество, не било установено превозното средство да е било технически неизправно и че ищецът не е поддържал по начин, че да го предпази от вреди. Напротив, автомобилът бил в отлично техническо състояние. Ако се възприемела тезата на първоинстанционния съд, то всяко ПТП, което било настъпило по вина на застрахования, щяло да доведе до намаляване на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско", което обезсмисляло целта на сключения застрахователен договор. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата ЗД „Е.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че невярно било твърдението на жалбоподателя, че липсвал подпис в застрахователната полица. Ищецът бил представил препис от договора за финансов лизинг от 01.07.2021 год., от който било видно, че се бил запознал и приел общите условия, приложими към процесния застрахователен договор.

Застрахователната полица за застраховка „Каско“ била сключена със застрахования „Е.А.“ ЕАД, а ищецът бил лизингополучател/ползвател по договора. Видно от уговореното между страните по договор за финансов лизинг и по конкретно в чл. 5.7 от горепосочения договор, че ищецът бил декларирал, чрез подписа си, че бил получил писмена информация за потребителите на застрахователни услуги в съответствие с разпоредбите на КЗ и бил приел общите условия, приложими към застрахователния договор, неразделна част от договора.

Следвало да се имат предвид и клаузите на чл. 5.10 и чл. 6.6 от лизинговия договор, както и че с приемо-предавателния протокол от 08.07.2020 год., който бил предоставен по делото, на ищеца била предадена застрахователната полица „Каско на МПС“, ведно с общите условия по застрахователния договор. Всичко това доказвало по несъмнен начин, че ищецът се бил запознал и бил приел Общите условия, в сила от 26.03.2018 год., които били приложими по процесния застрахователен договор. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че случая е приложима клаузата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от общите условия, въз основа на която обезщетението следва да се редуцира с 30 %, поради неизпълнението на уговореното, а именно непредоставянето на валиден талон за прЕ.нат годишен технически преглед. При сключване на застрахователния договор страните били постигнали съгласие, като в случая не били нарушени разпоредби на българското законодателство, липсвало противоречие с повелителните норми на закона, както и нарушаване на добрите нрави. Съгласно принципа на свободно определяне на договорното съдържание, уреден в чл. 9, aл. 1 ЗЗД, странити били уговорили клауза в общите условия, които били неразделна част от застрахователния договор, като при настъпването на определена хипотеза застрахователното обезщетение 3 подлежало на намаляване с посочените размери. С изразяването на съгласие между страните, договорът придобивал силата на закон в отношенията между тях, като при неизпълнение на договореното, а в конкретния случай дори било предоставено доказателство в обратна насока, то за застрахователя възниквала възможността да приложи горепосочената клауза. Законодателят също бил предвидил такава възможност – чл. 395, ал.

4 КЗ. Правилно СРС бил намалил определеното застрахователно обезщетение с още 20 % на основание чл. 395, ал. 1, пр. 1 КЗ, поради факта, че с виновното и противоправно поведение на застрахования била нарушена разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. При управление на процесното МПС, което се явявало застраховано имущество по застрахователния договор, водачът бил допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не се бил съобразил с правилото при извършва на маневрата „завиване наляво за навлизане в друг път“. Същият бил длъжен да пропусне насрещно движещите се пътно превозни средства, като по този начин ищецът не бил взел мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. С небрежните си действия, а именно предприемането на несъобразена маневра и нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, водачът не бил изпълнил задължението си по чл. 395, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от общите условия, застрахованият бил длъжен да предприема всички мерки за предпазването на застрахованото имущество от увреждане.

Водачът на МПС бил нарушил задълженията си по застрахователния договор, като не бил положил грижата на добър стопанин и не бил взел мерки за предпазване на МПС от увреждане. С оглед механизма на настъпване на ПТП ищецът бил извършил маневра ляв завой и бил отнел предимството на насрещно движещото се пътно превозно средство, с което бил нарушил задълженията си като водач на МПС и бил станал причина за настъпване на ПТП. Основната цел на сключения договор за имуществено застраховане била да гарантира имуществото на застрахования, като го обезщети при настъпване на застрахователното събитие, а не да насърчава противоправното поведение на водачите, които били длъжни да се съобразяват и спазват ЗДвП. Дължимото обезщетение трябвало да бъде съобразено с поведението на застрахования, а именно невземането на мерки за предпазване на застрахованото имущество, изразяващи се в предприемането на несъобразено действие от негова страна, което било в причинна връзка с настъпването на пътното транспортно произшествие. Ако се приемело, че няма основание за намаляване на обезщетението поради грубо нарушение на ЗДвП, а именно отнемане на предимство на насрещно движещо се пътно превозно средство при завиване наляво, то това щяло да стимулира водачите, управляващи МПС със сключена застраховка „Каско“, да не проявяват необходимото повишено внимание и да не спазват предвидените правила при движение по пътищата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 4 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.