Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 64 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 1135/2026
Вид
Присъда № 64
Подписан
14.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 64 от 14.04.2026г. по НОХД № 1135/ 2026г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу И. Р. М., за това, че на 29.04.2024г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с Р. А. С.

ЕГН ********** – извършител е отнел чужди движими вещи, както следва:

1бр. куфар с инструменти марка ”Force” на стойност 266 лева, 1бр. електронна ролетка марка „Bosch” на стойност 345 лева и 1бр. компресор за помпене на автомобилни гуми на стойност 51 лева, или всички вещи на обща стойност 662 лева от владението на С .С. С. ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. и срещу Р. А. С., за това, че на 29.04.2024г. в гр.Пловдив, макар и като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с И. Р. М. ЕГН ********** – извършител е отнел чужди движими вещи, както следва: 1бр. куфар с инструменти марка ”Force” на стойност 266 лева, 1бр. електронна ролетка марка „Bosch” на стойност 345 лева и 1бр. компресор за помпене на автомобилни гуми на стойност 51 лева, или всички вещи на обща стойност 662 лева от владението на С .С. С. ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, предвидена в глава 27 от НПК по чл.371 т.2 от НПК. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдими я се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото обвинение и моли подсъдимите да бъде признати за виновни и да им се наложи наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година.

В открито съдебно заседание, подсъдимите се явяват лично. Сочат, че се признават за виновни. Изразяват съжаление за стореното. Молят съда да измени реда на съдебното следствие, което да протече по глава 29 от НПК, като признава всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената част от обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти и моли съда да ползва самопризнанието при постановяване на присъдата. В последната си дума, моли за минимално наказание.

1

В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимите желаят разглеждането на делото по реда на глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от НПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. Р. М. - роден на ********г. в гр. П., живущ в същия град, б., български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан /неосъждан към датата на деянието по настоящото производство/, ЕГН **********

Подсъдимият Р. А. С. - роден на ******г. в гр. П., живее в гр.П., б., български гражданин, начално образование, общ работник, неженен, осъждан /неосъждан към датата на деянието по настоящото производство/, ЕГН **********.

Свид .Ст. С. бил собственик на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Берлинго”, зелен на цвят, който бил с прекратена регистрация и по тази причина трябвало да го регистрира отново.

На 29.04.2024г. св. Ст. С. пристигнал в гр.Пловдив пред Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.Пловдив, където имало множество чакащи автомобили за регистрация. Установил, че е невъзможно да успее с регистрацията същия ден, за това паркирал автомобила си на паркинг срещу сградата на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.Пловдив, находящ се в гр.Пловдив, на ул. „Напредък” пред № 2. Механизмът за затваряне на стъклото на предна лява /шофьорска/ врата на лекия автомобил бил повреден и по тази причина св. С. го оставил във вдигнато положение, като го подпрял отвътре с отвертка, след което заключил лекия автомобил и си тръгнал. В багажника на автомобила останали негови вещи – куфар с инструменти марка ”Force”, електронна ролетка марка „Bosch” и компресор за помпене на автомобилни гуми, които бил закупил същия ден от „Руския пазар”, който се намирал в непосредствена близост.

По-късно същата вечер, около 21.00.-22.00ч. подс. Р. Ст., който бил непълнолетен, подс. И. М. и св.Е. А. се срещнали в гр.Пловдив, в „Шекер махала” случайно. Тримата вървели по ул. „Напредък”, говорели си и спрели, за да пушат цигара. Докато пушели, подс. И. М. забелязал спрения на паркинга на същата улица лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Берлинго”, собственост на св.С.. Направило му впечатление, че стъклото на предна лява врата е подпряно с отвертка. Отишъл до превозното средство и започнал да натиска с ръце стъклото надолу, за да го отвори. След като успял да свали стъклото надолу, отворил вратата на лекия автомобил и казал на подс. Ст. и св.Е. А. са се качват в автомобила на топло, където може да пушат. Отключил отвътре предна дясна врата на лекия автомобил, от където се качил в колата подс. Р. Ст.. Св.Е. А. отказал да се качи в автомобила и останал на 2-3 метра от него. Двамата подсъдими разглеждали лекия автомобил отвътре, пушили 2 отново, след което слезли и отворили багажника, за да видят какво има в него.

Подс. И. М. извадил от багажника на лекия автомобил компресор за помпене на автомобилни гуми, а подс. Р. Ст. взел бяла чанта, в която имало куфар с инструменти и електронна рулетка. От намиращия се наблизо контейнер, подс. И. М. взел празен чувал, в който двамата обвиняеми прибрали вещите, отнети от багажника на автомобила на св.С.. Подс. Р. Ст. и св.Е. А. се прибрали в домовете си, а подс. И. М. се отдалечил с чувала, съдържащ отнетите вещи. Насочил се към дома на св.М. М.. Подс. И. М. предложил на св.М. за продажба компресора за помпене на гуми, който св.М. харесал и закупил. В последствие на следващия ден – 30.04.2024г. св.М. М. предал с протокол за доброволно предаване инкриминираната вещ за нуждите на разследването.

На 30.04.2024г. около 06.00ч. св.Ст. С. отишъл до мястото, на което бил паркирал лекия си автомобил, като установил, че не може да отключи с дистанционното управление, тъй като автомобила бил отключен. В купето на автомобила били разместени вещи. Отворил багажника на колата, като констатирал, че му липсват куфар с инструменти марка ”Force”, електронна ролетка марка „Bosch” и компресор за помпене на автомобилни гуми.

Сигнализирал ораните на полицията.

На място бил извършен оглед на местопроизшествие, с протокола от което процесуално действие било поставено началото на настоящото досъдебно производство. С протокола от процесуално-следственото действие били фиксирани и иззети 1бр. дактилоскопна следа от външната част на предно ляво стъкло на автомобила и 2бр. дактилоскопни следи от вътрешната част на предно ляво стъкло.

В хода на разследване била назначена и изготвена дактилоскопна експертиза, от заключението на която се установява, че две от иззетите дактилоскопни следи са оставени от ляв безименен пръст и от лява длан на подс.И. М., а третата дактилоскопна следа е оставена от пострадалия Ст. С..

Съгласно заключението на назначената при разследването съдебна стоково-оценъчна експертиза, стойността на отнетите вещи е както следва:

1бр. куфар с инструменти марка ”Force” - 266 лева, 1бр. електронна ролетка марка „Bosch” – 345 лева и 1бр. компресор за помпене на автомобилни гуми – 51 лева, или всички вещи са на обща стойност 662 лева.

От заключението на изготвената СППЕ по отношение на подс.Р. Ст. се установява, че същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към датата на инкриминираното деяние.

В обясненията на подсъдимия Ст. дадени в хода на досъдебното производство и в съдебното такова си сочи, че се признава за виновен. В обясненията си подсъдимия М. дадени в хода на досъдебното производство и в съдебното такова си сочи, че се признава за виновен. На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат двояка функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна версия и линия, и 3 второ представляват годно гласно доказателствено средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това, съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави, както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира, обясненията на подсъдимите за логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства.

Всъщност, подсъдимите не отрича, а признава описаната в обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото доказателства. Ето защо, обясненията на подсъдимия следва да се кредитират като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде доказателствена тежест.

От показанията на свид. С., свид. А. и свид. М. се установява времето, мястото, начинът и механизмът на извършеното престъпление, както и неговия автор. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото доказателства. Показанията им са правдиво звучащи, с липса на индиции за предубеденост, изцяло са в синхрон с обясненията на подсъдимите. Всъщност, показанията им не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им предава доказателствена стойност.

На място бил извършен оглед на местопроизшествие, с протокола от което процесуално действие било поставено началото на настоящото досъдебно производство. С протокола от процесуално-следственото действие били фиксирани и иззети 1бр. дактилоскопна следа от външната част на предно ляво стъкло на автомобила и 2бр. дактилоскопни следи от вътрешната част на предно ляво стъкло.

В хода на разследване била назначена и изготвена дактилоскопна експертиза, от заключението на която се установява, че две от иззетите дактилоскопни следи са оставени от ляв безименен пръст и от лява длан на подс.И. М., а третата дактилоскопна следа е оставена от пострадалия Ст. С..

Съгласно заключението на назначената при разследването съдебна стоково-оценъчна експертиза, стойността на отнетите вещи е както следва:

1бр. куфар с инструменти марка ”Force” - 266 лева, 1бр. електронна ролетка марка „Bosch” – 345 лева и 1бр. компресор за помпене на автомобилни гуми – 51 лева, или всички вещи са на обща стойност 662 лева.

От заключението на изготвената СППЕ по отношение на подс.Р. Ст. се установява, че същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към датата на инкриминираното деяние.

В конкретния случай, след като прецени, че доказателствените материали от досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието на подсъдимия, съдът основа фактическите си изводи на него и на подкрепящите го по съдържание и насоченост доказателства както и изготвените и приети по 4 делото експертизи.

Събраните по делото гласни доказателствени средства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателствени средства, характеристични справки, справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.

Съдът, изгради своите фактически изводи и въз основа на предявените по реда на чл.284 от НПК, веществени доказателства.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия в съдебното производство и по аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане.