Определение № 264 от 25.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600299 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение № 549 от 08.06.2026 г. по ЧНД № 934/2026 г.

Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Й. Д. Н. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 58/2025 г. на Районен съд – Асеновград.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият, който чрез защитника си – адв. Й. Д. от АК – Пловдив, на 15.06.2026 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че подзащитния му не е дал доказателства за поправянето си, базирано на становищата на затворническата администрация. Акцентира се на неглижираното от съда обстоятелството, че Н. страда от тежки заболявания, за които по време на престоя му в затвора се е налагало няколкократно да бъде прекъсвано изпълнението на наказанието, за да бъде опериран, като трудно би могъл да преживява там и да се лекува. В този смисъл престоят му в затвора се явява тежест, поради непрекъснатата необходимост от медицински грижи. Същият има експертно решение на ТЕЛК за 100% неработоспособност и нужда от придружител, което се представя с жалбата. Изтъква се и обстоятелството, че самата прокуратура при предходно 1 прекъсване на изпълнението на наказанието е преценила, че Н. не е конфликтен и спазва режима в затвора, макар и да е човек, който не поема отговорности, не се очакват от него агресивни прояви, което също обуславя възможността поради малкия остатък от наложеното му наказание, да бъде условно предсрочно освободен.

Началникът на Затвора – Пловдив и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК е подадена молба от осъдения Н., чрез защитника му – адв. Д. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните /за Н. при условията на чл. 439, ал.4 от НПК с видеоконферентна връзка/, като е оставил без уважение искането на осъдения, преценявайки, че не са налице всички предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите на жалбоподателя, Окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и доказателствата за неговото поправяне.

От представената справка за правното положение е видно, че л. св. Й. Д.

Н. е бил многократно осъждан още от 2000 г., като е търпял наказания лишаване от свобода в пенитенциарни заведения.

Понастоящем той изтърпява наложеното му наказание с определение № 10/28.01.2025г. за одобряване на споразумение по НОХД № 58/2025 г. на Районен съд - Асеновград, за извършено престъпление по чл.211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр. „чл. 26, ал.1 от НК и чл. 55 от НК от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“ режим.

2

На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 12.12.2024 г. Определението е влязло в сила на 28.01.2025 г.

Лишеният от свобода Й. Н. е постъпил в Затвора – Пловдив, като за начало на изтърпяване на наказанието е счетена датата 12.12.2024г.

Към датата на евентуалното влизане в сила на постановения съдебен акт– 16.06.2026 г., л. св. Н. е изтърпял ефективно 1 година, 2 месеца и 15 дни, като няма отработени дни. Неизтърпеният остатък от наказанието е 3 месеца и 15 дни.

Съобразени са приложените към делото по отношение на л. св. Н. – становище на началника на Затвора – Пловдив ст. комисар Н. С., становище на гл. инсп. К. С. и справка от инсп. В. Ч. СДВР, пробационен доклад на инсп. Е.

С. и експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на психолога – инсп. И. П..

Видно от становището на началника на Затвора – Пловдив се констатира следното:

От постъпването му в Затвора - Пловдив до датата на изготвяне на справката не е бил е награждаван, има едно наложено наказание за притежание на забранена вещ през м. юли 2025г. Първоначално изготвената оценка на правонарушителя определя ниско ниво на риск от вреди по отношение на всички категории от 36, която към настоящия момент, обаче е без промяна. Посочени са като проблемни и гранични зони - отношението към правонарушението и начина на живот, както и уменията за мислене. В хода на изтърпяване на наказанието по медицински причини Н. е бил извеждан за болнично лечение, включително и оперативно такова в медицински заведения в гр.Пловдив, като поради влошеното му здравословно състояние с постановления на окръжния прокурор изпълнението на наказанието е било няколкократно прекъсвано през 2025 г., като последното от тях е било за срок от шестдесет дни, считано от 06.04.2026 г. С постановление от 28.05.2026г. на окръжния прокурор е отказано удължаване на прекъсването, поради констатацията, че л.св. Н. не използва прекъсването, с оглед на целите, за които е било постановено, както и че здравословното му състояние не е несъвместимо с престой в пенитенциарно заведение. Затова впоследствие, оглед на здравословното му състояние Н. е настанен трайно в Медицински център при Затвора Пловдив и поради обективна невъзможност, продиктувана 3 от здравословното му състояние, не се е включвал в общо групови мероприятия и не е работил. Корекционната работа с него е осъществявана, чрез индивидуални срещи и беседи.

Според началника на затвора, престоят на лишения от свобода Й. Н., в затвора не е дал своя предупредителен и превъзпитателен ефект, за да се приложи института на условно предсрочно освобождаване. Тези изводи на началника са базирани на дадените становища за л. св. Н. от инспекторите, отговарящи за социалните дейности и възпитателна работа, пробацията и психологът в затвора.

Въззивната инстанция, намира за безспорно установено по делото, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл. 70, ал. 1, пр. 2, т. 2 от НК, за не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Пловдивският окръжен съд, с оглед преценката за наличие на втората кумулативна предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, е анализирал доказателствената наличност по делото, свидетелстваща за липсата на промяна в първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди, както и в някои от очертаните проблеми области, свързани с демонстрираното от страна на лишения от свобода отношение към правонарушението и умения за мислене, наличието все още на самооправдателни нагласи и трайно утвърдени криминални такива.

Според съда, цялостната оценка на престоя на осъдения до момента в мястото за лишаване от свобода, изведена от доказателствата по делото, показва, че към настоящия момент не могат да бъдат констатирани положителни промени по изпълнение на плана на присъдата, като се налага допълнителна работа за изпълнение на заложените в него цели, свързани с дефицитите в посочените проблемни зони. В тази насока е отчетен и фактът, че по делото са налице данни за провеждано досъдебно производство във връзка с действия на молителя, свързани с характера на престъпленията, за които е осъждан и при това, осъществени по време на едно от прекъсванията на наказанието му по медицински причини. Затова и според окръжния съд, вероятното затихване на криминалната активност при усложняване на здравословното състояние на осъдения, която се прогнозира в представените справки и становища, не може да обоснове извод за постигане на целите на 4 наказателната репресия, доколкото за изминалия немалък период и при положение, че лицето е с трайно установена инвалидност, не се установява да е постигната изобщо промяна в криминалните му нагласи и мислене.

Отправени са и не без основание, забележки към становището на началника на затвора, че поради необходимостта от полагане на медицински грижи за осъдения в местото за лишаване от свобода, ресурсите на средата за постигане на превъзпитателен и корекционен ефект са изчерпани. Именно, поради невъзможността осъденият, с оглед на здравословното ум състояние, да се включва в социални, културни, спортни, трудови или други дейности в условията на лишаване от свобода, очевидно акцентът следва да се постави върху индивидуалната работа с него за осъществяване на възпитателно въздействие за преустановяване на криминалната му активност, което до момента не е направено в нужната степен. Налага се затворническата администрация да продължи да провежда мероприятия по превъзпитанието на осъдения, с цел постигане на резултат по всички проблемни зони.

Затова и в мотивите към атакуваното определение е посочено, че няма данни, от които да се направи категоричен извод, че л.св. Н. е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл. 439а, ал. 1 от НПК.

Настоящата инстанция също счита, че положителната промяна у осъдения обхваща, не само отношението му към стореното в срока на изтърпяване на наказанието, с оглед плана на изпълнението му, но и постигнатите резултати от работата с лишения от свобода, в какъвто смисъл е т. 1, б, „б“ от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г.

Правилно е съобразено, че влошеното здравословно състояние и необходимостта от лечение на осъденото лице, не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство, доколкото на законово ниво са предвидени други конкретни процесуални механизми, чрез които да се осигури възможност на лишения от свобода да се лекува, което е съобразявано спрямо Н. многократно, предвид на няколкократните прекъсвания в изпълнението на наказанието.

Действително, поправителният процес при него е стартирал, но понастоящем е недостатъчен, за да се направи извод за трайна и категорично 5 настъпила позитивна промяна. Затова и в разглеждания случай, анализът на доказателствата, свидетелстващи за резултатите от работата на специализираната администрация по индивидуалния план за изпълнение на присъдата на лишения от свобода по чл.156 от ЗИНЗС и оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, не установяват да е постигната нужната трайна и категорична промяна в нагласите и поведението на осъдения, предпоставяща условното му предсрочно освобождаване към настоящия момент.

В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Й. Н., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на защитника на осъдения Н., да се остави без уважение, поради което и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 549 от 08.06.2026 г. по ЧНД № 934/2026 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Й. Д. Н. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 58/2025 г. на Районен съд – Асеновград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________