Решение № 550 от 05.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Петя Колева

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Ивайло Бл. Симов като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200536 по описа за 2024 година Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Пловдивска апелативна прокуратура срещу присъда № 4 от 11.03.2024 г. на апелативен съд – Пловдив, постановена по ВНОХД № 270/2023 г. по описа на същия съд.

В протеста се сочи, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното му убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон. На това основание претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Доводите, в допълнението към сезиращия Върховния касационен съд документ, с които се оспорва въззивната присъда, са насочени към обосноваване на съществени процесуални нарушения, опорочаващи фактическите изводи на второстепенния съд и на претенцията му, че подсъдимата е била годен субект на престъплението, за което е предадена на съд.

Защитниците на подс. Ш. С. в писмения си отговор срещу протеста изразяват становище, че той е неоснователен, а Пловдивският апелативен съд е направил подробен анализ на доказателствата и справедливо е оправдал 1 подсъдимата. Акцентират на факта, че няма данни по делото заповед № 1271/22.07.2009 г. на кмета на община Кърджали, с която са утвърдени Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки, да е връчена на подс. С., както и тези от 27.07.2012 г. и от 01.07.2014 г., нито има нарочна заповед на кмета на общината за възлагане на работа на подс. С. в качеството й на длъжностно лице.

Отново преповтарят възраженията си срещу качеството на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна прокуратура поддържа протеста. Намира, че въззивният съд не е изследвал в пълнота всички обстоятелства, отнасящи се до функциите и задълженията на подсъдимата в качеството, което е притежавала към момента на деянието. Смята, че не е съобразено решение на ВКС по н. д. 1111/2015 г., според което, когато едно лице изпълнява ръководна функция и дейност, не е нужно да му бъде възлагана допълнителна конкретна работа или пренесено до коментирания случай – подсъдимата е следвало да упражнява контрол върху изпълнението на договорите за обществени поръчки във връзка с хуманитарната и социална дейност на общината. Затова пледира за уважаване на депозирания протест, отмяна на постановената оправдателна присъда на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от въвзивния съд.

Защитникът на подс. С. – адв. М. иска оставяне в сила на присъдата на апелативния съд. Акцентира на факта, че няма възлагане на подсъдимата да осъществява контрол по инкриминираните договори. Относно договора от 2009 г. твърди, че, когато той е сключен, неговата подзащитна не е била на работа в община Кърджали. На 22.07.2009 г. са приети Вътрешните правила за провеждане на обществените поръчки, а подсъдимата е започнала работа на 19.01.2009 г. Смята, че няма доказателства за това подзащитната му да не е изпълнила длъжностната си характеристика. Сочи, че от разпита на юрисконсулта на община Кърджали се установява, че служителите в общината са се запознавали срещу подпис с всеки нормативен акт, издаден от ръководството на общината, а по делото липсват доказателства Ш. С. да е била запозната или дори устно да й е възложено тя да осъществява контрол по тези договори. Затова пледира за оставяне без уважение на касационния протест.

Подс. С. моли за потвърждаване на присъдата на апелативен съд – Пловдив.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 17 от 27.10.2022 г. на окръжен съд - Кърджали, постановена по НОХД № 14/2022 г., подсъдимата Ш. Е. С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.

55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 НК и е осъдена на „пробация“ със следните 2 пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „поправителен труд“ за срок от шест месеца с удръжки върху месечното й трудово възнаграждение в полза на държавата в размер на 15 %.

С присъда № 4 от 11.03.2024 г. на апелативен съд – Пловдив, постановена по ВНОХД № 270/2023 г., била отменена присъда № 17/27.10.2022 г. по НОХД № 14/2022 г. на окръжен съд - Кърджали.

Касационният протест е неоснователен.

В протеста е отправен упрек към проверявания съд, свързан с критиката на последния към качеството на изготвения обвинителен акт, поставил началото на съдебното производство срещу подсъдимата пред окръжната инстанция, както и към начина на изписване на мотивите към постановената от нея присъда. На това основание прокурорът смята, че апелативният съд е следвало да отмени финалния акт на окръжния и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция.

Върховният касационен съд не споделя виждането за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от Пловдивския апелативен съд.

Действително, контролираният съд е констатирал в мотивите си „трудна за разбиране фактическа рамка на обвинението“, както и нехронологично възпроизвеждане на таблици от заключението на вещото лице, което е довело до „силно“ затруднение при организиране на защитата на подсъдимата. Това заключение на апелативния съд обаче не може да обуслови търсения от прокурора ефект – отмяна на присъдата на апелативния и окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така, защото макар обвинителният акт да е средството, с което се формулира окончателното обвинение срещу привлеченото към наказателна отговорност лице и с него да се повдига обвинението пред съда, поради което трябва да е ясен, точен и конкретен, т. к. определя предмета на доказване в съдебното производство по отношение на извършеното престъпление и авторството на деянието, в настоящия случай въззивният съд е подложил на анализ качеството на обвинителния акт, но не е направил извод, че обвинителният инструмент е изцяло негоден да осъществи законовата си функция. Критиката към изготвения обвинителен документ се основава на начина, по който държавният обвинител го е структурирал. Конкретно избраният подход от прокурора, изготвил обвинителния акт, при изписване на сезиращия първоинстанционния съд документ не е съвсем удачен /най-малкото поради обема на обвинителния титул, получил се в резултат на включване в него на недоставени, нефактурирани и незаплатени стоки, което е станало чрез пренасяне на цели части от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза/ и от тази гледна точка упрекът на въззивната инстанция към дейността на държавния обвинител не е лишена от основание. Въпреки това, 3 обсъжданият обвинителен акт не е абсолютно неотговарящ на изискванията на чл. 246 НПК, което да налага отмяна на присъдите на апелативния и окръжния съд и връщане на делото на първостепенния такъв, поради абсолютно неясно обвинение. Това е така, защото при внимателния прочит на обвинителния акт се установява, че подс. Ш. С. е предадена на съд за това, че в качеството й на длъжностно лице не е осъществила контрол върху два договора, сключени от община Кърджали, от което за последната са настъпили щети в посочен от обвинението размер. Въпреки затрудненията, пред които са били изправени подсъдимата и защитниците й, те са разбрали същността на обвинението, поради което независимо от усилията, които е следвало да положат, за да го сторят и организират защитата по него, то не е останало неясно за тях. На това основание искането на прокурора за отмяна на присъдата на долустепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено.

Прав е държавният обвинител, изготвил касационния протест, че аналогична критика в мотивите на апелативния съд е отправена не само към работата на държавното обвинение, но и към дейността на съдебния състав от окръжния съд, като тя е свързана с начина на изписване на мотивите към постановения от него финален акт, доколкото първостепенният съд при формиране на фактическите си изводи също се е задоволил с пренасяне на цели части от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, така както са били поднесени от прокурора с обвинителния акт. Независимо от отправения упрек към начина на изписване на мотивите, е направена изричната констатация, че мотивите относно фактите, формиращи размера на заявената от обвинението щета, въпреки това, позволяват да се проверят съображенията на окръжния съд за тези обстоятелства, както и правилността на формиране на вътрешното му убеждение. В този смисъл, недвусмислено е посочено от въззивната инстанция, че прочитът на съдебния акт на окръжен съд - Кърджали установява какво е имал предвид, без значение от начина на излагане, поради което апелативният съд не е приел наличие на отменителното основание липса на мотиви. След като апелативният съд, в крайна сметка, е счел, че е спазен стандартът на чл. 305, ал. 3 НПК при изготвяне на мотивите към акта, не е имал причина да отмени обжалваната пред него присъда на окръжния съд на това основание. Затова, не може да се направи извод, че страните са били лишени от една инстанция и апелативният съд, след като е направил заключение, че волята на проверявания съд е ясна, не е бил длъжен да отмени първоинстанционната присъда на това основание и да върне делото за ново разглеждане на окръжен съд – Кърджали.

Цитираната в допълненията към протеста съдебна практика, свързана с необходимост от отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, касае съвсем различни случаи от коментирания. Р № 234-2019-I н.о. на ВКС се отнася до ситуация, в която въззивният съд е постановил изменително решение вместо присъда, като не е отменил преди това постановената от първоинстанционния съд осъдителна присъда, по която частично е променил 4 резултата. Поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от второинстанционния съд, ВКС е отменил решението на въззивния в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен.

В Р № 20-2015-II н.о. на ВКС съставът е установил драстично противоречие във вътрешното убеждение на първоинстанционния съд – липса на мотиви, неконстатирано от въззивния, поради което е приел допуснато от второстепенния съд съществено процесуално нарушение и необходимост от провеждане на ново първоинстанционно производство.

В обсъжданата по настоящото дело процесуална ситуация има надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт. Присъдата на окръжния съд е била внимателно проверена от апелативния и макар втората инстанция да е достигнала до частично различни фактически и противоположен правен извод, това не е недопустимо, защото въззивният съд е съд по фактите и правото, и дължи цялостна служебна проверка на правилността на присъдата. Тъкмо в изпълнение на задълженията си по чл.

314, ал. 1 НПК, контролираният съд е провел съдебно следствие, като е събрал писмени доказателства и е разпитал свидетели във връзка с предмета на доказване. Нещо повече, извършил е цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до частично различни от приетите от първата инстанция фактически заключения, довели до извод за невиновност на подсъдимата във вмененото й престъпление. Проверяваният съдебен състав, извън задължителната оценка на аналитичната дейност на първоинстанционния съд, е извършил подробен самостоятелен анализ на доказателствената маса и е достигнал до различни правни изводи. Това не означава, че е допуснато изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.