Решение № 2303 от 12.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2303 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110170485 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№ 370512/22.12.2023г. от ищец Т*** срещу ответника Д. Б. Г., ЕГН **********, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца С. С. - обща сума 2208,07 елва/лв./, от които сумата от 1854,19лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот, находящ се в гр.С***, за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 290,27 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период от 15.09.2021г. до 16.08.2023г., и сумата 51,60 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период от 01.07.2020г. до 28.02.2022г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, и сумата 12,01 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 26909/08.09.2023г. по чл.410 ГПК по заповедно производство по ЧГД № 48462/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът в ИМ твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр. С**** Посочва, че съгласно действащите през този период Общи 1 условия/ОУ/ - чл.33, ал.1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ- по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Посочва, че сградатаетажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с Т***, като на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Т*** е изготвяло изравнителни сметки.

Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.

Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез адвокат В. С., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че исковата молба е нередовна. Оспорва да е възникнало договорно отношение между страните. Оспорва да има връзка с процесния имот. Твърди, че липсвали данни по делото, които да обвържат посочения в ИМ абонатен номер с процесния имот, респективно - оспорва да са налице доказателства да е била открита партида на името на ответника по отношение на процесния имот. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва да е получавал фактури за извършената доставка на ТЕ. Поддържа, че по отношение на главницата за ДР не бил предвиден срок за плащане от страна на потребителя, с оглед което следвало да бъде налице покана, за да изпадне в забава, каквато липсвала в случая. Оспорва наличието на облигационни отношения между ищеца и третото лице-помагач, доколкото по делото не бил представен актуален договор.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва ОИМ на ответник. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В открито съдебно заседание, ответникът, чрез адвоката си по пълномощие, поддържат 2 подадения отговор/ОИМ/ и моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковете.

В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т****, редовно призовано, не се представлява. Представило на съда молба с вх.№ 296590/20.9.2024г. с приложени писмени доказателства, която е приета от съда/л.143-148/.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, и като съобрази правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети копия на писмени документи като доказателства, както следва – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 241313/29.08.2023г. по което е образувано предхождащото заповедно по ЧГД № 48462/2023г. по описа на СРС и доказателство за внесена държавна такса по заповедно/л.13-18/; списък на живущи и брой апартаменти на адрес гр.С***/; Договор между ЕС и Т**** за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия № 2235 от 16.5.2002г./л.21-22/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост/СЕС/ от 2.5.2002г. за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици/л.23-24/; Съобщения към Общи фактури от 31.7.2021г./л.25-26/, и от 31.7.2022г./л.27-28/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период за кл.№*** за общо дължима сума от 2208,07лв./л.29/; Договор при ОУ между ищец Т**** за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т*** на потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.38/; пълномощно за ищеца за процесуален представител подал ИМ в съда/л.39/; 2 бр.пълномощни за ответник за адвокат подал ОИМ по делото/л.59-60, л.73-74/; Писмо на С**** от 12.7.2024г. и от 15.7.2024/л.7677/.

По делото е приета молба с вх.№ 210851/26.6.2024г. подадена от ищеца с приложени към нея всички издадени фактури за процесен имот и за процесен период по ИМ/л.79-142/.

По делото е приета молба с вх.№ 296590/20.9.2024г. подадена от 3-то лице помагач Т*** с приложени към нея документи за отчет за процесен аб.номер ***, от които се установява, че ответника е титуляр на откритата партида за същия адрес посочен в ИМ, като за 2021г. и 2022г. са извършени реални отчети/л.146-147/ .

По делото е прието ЧДГ№ 48462/2023г. по опис на СРС, което е предходното заповедно производство развило се след заявление по чл.410 ГПК подадено в съда от ищец.

По делото е прието писмо с вх.№ 382785/27.11.2024г. изд.от С..., от което се установява, че не се съхранява досие за блок с процесния адрес посочен в ИМ.

По делото е прието писмо с вх.№ 388699/2.12.2024г. изд.от С..., към което е приложена декларация от 26.5.1998г. подадена от ответника за апартамент 10 в гр.С***, от което се установява, че процесния имот е собственост на ответник по наследяване/л.195-202/.

3

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ-л.161-175/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като заключението не е оспорено от страните, се установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение, извършено от третото лице – помагач е в съответствие с методиката, нормативната уредба и проверените документи. В спорния имот, за спорния период е изчислена консумация за отопление по 4бр.отоплителни тела с разпределители за разход, отопление за щранг-лира/тяло без уред за измерване, сградна инсталация, и подгряване на топла вода отчетено за един водомер за топла вода. Общата сума за потребената топлинна енергия е 2132,16 лева за целия процесен период за имота. Извършените измервания в АС/абонатна станция/, начисленията, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за абоната са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. В общата дължима сума не са включени начислените лихви за забава, както и прихващания от предходни периоди, както и суми за дялово разпределение.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза /ССЕ-л.149-159/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като заключението не е оспорено от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период възлизат на 2199,55 лева за главници ТЕ и ДР, и за лихви. Вещото лице е дало заключението си съгласно периодите посочени от съда с определението по чл.140 ГПК.

Други относими към спора доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК от заявителя срещу длъжника-ответник в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи – ответника като наследник е декларирал пред общинските органи наследяването на процесен имот с адрес същия посочен в ИМ, като след подадената от нея декларация по чл.14 от 4

Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/ друга такава декларация за процесен имот не е подадена, следователно ответникът се явява собственик по наследство. Фактите за подадената декларация не са оспорени от ответника в настоящото производство.

Ответникът твърде, че не е абонат, но по делото са събрани множество доказателства, че е наследник на абонат за процесния обект, а също така за откритата партида при ФДР е отбелязано името на ответник, поради което при ползване на ТЕ и ДР дължи заплащане на начислените суми.

В разглеждания конкретен случай, ответника, в качеството си на наследник и собственик на процесния топлоснабден имот, има качеството „потребител“ по смисъла на чл.153 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период при ОУ.

Възраженията на ответник за липса на облигационна връзка между страните се опровергават от събраните по делото доказателства, затова са напълно неоснователни.