Решение № 181 от 23.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Свиленград, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100085 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Р. И., с която е предявен против „Максо България“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за връщане на дадено без основание, комулативно обективно съединен с иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът иска от съда да осъди ответника да му върне сумата 5933,00 евро - главница, получена без основание - нищожен договор за покупко - продажба на МПС, представляваща стойността на унищожено МПС (предмет на нищожния договор за покупко-продажба, по който ищецът е продавач), ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 02.03.2026 г. до окончателното й плащане, и сумата 1715,00 евро - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2024 г. (датата на унищожаване на МПС) до 02.03.2026 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда).

Ищецът твърди, че на 11.04.2022 г. между него, като лизингополучател, и ответника, като лизингодател, бил сключен Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № 1544. По силата на този договор лизингодателят предоставил за ползване на лизингополучателя МПС - марка „Порше“, модел „Кайен“, с peг.

№ Х2997 КХ, с рама: ************. На същата дата - 11.04.2022 г. между ищеца, като продавач, и ответника, като купувач, бил сключен и Договор за покупко-продажба на същия лек автомобил за продажната цена от 7000,00 лв. В изпълнение на договора за покупкопродажба продавачът Г. Р. И. предал автомобила на купувача „Максо България“ АД, а последният му е платил продажната цена от 7000,00 лв.

С влязло в сила Решение № 262 от 27.11.2025 г. по гр. дело № 42/2025 г. по описа на РС – Свиленград били отхвърлени предявените от „Максо България“ АД против Г. Р. И. искове за признаване за установено съществуването на вземания на „Максо България“ АД от Г. Р. И., произтичащи от сключения между тях Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № 1544 от 11.04.2022 г., за които вземания била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1014/2024г. по описа на РС – Свиленград. В мотивите на решението съдът приел, 1 че сключените между страните Договор за обратен лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № 1544 от 11.04.2022 г. и Договор за покупкопродажба на МПС от 11.04.2022 г. са нищожни. В производството по гр.д. № 42/2025 г. се установило още, че без знанието на ищеца ответното дружество унищожило горепосоченото МПС, като го предало за разкомплектоване на друго дружество.

Ищецът счита, че процесното МПС следвало да му бъде върнато, поради нищожността на договорите, но тъй като то вече не съществувало, претендирал заплащане на стойността му, която била в размер на 5933,00 евро. Тази стойност била опредЕ. съгласно съдебно - техническата експертиза, извършена по гр.д. № 42/2025 г. по описа на PC Свиленград. Затова, на 16.01.2026 г. ищецът, действащ чрез пълномощник – адвокат, изпратил по електронната поща до ответника Покана за доброволно изпълнение, с която го канил да му заплати претендираната сума 5933,00 евро, в 7-дневен срок, но това не било сторено и към датата на подаване на исковата молба в съда (02.03.2026г.).

Поради изложеното, ищецът иска от съда да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Ответникът не спори, че на 11.04.2022 г. страните сключили Договор за покупкопродажба на МПС и Договор за обратен лизинг № 1544, относно посоченото в исковата молба МПС марка „Порше“, модел „Кайен“. Не спори и за това, че платил на ищеца, съответно последният получил от него продажната цена на МПС в размер на 7 000,00 лв. Не спори също, че с влязло в сила Решение № 262/27.11.2025 г. по гр. д. № 42/2025 г. по описа на PC – Свиленград двата договора били прогласени за нищожни.

Ответникът твърди, че на 18.11.2022 г. автомобилът, предмет на горепосочените договори, бил иззет от органите на МВР като веществено доказателство по Досъдебно производство № 244/2022 г. по описа на РУ – Ихтиман, образувано поради извършено от ищеца тежко умишлено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 НК (незаконно транспортиране на чужденци), тъй като именно този автомобил бил ползван като средство за извършване на престъплението. Автомобилът бил задържан над 14 месеца – за периода от 18.11.2022 г. до 21.11.2023 г., без техническа поддръжка, без периодични технически прегледи, без застраховане и без каквато и да е грижа за съхранението му. За автомобил от класа на Porsche Cayenne - с технически сложна хидравлика, пневматично окачване и многобройни електронни системи - подобно задържане било изключително увредително.

Ответникът посочва, че получил автомобила след предаването му от органите на МВР на датата 21.11.2023 г. При приемането не бил извършен технически преглед, а превозното средство било върнато в изключително влошено техническо съС.ие, което по своите характеристики се приравнявало на погиване на вещта. Обективната невъзможност на МПС-то да се движи самостоятелно се установявала категорично по документален начин.

След освобождаването му автомобилът бил репатриран два пъти с репатрак от „Максо България“ АД, а нито един технически изправен автомобил не се репатрирал многократно.

На 31.01.2024 г., само 71 дни след получаването, „Максо България“ АД предал автомобила за разкомплектоване на лицензираното дружество „Мегапартс Маркет“ ЕООД срещу сумата 4 500,00 лв. (2 303,20 евро) - по фактура № **********/31.01.2024 г.

Общата сума, получена от „Максо България“ АД по нищожните правоотношения, била установена от ССчЕ, приета от Pайонен съд – Свиленград по гр.д. № 42/2025 г., и тя възлизала на 9 563,85 лв. (4904,53 евро), включваща сумата 5 064,04 лв. - лизингови вноски и сумата 4 500,00 лв. - от разкомплектоването.

Ответникът счита, че ищецът претендира сума, значително надхвърляща реално полученото от него и противоречаща на принципа на чл.55 и чл.34 от ЗЗД. Оспорва размера на исковата претенция и с възражението, че експертното заключение по гр.д. № 42/2025 г., определило пазарна стойност на автомобила от 11 570,44 лв. (5 933,00 евро), не следвало да се прилага по делото, тъй като то не било определило пазарната стойност, съобразно 2 конкретното фактическо съС.ие на автомобила към датата на увреждането.

Относно претендираното обезщетението за забава, ответникът посочва, че такова може да се иска най-рано от 23.01.2026 г. (след изтичане на 7-дневния срок на поканата от 16.01.2026 г.), а не от 31.01.2024 г. Затова, претендираната лихва за периода 31.01.2024 г. 22.01.2026 г. била изцяло неоснователна.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, основателен и доказан, ответникът прави възражение за прихващане на свое вземане с процесното вземане на ищеца. В изпълнение на дадените му от съда указания ответникът е уточнил възражението си за прихващане, както следва:

По нищожния Договор за покупко-продажба на МПС от 11.04.2022 г. ищецът получил продажна цена в размер на 7000,00 лева, а по нищожния Договор за обратен лизинг № 1544 от 11.04.2022 г. ответникът получил лизингови вноски в общ размер на 5064,04 лева. Тези суми подлежали на връщане като дадени по нищожно правоотношение. При прихващане на тези суми ищецът дължал на ответника разликата, възлизаща на сумата 1957,96 лева (1000,54 евро).

Освен това, ответникът получил и сумата 4500,00 лева – стойността на разкомплектования автомобил. Тази сума следвало да върне на ищеца, като дадена по нищожния Договор за обратен лизинг № 1544 от 11.04.2022 г. След като от тази дължима от ответника на ищеца сума от 4500,00 лева се прихванела дължимата от ищеца на ответника сума от 1957,96 лева, оставал остатък от 2542,00 лева (1302,66 евро), дължим от ответника.

Поради това, ответникът искал да се извърши прихващане с вземането на ищеца, на негово вземане в размер на 1000,54 евро (разликата между сумата 7000,00 лева (3598,74 евро) и сумата 5064,04 лева (2589,20 евро)). При уважаване на възражението му за прихващане, искът следвало да се уважи частично - само до размера на остатъка от извършено прехващане, а именно до сумата 1302,66 евро (2542,04 лева).

По тези съображения и при условие на евентуалност ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция за главница и за мораторна лихва, а в условия на евентуалност - да уважи частично иска, до сумата 1302,66 евро (2542,04 лева), като за разликата над тази сума до пълния предявен размер да отхвърли иска, като погасен чрез прихващане.

Съдът, като съобрази доводи и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: На 11.04.2022 г. страните са сключили Договорът за обратен лизинг с със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № 1544, по силата на който на ищеца е предоставен за ползване автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, с peг. № Х2997 КХ, с рама: ************; На 11.04.2022 г. страните са сключили Договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който е продаден автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, за продажна цена от 7000,00 лв.; Продавачът по този договор - ищецът Г. Р. И. е получил от купувача – ответника „Максо България" АД продажната цена на автомобила в размер на 7 000,00 лв.; С влязло в сила на 29.12.2025 г. Решение № 262/27.11.2025 г., постановено по гр.д. № 42/2025 г. по описа на PC – Свиленград, двата договора са прогласени за нищожни.

По делото е представено влязло в законна сила Решение № 262 от 27.11.2025 г., постановено по гр. дело № 42/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград, видно от което Съдът е отхвърлил предявените от „Максо България” АД, с ЕИК: 204611425, срещу Г. Р. И., с ЕГН: **********, искове за признаване за установено в отношенията на страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес съществуват вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 1014/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 4754,72 лв. – главница, представляваща сбор от непогасени лизингови вноски за периода от 10.06.2023 г. до 10.04.2024 г., дължими по сключен между страните Договор за обратен лизинг със 3 задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № 1544 от 11.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението пред съда – 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 1002,80 лв. – договорна лихва за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г.; сумата 1241,89 лв. - лихва за забава върху непогасените лизингови вноски за периода от 11.06.2023 г. до 26.11.2024 г.; сумата 1416,72 лв. – т. нар. „допълнителни разходи“, включващи сумата 162,30 лв. - данък МПС (София) за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 84,27 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 28,09 лв. – разсрочено ГО за 2023 г. за лизинговия автомобил, сумата 600,00 лв. – възстановяване на владението върху лизинговия актив през 2023г., сумата от 392,00 лв. – за пътна помощ - репатрак 2023 г., сумата 93,88 лв. – паркомясто за съхранение на лизинговия актив.