Решение № 37 от 13.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. ХАСКОВО, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235600600512 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 41 от 29.062023 година, постановена по НОХД № 20 по описа за 2023 година, Районен съд – Хасково е признал подсъдимия Д. А. Д., със снета самоличност, за виновен в това, че към 10.05.2022 г. в гр.Х., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество /съгласно чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Приложение №1 към Списък №1 на чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно – марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 9.87 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент

„тетрахидроканабинол" 12.3% /тегловни проценти/, на стойност 59.22 лева престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл.

354а, ал. 3, т. 1 вр. чл.55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК , го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева. С присъдата, на основание чл. 354а, ал.6, вр. чл. 53, ал.

2, б. “а“ от НК, съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението – остатъка от наркотично вещества, а именно марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 9.87 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12.3 % (тегловни проценти) , на съхранение 1 в ЦМУ – София, като е постановил унищожаването му. В тежест на подсъдимия са възложени и направените в хода на ДП разноски в размер на 83,76 лв., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д. А.

Д., който чрез защитника си, адв. А. П. от ХАК, я обжалва с доводи за неправилност и искане за преквалифициране на деянието от такова по чл.

345а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. Моли съда да измени атакуваната присъда, да признае подс. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК като му наложи съответно наказание „глоба“, на основание чл. 78а от НК.

Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира за правилни изводите на районния съд за дадената правна квалификация на деянието. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Д. Д. се явява лично и със защитниците си - адв. М. Р. и адв. А. П., които поддържат жалбата. В пледоарията си защитниците навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като извършеното от подсъдимия деяние представлявало „маловажен случай“, по см. на ал. 5 на чл. 354а от НК, а не било преквалифицирано от първоинстанционния съд. Последният не отчел, че подсъдимият употребява наркотични вещества, не е употребявал такива субстанции при употреба на МПС или на публично място, както и че е преживял тежко смъртта на свои близки. Извън тези факти, предходните осъждания не били част от фактическия състав на деянието, за да се приеме, че обществената му опасност е висока, а и самото деяние било с ниска степен на обществена опасност, защото се касаело за изключително ниска количество на наркотичното вещество, стойността на което била 11 пъти пониска от МРЗ за страната. Следвало да се отчете и факта, че предишните осъждания на доверителя им били с изключително ниски наказания и то предимно „глоба“. Първоинстанционният съд си противоречал, тъй като е приел от една страна, че е налице „маловажен случай“, а от друга, е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства на база личността на дееца.

Подсъдимият се присъединява изцяло към изложеното от защитниците му, а в последната си дума изказва съжаление за стореното и разказва за лична трагедия, свързана със смъртта на близки роднини, моли за втори шанс, за да продължи обучението си.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по внесен от РП – Хасково обвинителен акт против подсъдимия Д. Д. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Производството пред 2 първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура уредена в глава ХХVІІ, при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, при информирано, след запознаване с правата и последиците, съгласие да не се разпитват свидетели, с изключение на св. Я. Ж., и вещото лице.

Първоинстанционният съд е одобрил изразеното от Д. и защитника му съгласие. С обжалваната присъда подс. Д. е признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка, като е приел в мотивите към постановената присъда, че подс. Д. А. Д. живеел с майка си, св. Г. И., в апартамент на ул.

„Д.“ в гр. Х. На 10.05.2022 г. подс. Д. А. Д. имал уговорка с негов бивш съученик - свид. Я. А. Ж., живущ в град П., да му помогне с преместване на мебели до жилището му в град П. Св. Ж. пристигнал в град Х. с товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ********, собственост на негов клиент, и според уговорката с Д. отишъл пред блока, в който последният живеел. В товарния отсек на моторното превозно средство, пътувал и свид. В. В. По същото време, инспектори от Сектор „Криминална полиция“ на РУ на МВР Х., свидетелите М., Й. и Н., след предварително получена информация, че криминално проявеният Д. А. Д. държи в себе си наркотични вещества, били създали организация за проверка на сигнала.

Същите провели оперативно – издирвателни мероприятия за установяване местонахождението на лицето Д. А. Д. и се насочили към адреса, на който живее Д.. Около 20:00 часа, на 10.05.2022 г., при обход в района на адреса на подсъдимия Д., в гр. Х., ул. „Д." № *, тримата полицейски инспектори забелязали подсъдимия да излиза от входа на блока, в който живее.

Полицейските служители не били униформени, но въпреки това Д. ги разпознал и побягнал през парка и улица „Г.“ в посока ул. „К.“, знаейки, че държи в себе си високорисково наркотично вещество - марихуана и напълно осъзнавайки противоправността на своето деяние. Тримата свидетели последвали подсъдимия като побягнали след него. Свид. Й. бягал непосредствено зад подсъдимия, на около половин метър от него, и имал пряка и постоянна видимост, а след него били свид. Н. и св. М. Последните многократно издавали разпореждания към подсъдимия да спре, като му казвали: „Криминална полиция, спри на място!“, подс. Д. Д. не ги изпълнил и продължил да бяга. Стигайки до площадката пред бивше заведение „К.“ подс.

Д. Д. бръкнал в джоба на суитчъра си, с който бил облечен, извадил намиращата се там прозрачната полиетиленова торба, съдържаща зелена суха листна маса и я изхвърлил отстрани в храстите, което било лично възприето от св. Й., който го застигнал и задържал. На около метър от подсъдимия били и св. Н. и св. М., които също възприели как Д. извадил от джоба си прозрачната торба и я изхвърлил в храстите, ограждащи площадката на заведение „К.“. Изхвърлената от подсъдимия торба била непосредствено до мястото на задържането му и се виждало съдържанието й- зелена листна маса.

Същият обяснил на органите на реда, че виждайки ги, побягнал, защото се 3 бил изплашил, а относно изхвърлената от него прозрачна полиетиленова торба казал, че не била негова. При установяването и задържането на подс. Д.

Д., същият бил сам, с него нямало други лица и все още било в светлата част на денонощието. Служителите на РУ МВР- Хасково запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна оперативна група. Бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващ орган към ОД на МВР - Хасково, при който като веществено доказателство бил иззет изхвърления от подсъдимия полиетиленов прозрачен плик, съдържащ зелена листна маса.

След приключване на огледа на местопроизшествието, разследващият делото орган при ОДМВР - Хасково, при условията на неотложност на случая, на основание чл.161, ал. 2 от НПК, извършил претърсване в дома на подс. Д. Д. – апартамент на * етаж на ул. „Д.“ № *, където не били открити вещи, които да имат значение за хода на разследването. На място в жилището била свид. Г. И., майка на подсъдимия, на която малко по – рано свид. Ж. бил позвънил и я уведомил за случващото се. Извършените процесуално – следствени действия - претърсване били одобрени от ХРС.

От заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство физико-химическа експертиза № Х-259/11.05.2022г. на БНТЛ при ОД на МВР - Стара Загора се установява, че сухата зелена листна маса, съдържаща се в прозрачен полиетиленов плик, изхвърлена подс. Д. Д., (условно наречена обект № 1) е марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 12,3 % (тегловни проценти) и нетно тегло преди всички изследвания 9,87 грама.

Остатъкът неизразходвано количество марихуана, след експертизата е 9,5 грама, изпратено за съхранение в ЦМУ - Агенция „Митници“.

При така установената от районния съд фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата инстанция, правилно и законосъобразно е било прието, че същата е доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Липсват основания въззивният съд да не се солидаризира с изводите на първостепенния съд за кредитиране показанията на полицейските служители като еднопосочни, безпротиворечиви и характеризиращи се с изчерпателност и хронологична подреденост, предвид непосредствените им възприятия за факти и обстоятелства, касаещи процесното престъпление. От техните показания се извеждат доказателства за извършената проверка, намерените процесни вещества, върху които фактическата власт упражнявал именно подс. Д., установени на по-късен етап като наркотични. Разпитаните в хода на съкратеното съдебно следствие свидетели – Г. И., Я. Ж. и В. В. не внасят промяна или противоречия, поради което са били кредитирани.

Обвинителната теза обслужват и писмените материални по делото, както и заключението на вещото лице, които поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, внасят яснота относно ВД, квалифицирани в последствие като наркотични вещества, посредством специалните знания на експерта-химик при направеното тяхно изследване. Следва да се отбележи и че няма спор по фактите от страните, а само по отношение на правната 4 квалификация на деянието.

Предвид липсата на разколебаващи обвинителната теза доказателства, правилно районният съд е извел, че спорният момент в настоящото наказателно производство се свежда до правилното субсумиране на фактите и обстоятелствата под състава на престъплението на чл. 354, ал. 3, т. 1 от НК от страна на държавното обвинение. Настоящият състав споделя изцяло крайните изводи на първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в чието извършване е обвинен. Районният съд е дал законосъобразен и изчерпателно аргументиран отговор защо възприема дадената от прокурора правната квалификация на деянието на подсъдимия, респ. защо не приема възраженията на защитата, поради което и постановената присъда покрива в пълна степен стандартите на чл. 303 от НПК. От изведена на база доказателствата по делото фактическа обстановка, се обуславя единствения възможен и непоколебим извод, а именно че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т 1, предл. I-во от НК.