Решение № 62 от 22.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Б., 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20231810200705 по описа за 2023 година

Предмет на обжалване е Заповед за задържане на лице от 20.09.2023 г., № *-*, издадена от И. И. И., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при РУ Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК, за срок до 24 часа е задържано лицето М. П. К., с ЕГН: **********, с адрес гр.

Б., жк „С.“ № *, вх. *, ап.*.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Претендира се отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява Представлява се от адв. В.В. от САК, който излага становище по същество и моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски, прилага списък.

Ответникът по жалбата – Полицейския орган в РУ Б. – И. И. И., редовно призован, се явява и изразява становище за потвърждаване на издадената заповед като законосъобразна.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване 1 на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане рег. № *-*/20.09.2023 г., издадена от И. И. И., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при РУ Б., жалбоподателят М. П. К., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ап.*, бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на 20.09.2023 г. в 22,25 часа и освободен на 21.09.2023 г. в 11,10 часа. В заповедта била посочена като основание за задържане разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и текстово изписване: "във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК, управлява МПС след употреба на наркотични вещества - метаамфетамин“. При извършения обиск на лицето, били намерени следните вещи: едни брой мобилен телефон и 7 броя ключове.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативнативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – И. И. И., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при РУ Б..

2

На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал.

1 ЗДвП/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР.

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.

74, ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 36 ЗМВР.

Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото основание за задържане на лицето. В заповедта е посочено основанието за издаването – чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт).

По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него. В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че лицето се задържа във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК и че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, но не и че има данни лицето да е извършило такова престъпление.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.

В чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

3

Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление.

Правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на конкретни признаци на престъпление или в какво се е изразило деянието на лицето. В настоящия случай не са описани каквито и да било факти и обстоятелства, обосноваващи заключението, че действително за жалбоподателя са налице данни за извършването на престъпление. Описано е, че се задържа във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК, но не е посочено нито дали е образувана преписка или досъдебно производство по случая, нито са приложени някакви материали във връзка с твърдяното престъпление, именно и затова съдът приема, че в заповедта липсва фактическо основание за задържане. Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ липсва, като той не се съдържа в административната преписка, не е бил представен на адресата на административния акт- жалбоподателя К., нито пък в рамките на настоящото производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган. С оглед изложеното съдът намира, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й, а от друга страна такива въобще липсват в административната преписка. В същото време, при липса на описание на фактическите основания за задържането е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на 4 задържането.

С оглед на горното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя М. К. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за определя на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед.

Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на заповедта, т. е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането, доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно изричното тълкуване дадено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, единствено при наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се търсят в кориците на друго производство.

С оглед горепосоченото съдът намира, че задържането на М. К. се явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг документ са изложени фактически основания за задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху приложението на материалния закон или основателността на действията.

Така мотивиран съдът намира, че извършеното на 20.09.2023 г. задържане на М. П. К., се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.

По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и оспорената заповед за задържане на лице следва да се отмени като 5 незаконосъобразна.

По разноските:

При този резултат от оспорването, право на разноски има жалбоподателя, представляван от адв. В. В. от САК, като е представил адвокатско пълномощно и списък на разноски за платени в брой 750,00 лева за адвокатско възнаграждение и 10,00 лева държавна такса за производство пред АССО, които следва да се възложат в тежест на ответника по жалбата.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. 2 АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № *-*/ 20.09.2023 г., издадена от И. И. И., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при РУ Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 343б, ал. 3 НК, на М. П. К., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ап.*, е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на РУ Б., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА РУ Б., на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ДА ЗАПЛАТИ на М.

П. К., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ап.*, сумата от 760,00 лева /седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски в производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София – област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на жалбоподателя М. П. К., с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ап.*, чрез адв. В.В. от САК, със съдебен адрес гр. Б., пл. „Н. в.“ № *, и на ответника И. И. И., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при РУ Б..

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 6