Присъда № 16 от 30.10.2025, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 16/30.10.2025 г., постановена по НОХД № 46/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих

Районна прокуратура – Разград, Териториално отделение – Исперих е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия А. А. М., роден на **.**.**** г. в с.

Самуил, обл. Разград, български гражданин, със средно образование, вдовец, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 12.08.2024 г. в землището на с.

Самуил, обл. Разград, по път III-2005 при км. 10+964 м., управлявал моторно превозно средство – инвалидна количка с двигател „LECSON HS-740“, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,75 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA 0178 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В съдебното заседание представителят на Районна прокуратура – Разград поддържа обвинението. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е управлявал процесното превозно средство след употреба на алкохол, като концентрацията е била значително над предвидения в закона минимум. Поддържа, че управляваното от подсъдимия превозно средство следва да се третира като моторно превозно средство по смисъла на закона, независимо че представлява инвалидна количка с електрическо задвижване и независимо че за него не се изисква регистрация или правоспособност. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен.

Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда. Основните доводи на защитата са, че процесната инвалидна количка не представлява моторно превозно средство по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК, както и че не е доказано подсъдимият да я е управлявал след употреба на алкохол. Поддържа се, че подсъдимият бил спрял поради изтощена батерия, останал на място продължително време и едва след това употребил алкохол.

Навеждат се и съображения за противоречивост в показанията на полицейските служители относно движението на количката и начина на установяване на подсъдимия.

Подсъдимият не се признава за виновен. В дадените от него обяснения сочи, че не се счита за виновен, тъй като управляваното от него средство било инвалидна количка, а не МПС. Твърди, че батерията на количката се изтощила, поради което спрял и чакал някой познат да мине, като през това време започнал да пие водка.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. А. М. живее в с. Самуил, обл. Разград. Същият е собственик и ползвател на електрическо четириколесно моторно превозно средство – инвалидна количка с двигател, обозначена като „LECSON HS-740“.

Превозното средство е снабдено с електрическо задвижване, кормилна уредба, седалка за водача и кошница за багаж. Същото е предназначено за придвижване на лице, управлява се чрез органи за управление, задвижва се от електрически двигател, захранван от акумулаторни батерии, и може да развива скорост до около 15 км/ч.

1

На 12.08.2024 г. подсъдимият се придвижвал с посоченото превозно средство по път III-2005 в землището на с. Самуил, обл. Разград, при км.

10+964 м. По същото време служителите на РУ – Исперих С. К. С. и Т. Л. Т. изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил. При движение по пътя забелязали подсъдимия с електрическата инвалидна количка. Поведението и положението на подсъдимия им направили впечатление, тъй като той бил приведен, изглеждал неадекватен, а превозното средство се намирало частично на пътното платно и частично в банкета.

Служителите спрели, за да проверят състоянието му. При приближаването си усетили мирис на алкохол, а подсъдимият бил видимо повлиян – говорът му бил неясен и поведението му неадекватно. От показанията на свидетеля С. се установява, че подсъдимият не е слизал от количката. След като бил помолен да премести превозното средство, той го задвижил самостоятелно чрез електрическия двигател, без да го бута, като потеглил с него. След потеглянето си подсъдимият се движел неправолинейно, като превозното средство криволичело, навлизало към банкета и към средата на пътното платно, поради което полицейските служители го спрели за проверка.

В кошницата на превозното средство била забелязана бутилка водка. На подсъдимия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA 0178, което отчело концентрация на алкохол 2,75 на хиляда. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, като същият отказал да даде кръв за химическо изследване. Във връзка със случая бил съставен АУАН и било образувано досъдебно производство.

По делото е изготвена автотехническа и оценъчна експертиза. От заключението на вещото лице и разясненията му в съдебно заседание се установява, че процесното превозно средство представлява четириколесно електрическо моторно превозно средство, серийно производство, предназначено за придвижване на едно лице. Снабдено е с електрически двигател, захранван от две акумулаторни батерии по 12 волта, има кормилна уредба и органи за управление. Вещото лице посочва, че „LECSON“ е марката на четириколката, като същата разполага с идентификационен номер. Според експертизата превозното средство може да се движи самостоятелно чрез електрическия си двигател и да развива скорост до 15 км/ч.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. С. и Т. Т. в частта, в която същите установяват непосредствено възприетите от тях факти – местоположението на подсъдимия и превозното средство, видимото му повлияване от алкохол, мириса на алкохол, наличието на бутилка водка, както и най-същественото – самостоятелното потегляне и движение на процесната количка, управлявана от подсъдимия. Тези показания се подкрепят от прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания, дадени в досъдебното производство, от писмените доказателства по делото и от заключението на вещото лице относно техническата възможност превозното средство да се движи самостоятелно чрез електрическото си задвижване.

Действително в показанията на свидетелите се констатират известни 2 непълноти и колебания относно отделни второстепенни обстоятелства – например дали превозното средство е било с три или четири колела, кой точно е извършил отделни действия по проверката и точната последователност на някои от действията. Тези непълноти съдът намира за обясними с оглед изминалия период от време и характера на ежедневната служебна дейност на свидетелите. Те не засягат съществените факти по предмета на доказване, а именно че подсъдимият се е намирал на път, отворен за обществено ползване, в управляваното от него електрическо превозно средство, че същият го е задвижил самостоятелно, че се е движил неправолинейно по пътното платно и че непосредствено след това е отчетена концентрация на алкохол 2,75 на хиляда.

Съдът кредитира и заключението на автотехническата експертиза, доколкото същото е компетентно, обосновано и не се опровергава от други доказателства. Вещото лице е дало ясни отговори относно вида, предназначението и начина на задвижване на процесното превозно средство.

От заключението се установява, че същото не е самоделно средство, а серийно произведено четириколесно електрическо превозно средство, предназначено за самостоятелно придвижване на лице чрез електрически двигател.

Не се кредитира защитната теза на подсъдимия, че към момента на установяването му превозното средство не е могло да се движи поради изтощена батерия и че той е употребил алкохол едва след като е спрял и е останал продължително време на място. Тази теза не намира опора в събраните доказателства. Напротив, свидетелят С. категорично посочва, че подсъдимият сам е задвижил количката, като тя е потеглила чрез електрическия си двигател, а не чрез бутане. Свидетелят сочи още, че след потеглянето подсъдимият се движел неправолинейно, като два пъти навлизал към банкета и към средата на пътното платно. Същите обстоятелства се подкрепят и от показанията на свидетеля Т., който също възприел движение на превозното средство и неадекватно поведение на подсъдимия. Наличието на непосредствено движение изключва версията за напълно изтощена батерия, която не позволява придвижване.

Не се възприема и доводът, че концентрацията на алкохол е била резултат от употреба след окончателното спиране на превозното средство. От доказателствата се установява, че подсъдимият е бил видимо повлиян още при първоначалния контакт със служителите – лъхал е на алкохол, говорел е неясно и е бил в неадекватно състояние. Неправолинейното му движение след потеглянето допълнително потвърждава, че употребата на алкохол е предхождала управлението. Обясненията на подсъдимия в обратния смисъл съдът преценява като защитна версия, насочена към избягване на наказателната отговорност.

От правна страна съдът прие следното:

Съгласно чл. 343б, ал. 1 от НК наказателноотговорен е този, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред.

В конкретния случай от обективна страна е доказано, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство. Процесната инвалидна количка с двигател „LECSON HS-740“ представлява пътно превозно средство, снабдено със собствен двигател за придвижване. Същата се движи самостоятелно чрез електрическо задвижване, управлява се чрез кормилна уредба и органи за 3 управление, предназначена е за придвижване по пътна настилка и към момента на деянието е била използвана по път, отворен за обществено ползване. Обстоятелството, че превозното средство е предназначено за лица с увреждания, не изключва качеството му на моторно превозно средство за целите на наказателноправната норма, когато то се задвижва от собствен двигател и се управлява по пътя.

Неоснователен е доводът на защитата, че липсата на регистрация, липсата на изискване за свидетелство за управление или специфичното предназначение на превозното средство изключват съставомерността на деянието. Съставът на чл. 343б, ал. 1 от НК не поставя като елемент от обективната страна условие превозното средство да подлежи на регистрация, нито водачът да притежава правоспособност. Релевантно е дали се касае за превозно средство, снабдено със собствен двигател, което реално е управлявано по път, като водачът е бил с концентрация на алкохол над предвидения от закона минимум. Тези обстоятелства са доказани.

Доказано е и управлението. Управлението по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК включва всяко въздействие върху органите за управление на моторното превозно средство, чрез което то се привежда в движение или се направлява по пътя. Подсъдимият е седял на мястото на водача, задействал е електрическото задвижване, потеглил е и е направлявал превозното средство по пътното платно. Обстоятелството, че движението е било с ниска скорост, не изключва управление. Напротив, именно неправолинейното движение, възприето от свидетелите, сочи на реално упражняване на контрол върху превозното средство от страна на подсъдимия.

Концентрацията на алкохол е установена по надлежния ред. Проверката е извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA 0178, като отчетеният резултат е 2,75 на хиляда. На подсъдимия е издаден талон за медицинско изследване, като същият е отказал да даде кръвна проба.

При тези данни резултатът от техническото средство следва да бъде зачетен като установяващ концентрацията на алкохол по надлежния ред.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, съзнавал е, че управлява процесното превозно средство по път, отворен за обществено ползване, и въпреки това е привел същото в движение и го е направлявал.

Данните по делото не сочат на случайност, принуда или друга причина, която да изключва вината. Твърдението, че подсъдимият не възприемал количката като МПС, не изключва умисъла относно фактическите признаци на деянието, тъй като той е съзнавал, че управлява моторизирано средство след употреба на алкохол.