Решение № 260011 от 05.10.2020, Районен съд - Раднево

Р Е

Ш Е Н И Е номер 260011 05.10.2020 година град Раднево

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На десети септември 2020 година

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: АСЕН

ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Росица

Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 48 по описа на съда за

2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Производството е образувано по искова молба на П.Д.П., адв. Д., срещу П.П.Б., с която се предявява иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на дворно място с площ от 1142 кв.м., ведно с постройките в него, находящо се в с.

Т. и представляващо УПИ II-76, а негов съсед е ответникът като собственик на УПИ III-89 по плана на същото село.

Твърди, че по границата на двата имота има построена масивна тухлена ограда, изградена върху бетонна основа от около 30 см., а общата височина на оградата е около 170 см. Твърди, че от страната на ответника в непосредствена близост до оградата били засадени около 12 дървета с височина над 5 метра. Твърди, че съгласно чл. 52 ЗС и чл. 95, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. дървета над 5 метра се водят „високи“, което изисква отстояние на тях от 3 метра от оградата. Твърди, че част от короните на дърветата влизат в имота на ищеца, а кореновите им системи били големи и застрашавали целостта на масивната оградата, с което му пречат да си използва имота в пълен обем. Твърди, че се обърнал към кмета на населеното място, била извършена проверка, която констатирала неправомерното засаждане на дърветата в непосредствена близост до оградата и неспазване на отстояние от 3 метра от оградата. Твърди, че му било издадено разрешение за изрязване със собствени средства на корона и корени, навлизащи в имота му. Твърди, че изпратил на ответника покана да премахне дърветата с цел доброволно уреждане на спора, но ответникът не сторил нищо.

Поради това иска от съда да осъди ответника да премести 12 броя дървета, засадени в двора на ответника на отстояние по-малко от 3 метра от оградата.

Претендира разноски.

Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П.П.Б., чрез адв. Д., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че не е собственик на УПИ I-74 по плана на с. Т., а е собственик на друг имот в селото. Твърди, че е съсобственик с други лица на имот, съседен на този на ищеца, като по границата между имотите имало построена масивна ограда, която била изградена от него изцяло в неговия имот и съобразно законовите изисквания. Твърди, че засадените дървета и храсти били дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години по смисъла на Наредба № 1 от 10.03.1993 г., като някои от тях били на повече от 30 години, които били общо 8 броя. Твърди, че поради това и съгласно законовата рамка тези дървета подлежат на преместване, отсичане или изкореняване по административен ред, а не чрез иск по чл. 109 ЗС, като ищецът се е възползвал от този административен ред и поради това искът му е неоснователен. Твърди, че част от дърветата били засадени на по-малко от 3 метра от оградата, но това не означава основателност на иска, тъй като не били създадени пречки за използването на имота на ищеца по-големи от обикновените. Иска отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 26.05.2020 г. е обявен за окончателен проектът на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът е собственик на УПИ II-76 с площ от 1142 кв.м. по плана на с. Т., а ответникът е съсобственик на съседното дворно място УПИ III-89.

По иска с правно основание чл. 109 ЗС ищецът следва да докаже твърденията, че в съседния двор на ответника са засадени 12 дървета с височина повече от 5 метра на отстояние по-малко от 3 метра от масивна ограда между двата имота, както и че тези действия на ответника създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.

Съгласно чл. 52 ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

Релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа, по смисъла на закона това е височината, до която достига съответният дървесен вид.

Този извод следва от самата формулировка на посочената разпоредба, която забранява „посаждане“ на дървета на разстояния, по-малки от нормативно установените, от съседния имот. Аргумент за това разсъждение е и изложеното в Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г., Г.К., ІІ г.о. на ВКС, сочещо че меродавно за височината на дървото е възможната негова максимална такава според вида, а не според моментното му състояние в хода на делото или при посаждането му.

В чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от

22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е посочено, че с оглед санитарно-хигиенните условия и изискванията за огряване от слънцето се препоръчват следните най-малки разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните имоти:

1. за ниски дървета (с височина до 2,5 м)

- на 1,0 м от границата;

2. за средно високи дървета (с височина до 5,0 м) - на 1,5 м от границата;

3. за високи дървета (с височина над 5,0 м) - на 3,0 м от границата.

Ответникът навежда възражение, че искът на ищеца е недопустим, тъй като се искало преместване на дървета, за което била налична административна процедура, която изключва съдебната намеса по чл. 109 ЗС. Това възражение съдът намира за неоснователно. Най-напред е видно от доказателствата по делото, че ищецът се е възползвал от административната процедура, развила се пред Кмета на Община Раднево, като му е издадено съответно разрешение за отрязване на клони и корени, навлезли в неговия имот /л.10/. Отделно от това дали ще се преместят или премахнат дърветата чрез отсичане или друг способ, за ищеца това не е от особено значение, тъй като той цели да не се засяга или ограничава правото му на необезпокоявано ползване на собствения му имот. Именно такава е защита по чл. 109 ЗС да се иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С петитума на исковата молба наистина се поставя конкретното искане на ищеца по правния спор. В случая той е заявил искане ответникът да премести 12 броя дървета, засадени в имота му на по-малко от 3 метра от оградата с неговия имот. С това си искане той цели преустановяване на неоснователните пречки от ответника за упражняване на правото му на собственост.

Поради това и съдът намира, че така формулирания петитум не прави иска по чл.

109 ЗС недопустим, особено с оглед на изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба.

Ищецът е собственик на дворно място с площ от 1145 кв.м., находящо се в с. Т., представляващ УПИ II-76 в кв. 14 по плана на селото, който факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване. Въпреки това по делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № 61, том 3, рег.№ 1965 от 11.04.2013 г., нот.д. № 237/2013 г. на нотариус Галя Дачева /л.6/, от който се установява, че ищецът П.Д.П. е придобил чрез прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка собствеността върху дворно място с площ от 1145 кв.м., находящо се в с. Т., представляващ УПИ II-76 в кв. 14 по плана на селото, с неуредена улична регулация, ведно с построените в него жилищна сграда, построена през 1958 г. със ЗП от 62 кв.м., склад, построен през 1960 г. със ЗП от 36 кв.м., търпими строежи, при граници: изток - УПИ III-89, север – улица, запад – УПИ I-74 и юг – УПИ XXI-74, 76. Това потвърждава безспорния факт.

По делото е приета скица № 29 от

23.01.2020 г. /л.8/, от която е видно, че съседен на имота на ищеца от лявата страна /запад/ е УПИ I-74 и от дясната страна /изток/ е УПИ III-89. Не е спорно между страните, че ответникът П.П.Б. участва в собствеността на УПИ III-89, независимо като единствен собственик или като съсобственик с други лица. За провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е нужно ответници да са всички собственици на съседния имот, в който са посадени дървесните видове, тъй като задължението по чл. 52 ЗС императивно обвързва всички собственици на недвижими имоти.

По делото е прието писмо от кмета на

Община Раднево до ищеца П.Д.П. с изх. № 9400-3329/1/ от 29.08.2019 г., в отговор на жалба на ищеца с вх. № 9400-3329 от 02.08.2019 г., с което е уведомен, че е извършена проверка на място от служители на Община Раднево и било установено, че непосредствено до границата на неговия имот, в двора на г-н П.Б. и по границата има дървета, за които не е спазено необходимото нормативно отстояние от границата на неговия имот, което според Приложение № 1 към Наредба № 1 от 10.03.1993 г. е минимум 3 метра. Посочени са и начини за разрешаване на спора между страните по съдебен ред, административен ред и доброволен ред, като е посочено всеки от възможните способи за какви цели може да се използва – дали за премахване на дървета, дали за отсичане на клони и корени. По делото е прието и разрешение № 95 от 27.08.2019 г. на кмета на Община Раднево за намаляване на короната на дърво, с което на ищеца П.П. е разрешено да отреже със собствени сили и средства клони и корени от дървета, навлезли в неговия имот, които дървета са разположени в имота на ответника П.Б. и са на границата с имота на ищеца П.П., със срок на действие 1 година. От изисканата преписка от Община Раднево във връзка с тази жалба са представени освен посоченото писмо и разрешение, още писмо от кмета до ответника /л.37/, с което го уведомява, че е издадено разрешението за отсичане на клони и корени. Представен е и протокол от 27.08.2019 г. от извършената проверка от служители на Общинска администрация Раднево, които са констатирали, че клоните на част от дърветата са преминали в двора на ищеца и е необходимо окастряне на клоните и пресичане на корените.

Представена е и жалбата на ищеца до кмета на общината /л.39/.

По делото е приета като писмено доказателство покана от ищеца до ответника /л.11/ от 20.09.2019 г., с което ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок от получаване на поканата да премахне незаконно засетите дървета по общата граница на имотите им. Писмото е получено от ответника на 26.09.2019 г. чрез лицето Б.Б., съпруга на ответника.

По делото е прието заключение на СТЕ

/л.63/, от което е видно, че по задната граница на УПИ III-89 с УПИ II-76 са установени:

1.

2 броя дребнолистна липа, на видима възраст 25 години, с височина около 5 метра и на разстояние от оградата на 50 см. Този вид липа при подходящ биотоп може да достигне до 30 метра височина. При тази височина на растеж този вид дърво се явява принципно висок вид /над 5 метра/. Отстоянието по чл. 52 ЗС над 3 метра не е спазено.

2.

2 броя мушмули, на видима възраст около 20 години /изтекъл амортизационен срок/, с височина около 3 метра и на разстояние от оградата на 160 см. При подходящи условия на промишлено отглеждане могат да достигнат до 5 метра, но в случая се отглежда в дворно място и едва ли би могло да стигне такава височина. Поради това се явяват средно високи дървета /между 2,5 м. и 5 м./. Отстоянието по чл. 52 ЗС над 1,5 метра е спазено.

3.

1 брой слива, на видима възраст около 20 години /изтекъл амортизационен срок/, с височина около 4 метра и на разстояние от оградата на 150 см. Тези овощни видове при подходящо промишлено отглеждане могат да достигнат до 6 метра височина.

Разпечатката съдържа 48 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d1d209e-27ec-4c76-8892-ab416231ed0e