Решение № 396 от 18.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 425/2024
- Вид
- Решение № 396
- Подписан
- 18.06.2024
- Състав
- Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.169 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.169, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.169, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- ал.5 на същия член · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.639 · Търговски закон
- чл.646, ал.8 · Търговски закон
- чл.688, ал.3 · Търговски закон
- чл.690, ал.1 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
- чл.694,ал.2,т.1 · Търговски закон
- чл.722 · Търговски закон
- чл.722, ал.1 · Търговски закон
- чл.722, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 396 гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000425 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на НАП – ищец в първата инстанция чрез пълномощника й юрк.А. К. против решение № 408 от 18.03.2024г. на СГС, ТО, VI-9 състав, постановено по т.д. № 477/2023 г., с което е отхвърлен предявения от НАП срщу „АГРО ГРАНД МИЛИНГ РАЙС“-ЕООД /Н/ иск с правно основание чл.694,ал.2,т.1 ТЗ за установяване съществуването на предявени, но неприети вземания в производството по несъстоятелност на ответника, включени в изготвен от синдика списък по чл.686, ал.1, т.3, във вр. с чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20221121111753, по отношение на които възражението на НАП е оставено без уважение и списъкът е одобрен с определение №260460 от 27.02.2023г. на СГС по т.д.№5531/2011г. – за сумата 3 508,17 лв., от които: 2 002,26 лв. главници за публични вземания и 1 505,91 лв. лихви, начислени до 12.10.2022г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост.Твърди, че приетите като доказателства платежни нареждания доказват факта, че в НАП са постъпили суми за погасяване на публични задължения на дружеството, но не и че със сумите са погасени именно задълженията, предмет на исковата претенция. Позовава се на разпоредбите на чл.169 ДОПК за реда за погасяване на задълженията. Жалбата е подробно мотивирана. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск по чл.694 ТЗ.
1
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от синдика на ответното дружество „АГРО ГРАНД МИЛИНГ РАЙС“-ЕООД /Н/ адв.В. М. , в който излага подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като споделя мотивите на съда за неоснователност на иска. Позовава се на практика на ВКС и САС в подкрепа на направените от съда правни изводи, които споделя. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ищецът НАП е предявил срещу ответното дружество „АГРО ГРАНД МИЛИНГ РАЙС“-ЕООД /Н/ иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на предявени, но неприети вземания в производството по несъстоятелност на ответника, включени в изготвен от синдика списък по чл.686, ал.1, т.3, във вр. с чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20221121111753, по отношение на които възражението на НАП е оставено без уважение и списъкът е одобрен с Определение №260460 от 27.02.2023г. на СГС по т.д.№5531/2011г. – за сумата 3 508,17 лв., от които: 2 002,26 лв. главници за публични вземания и 1 505,91 лв. лихви, начислени до 12.10.2022г.
С отговора на исковата молба синдикът е оспорил иска като неоснователен. Твърди, че процесните неприети вземания са публични вземания за данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски по КСО, дължими във връзка с възнаграждението, което той получава като синдик в производството по несъстоятелност. Твърди, че между страните не е спорно основанието и размера на тези вземания. Поддържа, че същите публични задължения са платени от него своевременно, но са били разнесени от НАП за други публични задължения на дружеството в несъстоятелност. Оспорва правото на кредитора - ищец да погасява други по-стари публични задължения на „АГРО ГРАНД МИЛИНГ РАЙС“ ЕООД /н./.Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен предявеният от НАП иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ.
Съдът е отхвърлил иска приемайки, че вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, каквито безспорно са процесните, се плащат на падежа съгласно чл.639 ТЗ, без да се спазват правилата на универсалното принудително изпълнение за предявяване на вземанията и погасяването им след осребряване на имуществото и разпределение на получените суми по определен ред. Единствено в хипотезата на неизпълнение тези вземания подлежат на удовлетворяване по правилата на чл.688, ал.3 и чл.722, ал.1 ТЗ.
При доброволното изпълнение длъжникът има правно регламентираната възможност да упражни избор и да посочи кое конкретно свое задължение 2 плаща, вкл. и по отношение на публичните задължения (чл.169, ал.3 ДОПК), като няма спор, че този избор в настоящата хипотеза е упражнен чрез превеждане на сумите за данък, ЗОО и ЗЗО в декларираните размери по съответните бюджетни сметки. Затова изплатените от синдика суми за погасяване на задължения, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат отнасяни от кредитора за погасяване на негови по- стари вземания, дори и те да са били своевременно предявени и включени в списъците на приетите вземания, тъй като това би съставлявало заобикаляне на реда за удовлетворение на кредиторите в производството по несъстоятелност.
Във въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство НАП излага доводи, че приетите като доказателства платежни нареждания доказват факта, че в НАП са постъпили суми за погасяване на публични задължения на дружеството, но не и че със сумите са погасени именно задълженията, предмет на исковата претенция.
Съгласно, чл.169, ал.4 от ДОПК за публичните задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси. Съгласно ал.5 на същия член, в случаите по чл.169,ал.4 ДОПК с постъпилата сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.
След като производството по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение и предвид липсата на специални правила в ДОПК за разпределение на суми за удовлетворяване на публични вземания, в случаите в които публичните вземания се заплащат не на основание одобрена сметка за разпределение, приложими се явяват правилата на чл.169 от ДОПК. Жалбоподателят твърди, че чл.164, ал.1 от ДОПК дава възможност публичните вземания да бъдат събирани и чрез участие в производство по несъстоятелност. Тази разпоредба също не урежда начина, по който следва да бъдат разпределени постъпили суми за погасяване на публични задължения. В случаите, в които публичните вземания се удовлетворяват чрез разпределяне на суми в производството по несъстоятелност, приложим се явявал чл.722 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.722, ал.3 ТЗ, когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един и същи ред сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя по реда на ДОПК.
Твърди, че е очевидна волята на законодателя постъпилите суми за удовлетворяване на приети публични вземания срещу несъстоятелния длъжник да бъдат разпределени от НАП по реда на ДОПК в рамките на съответния ред, определен от чл.722, ал.1 на ТЗ, която разпоредба урежда 3 конкуренцията между отделните видове кредитори на несъстоятелността в рамките на разпределение на суми, получени от осребряване на имущество на длъжника.
Твърди, че ТЗ не отрича възможността публични задължения да бъдат платени доброволно и след откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника /чл.646, ал.8 от ТЗ/. При подобен вид погасяване на публичните вземания на още по-голямо основание постъпилите суми следвало да бъдат разпределени по реда на ДОПК, което е извършено в конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства.
Изложените доводи не могат да бъдат споделени.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, касаещи както установените факти, по които няма спор между страните, така и формираните правни изводи, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви.
Във връзка с оплакванията на жалбоподателя следва да отбележи следното:
Процесните вземания, предявени от НАП, представляват публични вземания за данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски по КСО, дължими във връзка с възнаграждението, което синдикът получава в производството по несъстоятелност. Същите са включени от синдика в списъка на неприети вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 21.11.2022г. Срещу списъка на неприети вземания е подадено възражение от НАП по чл.690, ал.1 от ТЗ, което е оставено без уважение с Определение № 260460/27.02.2023г. по т.д. № 5531/2011г., по описа на СТС, TO, VI-10 с-в. Със същото Определение съдът по несъстоятелността е одобрил изцяло съставения от синдика списък на неприети вземания.
В производството пред първата инстанция по безспорен начин е установен размера на вземанията и обстоятелството, че същите са платени от синдика, но са разпределени от НАП за погасяването на други публични задължения на дружеството в несъстоятелност. Тези факти са установени както от писмените доказателства - платежни нареждания за заплатени данъци и осигурителни вноски, така и от заключението на ВЛ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си ВЛ сочи, че „така начислените и декларирани с декларации обр.6 публични задължения върху размера на възнагражденията на синдика за процесния период, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, са били изцяло заплатени.
По тези обстоятелства между страните всъщност няма спор. Същите са обявени за безспорни и от съда по несъстоятелността, видно от приложения протокол от откритото съдебно заседание от 10.02.2023г. по т.д.
№ 5531/2011г., на СТС, TO, VI-10 с-в.
Спорът се свежда до това, дали НАП е имал право и законово 4 основание със сумите, платените от синдика за осигуровки и данък, да погасява други по-стари публични задължения на „АГРО ГРАНД МИЛИНГ РАЙС“ ЕООД /н/.
Видно от приложените платежни нареждания, синдикът изрично е посочил кои задължения погасява в качеството си на синдик на дружеството, като е наредил плащанията по специалните бюджетни сметки за съответните задължителни осигурителни вноски и данъци. Съгласно чл.169, ал.3 от ДОПК, данъчно задълженото лице има право да посочи кои публични задължения погасява при извършване на плащането. Изплатените от синдика суми за погасяване на задължения, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не могат да бъдат отнасяни за по-стари (преди откриване на производството по несъстоятелност) вземания на НАП, дори и същите да са приети в производството по несъстоятелност. Поради това и процесните вземания са изцяло погасени.
Изложените от жалбоподателя аргументи, че волята на длъжника се заменя от нормите на ДОПК в процеса на принудителното събиране на задълженията, не могат да намерят приложение по отношение на настоящия спор. Неоснователни са и доводите, че доколкото производството по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение, то безспорно била започнала процедура по принудително събиране на публичните вземания по смисъла на чл.169, ал.3 от ДОПК, поради което следвало да е преклудирана възможността на длъжника да посочва кое от дължимите публични вземания погасява.
Изложените от НАП аргументи не могат да бъдат споделени.
Нормата на чл.639 от ТЗ изрично предвижда възможност за доброволно плащане на задължения, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Следователно, доколкото е възможно „доброволно плащане“ на тези задължения, то очевидно не е започнала процедура по „принудително събиране“. От това несъмнено следва правният извод, че „принудителното събиране“ по смисъла на чл.169, ал.3 от ДОПК, което преклудира възможността на длъжника да посочва кое задължение погасява, настъпва едва с предявяването на тези вземания в производството по несъстоятелност по реда на чл. 688, ал.3 от ТЗ.